Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 29.01.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Административно наказателно дело 216/2023
Вид
Решение № 18
Подписан
29.01.2024
В сила
29.04.2024
Състав
Мая Андонова Миленкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Кюстендил, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20231520200216 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

„АВТОГРАФ 2022“ЕООД, с ЕИК 20690024, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул. „Колуша“№73, представлявано от В. П. А. , чрез адв. Д. М. от САК обжалва наказателно постановление № 10-2200136/09.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена на дружеството имуществена санкция в размер 1500 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Иска се отменяне на постановлението. Сочат се нарушения на процесуалните правила . Твърди се, че не е извършено нарушението предмет на атакуваното НП.

Наказващият орган, чрез своя повереник ю.к. Д., оспорва жалбата. Приема, че е осъществен състава на чл. 414, ал. 3 от КТ.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 13.10.2022 г. управителят на ресторант „Автограф“ в гр. Кюстендил публикувал обява в една от социалните мрежи във връзка с необходимостта да назначи нови работници – сервитьори. На 14.10.2002 г. в търговския обект около обяд пристигнали няколко момичета и момчета, сред които и А. А., които заявили желание да работят.

Тъй като времето между 12:00 и 13:00 посещаемостта в обекта е значително по- 1 висока, реално след този период новите кандидати за работа провели разговор с управителя К. и салонния управител К.. Обяснено им било в какво ще се изразяват задълженията им и какво ще бъде работното им време. Поради недостига на желаещи за работа, веднага им били взети мерки за работно облекло, като някои от тях пробвали работни ризи за уточняване на размера.

На същата дата – 14.10.2022 г. около 14:00 часа в ресторант „Автограф“, находящ се в гр.Кюстендил , кв.“Румена войвода“, бл.5. , пристигнали инспектори от Д”ИТ” Кюстендил - свидетелите С. С., М. А., Г. Г. и И.В., които по повод подаден анонимен сигнал за работещи лица без трудов договор, трябвало да извършат проверка. В съответствие с правомощията им по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ контролните органи са изискали писмени сведения от лицата, които по тяхна преценка са престирали трудова дейност в обекта, към момента на проверката. Такова сведение е изготвено и от св.А. М. А., с ЕГН – ********** от с.Л., за което лице контролните органи преценили че изпълнява трудова дейност на длъжност „сервитьор“. В попълнената от св. А. декларация, същият е отразил, че работи в ресторант „Автограф“ , считано от 14.10.2022 г./денят на проверката/ , посочил е договорено работно време , както и че работи на „смени“. Лицето е попълнило декларацията в 14:20 часа/ според отразеното в самата Декларация/. В същата декларация в т.т. 3 и 4 А. А. е посочил, че няма сключен трудов или граждански договор с работодателя, както и че няма уговорено трудово възнаграждение.

На проверката присъствал и пълномощник на управителя на дружеството – св. Ц.

К.. Последният обяснил на проверяващите, че А. А., както и още едно момиче и момче са дошли същия ден, за да се запознаят с условията на труд и задълженията, които биха им се вменили.

Трудов договор между „Автограф 2022“ЕООД и А. А. е сключен същия ден, след проверката и като е регистриран в ТД на НАП Кюстендил на 17.10.2022 г. в 12:07 часа/ видно от справка за приети и отхвърлени уведомления.

Срещу „Автограф 2022”ЕООД е съставен АУАН № 10-2200136/10.11.2022 г., в който е описано като нарушение, че в качеството си на работодател е допуснал на 14.10.2022 г., до работа лицето А. М. А. , да изпълнява длъжността „сервитьор“ в ресторант „Автограф“ в гр.Кюстендил , без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.

Прието е, че е нарушена материалната норма на чл. 63, ал. 2 от КТ.

АУАН е предявен и връчен на управителя на дружеството – В. П. А.а.

На 21.11.2022 г. в Д”ИТ” е постъпило възражение , изходящо от управителя на дружеството срещу съставения и връчен АУАН, в което се оспорват констатациите по акта, като се твърди несъставомерност на нарушението, тъй като посоченото в АУАН лице А. А. не е изпълнявал трудова дейност в обекта към момента на проверката.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 10-2200136/09.02.2023г. на Директора на Д”ИТ” гр. Кюстендил, с което на „АВТОГРАФ 2022“ЕООД, с ЕИК 20690024, 2 със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул. „Колуша“№73, представлявано от В.

П. А. е наложена имуществена санкция в размер 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, като наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации по АУАН.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя С. С. и един от свидетелите по акта – М. А.. С показанията си тези свидетели потвърдиха верността на констатациите в акта. Показанията на тези свидетели съдът кредитира в частта, в която описват кога и как е извършена проверката. Твърдението им обаче, че свид. А. е изпълнявал действия по обслужване на клиенти, останаха недоказани и противоречат на показанията на всички останали свидетели. В този смисъл, съдът не кредитира показанията на свидетелите на административнонаказващия орган в тази им част.

