Решение № 87 от 25.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600043 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. Н.К. – защитник на подсъдимия Ж. И. В. срещу присъда от 30.11.2021 г. по НОХД № 639/2019 г. на Окръжен съд – *, наказателно отделение.

С посочения съдебен акт подсъдимият Ж. И. В. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което са му били наложени наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 2 НК - девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 343 г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК В. е бил е бил лишен от право да управлява МПС да срок от една година. Със съдебния си акт окръжният съд е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение за това деянието да е било осъществено в причинна връзка и с нарушение на правилото за движение по пътищата по чл. 119 ЗДвП. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските по делото.

В подадената жалба подсъдимият атакува присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните

1 доказателства. При условията на алтернативност се иска същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение или да бъде намален срока на кумулативно наложеното на дееца наказание лишаване от правоуправление. В допълнение към жалбата на защитата на подсъдимия се оспорва наличието на приетото с присъдата нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се сочи, че следва да се прецени разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП в причинна връзка с деянието, както и се излагат доводи, че пешеходката не е преминавала през пешеходната пътека, за да възникват съответните задължения за водача на МПС.

Частните обвинители В. Т. Г., П. В. П. и В. Т. Г., чрез повереника си адв. Р.М. във възражение срещу жалбата на подсъдъмия сочат, че първият съд правилно е квалифицирал деянието в причинна връзка с нарушението на чл.

20, ал. 2 ЗДвП, тъй като поведението на пострадалата няма как да бъде определено като такова, нарушаващо чл. 119, ал. 1 ЗДвП, което се отнасяло само до пешеходци, които са стъпили или преминават през пешеходна пътека.

Релевират, че няма пречка да се квалифицира деянието във връзка с „общата“ норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По изложените съображения не са съгласни със защитата, че щом подсъдимият не е нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП, а ПТП е настъпило на пешеходна пътека, то същият не е допуснал каквото и да било нарушение на правилата за движение. Още повече, че нямало обвинение за нарушението, за което е бил признат за виновен.

В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение сочи, че деянието следва да се квалифицира в причинна връзка с разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като се коригира допуснатата и от първия съд непрецизност да се говори общо за чл. 20, ал. 2 ЗДвП в мотивите към присъдата. Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и моли присъдата, като правилна и законосъобразна във всичките й части, да бъде потвърдена.

В хода на съдебните прения адв. Е.Т. – повереник на частните обвинители П. В. П., В. Т. Г. и В. Т. Г. поддържа становището на адв. Р.М., като доразвива доводите на частното обвинение, че законът е приложен правилно от страна на първия съд, който е наложил и справедлива кумулативна санкция на подсъдимия. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Явяващите се в залата частни обвинители П.П. и В. Т. Г. поддържат становището на повереника си.

Защитникът на подсъдимия адв. Н.К. поддържа наведените с жалбата и допълненията към същата доводи, като намира, че при стъпване на пешеходната пътека от страна на пострадалата, ударът е бил неизбежен, тъй като е попадала в опасната зона. Релевира, че наличието на квалифициращия признак – деяние настъпило на пешеходна пътека, следва да изключи приложението на „общото“ правило на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и поради неизбежност на удара поради внезапното навлизане на пострадалата на пешеходната пътека, отговорността на подсъдимия следва да отпадне, като бъде оправдан по обвинението.

Подсъдимият В. поддържа доводите на свое защитник.

2

В последната си дума предоставя на съда да реши.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и разгледана по същество – частично основателна.

За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е приел за установена фактическата обстановка, изложена и в обвинителния акт, която в принципен план се възприема и от настоящата инстанция, както следва:

Ж. И. В. притежавал свидетелство за правоуправление № * от 28.11.2011 год. Работел като „*” в „*“ ЕООД - * с едноличен собственик М.

Г., като управлявал товарен автомобил, марка „*”, модел „*“, с рег. № *.

На 09.12.2014 год. рано сутринта прекият началник на В. - И. К. му възложил курс до * за зареждане на магазини. В областния град /*/ живеела И.

И. Г., на 83 години, като обитавала жилище в бл. № 32 на булевард „*“ в * заедно с мъжа си В. Т. Г. и с внука им В. Т. Г.. Била в добро здравословно състояние, жизнена и енергична, не страдала от старческа деменция. Грижела се за цялото домакинството. На същата дата - 09.12.2014 год., около 9 часа сутринта, излязла да напазарува до хранителен магазин в близост до блока.

Налагало се да пресече булеварда по най-близката пешеходна пътека тип „Зебра“ пред съседния блок № 30. Същата започвала от тротоара пред посочения блок и прекъсвала в разделителна затревена ивица. От другата страна на разделителната ивицата симетрично продължавала до срещуположния тротоар на булеварда. И двете части на пътеката били маркирани с напречна пътна маркировка, съобразно правилата на чл. 64 т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/.

Била обозначена с предупредителен пътен знак Д 17 от ППЗДвП от двете страни. Булевард „*“ бил разположен в посока север-юг, като северната му част бил един от изходите на *. Имал две платна за еднопосочно движение с по две ленти за движение с непрекъсната линия помежду им. Платната били разделени от разделителна затревена ивица с ширина от 2.90 м., която се издигала над нивото на платното за движение с височина 0.19 м.