По искане на жалбоподателя , до разпит са допуснати и са разпитани четирима свидетели, които са присъствали при извършване на проверката по работни места. Според показанията на всеки един от тях, в деня на проверката в ресторант „автограф“ е имало лица, кандидати за работа на различни длъжност – сервитьор“ или „готвач“. Лицата не са престирали труд по трудово правоотношение , тъй като все още са се запознавали с задълженията си. Още същият ден , но след проверката, е сключен трудов договор с лицето А. А., тъй като същият е бил одобрен от управителя на обекта.Трудовият договор на А. е регистриран в ТД на НАП на 17.10.2022 г. и една след тази дата и връчване на уведомлението, лицето е започнало да престира труд по този трудов договор.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административнонаказателна преписка, и от показанията на свидетелите така както бяха обсъдени по-горе.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срока и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане. Разгледана по същество същата се явява и основателна по следните правни съображения :

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр. Кюстендил, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ. Издадено е в рамките на преклузивния шестмесечен срок.

В АУАН и НП обаче, при описанието на обстоятелствата при които нарушението е извършено, не са намерили място някои факти, които са станали известни на контролните органи още при извършване на проверката, а именно че няколко от лицата намиращи се в търговския обект / сред които и А. А./ са за първи ден в заведението, за да се запознаят с характера и условията на работа и едва след това да бъде сключен трудов договор с тези, 3 които изразят готовност да работят при уговорените условия. В НП са възпроизведени дословно описаните в АУАН обстоятелства, тъй като на АНО останалите факти не са били известни. В този смисъл, липсата на описание в АУАН на всички, установени при проверката факти, от една страна се е отразило на неговата законосъобразност, а от друга страна е рефлектирало и на възможността на административнонаказващия орган да оцени обективно конкретните факти, установени при проверката и при пълен анализ на всички тях да вземе съответното решение дали следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на търговеца.

На въззивникът е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Текста на нормата гласи, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Нормата изисква задължително работодателят да предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, като това следва задължително да е извършено преди работника да постъпи на работа, като нарушението по ал. 2 се изразява в допускане от страна на работодателя, работника да извършва трудова дейност преди посочените документи да му се предоставят срещу подпис. Видно от събраните доказателства по административната преписка, е че към момента на извършване на проверката в обекта /14.10.1922 г./ А. А., както и самият той е посочил в Декларацията си не е имал сключен трудов договор с въз. дружество.

Анализът на доказателства сочи, че в нарушение на предвиденото в чл. чл. 52, ал.

4 от ЗАНН, наказващият орган е приел за обоснован АУАН, без да съобрази, че са налице противоречиви доказателства относно факта налице ли е трудов договор към момента на проверката. От една страна, в попълнената на място декларация св. А. е посочил, че няма сключен трудов или граждански договор с проверяваното дружество. В хода на извършената на 10.11.202 г. проверка по документи, обаче такъв трудов договор е представен. Същият е сключен на 14.10.2022 г. и е регистриран в ТД на НАП на 17.10.2022 г. Фактите, които се установяват от тези доказателства са противоречиви по отношение на релевантното обстоятелство към момента на проверката на 14.10.2022 г. около 14:00 часа.

Имало ли е сключен трудов договор между А. А. и „Автограф 2022“ЕООД.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ регламентира задължението на работодателя да предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението до НАП за регистрирането му преди работникът да постъпи на работа, а разпоредбата на чл.

63, ал. 2 от КТ въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Дължимото поведение на работодателя, разписано от законодателя в тези две разпоредби, е различно - в първия случай, задължението на работодателя е за действие ("да предостави" на работника 4 двата документа), а по ал. 2 задължението за работодателя е за бездействие ("да не допуска до работа" работника, преди да е изпълнено задължението по ал. 1). И в двата случая обаче релевантен факт, елемент от фактическия състав и на двете нарушения се явява наличието на сключен трудов договор, какъвто в случая не се установява безспорно да е бил сключен към момента на проверката

Фактическата липса на сключен писмен трудов договор обосновава извод, че няма как да е налице нарушение на изискването за регистрирането му в НАП, респ. да се изисква връчването на работника на уведомление за регистрирането на договора в НАП.

Действително изискването да се сключи трудов договор и да не са допуска до работа лице, на което не е връчено уведомлението за регистрирането на трудовия договор в НАП са самостоятелни нарушения. Изискването да не се допуска до работа лице, на което не е връчено уведомлението за регистрирането на трудовия договор в НАП е предпоставено обаче от наличието на сключен трудов договор, поради което това обстоятелство се явява елемент от състава на нарушението.

Задължение на АНО преди съставяне на адм. актове е да проведе пълно разследване и да установи дали в действителност е имало сключен трудов договор между работника и въз. дружество към момента на проверката. Актосъставитлката Д. сама в разпита си пред съда сочи, че не е била сигурна дали към момента на проверката действително е имало сключен трудов договор с работника. Сочи, че работника Д. при проведен разговор е заявила, че знае дали има сключен трудов договор, но не е провела нужното разследване за това обстоятелство. Приела е представените документи без да разгледа изобщо попълнената от работника декларация и да отчете посоченото в нея.