Разделителната ивица била оградена с предпазни метални решетки, прекъснати в зоната на пешеходната пътека. Пътното платно било с настилка от асфалтобетон и с низходящ наклон в посока юг.

На 09.12.2014 год. валял дъжд и пътят бил мокър, но видимостта била добра. След като заредил магазин в кв. „*“ в *, около 9 часа, подс. В. потеглил по бул. „*“ в посока-юг към МБАЛ АД- *. Движел се с 59 км/час в лявата лента за движение на западното платно, тъй като в дясната от дъжда се стичала вода и съществувала опасност да намокри пешеходците, които се движели по тротоара.

3

В същото време И. Г. започнала да пресича булеварда по пешеходната пътека в посока от изток на запад. Носела чадър, като спряла на разделителната ивица за кратко време, като предната част на тялото й била насочена към западната половина на пешеходната пътека. За подс. В. съществувала пряка видимост към нея от разстояние 84-87 м., като я възприел на разделителната ивица, когато била неподвижна. Г. предприела внезапно навлизане върху платното за движение в момента, в който управляваният от подсъдимия автомобил бил на разстояние около 33 метра, за да пресече пешеходната пътека, при което последвал удар между предната лява част на микробуса и дясната част на тялото й под центъра на тежестта, в следствие на който то се ударило в бронята и причинило напукването й, качило се на предния капак, където предизвикало овална вдлъбнатина и друго напукване на предното панорамно стъкло вляво, след което било изхвърлено на асфалта пред колата с глава на изток. Подс. В. спрял микробуса, уверил се че жената е в съзнание и сигнализирал на спешен номер - тел. 112. В този момент се приближила К. Б., която възприела произшествието едва след настъпване на съприкосновението между пешеходката и автомобила. До мястото на инцидента дошъл и Е. Г. – лекар, който отивал на работа. Г. констатирал тежкото състояние на пострадалата. Предупредил В. да не я мести. Изчакал колегите си от Спешна медицинска помощ, които транспортирали пациентката в ОАИЛ *. Там около 12 часа на 09.12.2014 год. настъпила смъртта й. Причина за смъртта на И. И. Г. според съдебно-медицинската експертиза е съчетана травма - кръвонасядане на меките обвивки на черепа, кръвоизлив и оток на мозъка, счупване на гръдната кост и ребра двустранно, както и разкъсвания на вътрешни органи. Според вещото лице смъртта е била неизбежна, въпреки оказаната медицинска помощ. Същата се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с получените увреждания от ПТП.

В рамките на досъдебното производство са били изготвени няколко автотехнически експертизи – основна, комплексна, повторна, арбитражна и допълнителна арбитражна експертизи. Според вещите лица проф. д-р на т. н. инж. К., доц. д-р инж. У. и инж. И., изготвили арбитражната и допълнителната такава експертизи, водачът на МПС е имал техническа възможност да се съобрази с навлизащата на платното за движение пешеходка, като намали скоростта си на движение до технически безопасната от 48 км/час и да предотврати пътно-транспортното произшествие. Мястото на удара е фиксиран върху пешеходната пътека, на пресечната точка между траекториите на движение на автомобила и пострадалата - на 2,20 метра от лявата граница на западното платно и на около 2,30 метра преди мерната линия по посока на движение на товарния автомобил, посочена на скицата.

Изхождайки от обективни данни, експертите са заключили, че в момента на удара скоростта на микробуса е била 48 км/час, а преди него - 59 км/час.

Изчислената опасна зона е от 40 метра и за тях не съществуват съмнения, че в момента в който пешеходката е предприела пресичане на западното платно автомобилът е бил на около 33 метра от нея, тоест в опасната си зона. От друга страна, обаче, след като е безспорно установено, че подс. В. е могъл и е бил длъжен да я възприеме от 87 метра преди мястото на удара, то 4 правилното му поведение е налагало намаляване на скоростта до технически безопасната, да спре и да пропусне пресичането й и след това да продължи движението си. Безопасната скорост е изчислена от вещите лица на 48 км/час.

Свидетелката К. Б. е единственият свидетел – очевидец, която има възприятия отчасти за случващото се. Същата се движила по тротоара /покрай оградата на бившето военно поделение/, след като е пресякла пешеходната пътека на кръстовището на бул. „*” и ул. „*”. От протокола за разпит на свидетелката в съдебно заседание пред втората първа инстанция и от прочетените от досъдебното производство нейни показания се потвърждава, че времето е било дъждовно, като свидетелката възприела пешеходката Г. на разделителната ивица с отворен чадър над главата, като според Б. пешеходката е имала намерение да пресича, тъй като „жената явно точно беше тръгнала да пресича по пешеходната пътека“ /л. 61, том 1 от досъд. пр./. Свидетелката сочи, че автомобилът се е движил в лявата пътна лента, не е възприела кога пешеходката Г. е предприела пресичане на пътното платно, но е чула звук от удар и когато се обърнала видяла, че колата удря пресичащата на пешеходната пътека жена. При удара тялото на жената се вдигнало от пътя и след това паднало на земята. /също протокол за разпит л.