Решение № 553 от 14.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20225001000611 по описа за 2022 година

Производство по чл.267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№262568/29.06.2022 г. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, с адрес: гр. С., бул. “С.ш.” 67 А, представлявано заедно от Изпълнителнителните директори - М.М.-Г. и П.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Р. Ч. против Решение № 260062 от 26.05.2022г., постановено по г.д. 112/2020г, по описа на Окръжен съд С.З., в частта му, с която се осъжда жалбоподателя да заплати А. А. И. ЕГН ********** с адрес: с. О., община Г., ул. „О.“ № 17 със съдебен адрес: град К., ул. “С.” № 6, офис 10 - адв. П. К. от САК обезщетение в размер на 320 000 лв., частичен иск от 900 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при ПТП на 27.08.2019 г, а именно : Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diffi Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis; други и неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното плащане.

1

Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в посочената част, като моли съда да го отмени в същата и да отхвърли изцяло предявения иск.

Алтернативно, поддържа, че ако се приеме искът за доказан по основание, същия следва да бъде уважен до размер от 45000 лв, който се явява справедлив съгласно чл.52 ЗЗД като обезщетение за ищеца в конкретния случай.

В срок е подаден писмен отговор на жалбата, с който се оспорват изцяло наведените в същата доводи и възражения, за което са изложени подробни съображения. Иска се въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и искания, както и развитите в жалбата срещу първоинстанционното решение възражения в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.423, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД. От материалите по делото се установява, че пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.И.“АД и е представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр. разп. от 22.11.2019 г., застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е заведена щета с № ..... г., по която застрахователят все още не е изплатил обезщетение. Ето защо, искът се явява допустим, във връзка с изискването по чл.380 КЗ.

В ИМ се твърди, че на 27.08.2019 г., около 16:32 часа в с. О., обл.

С.З., се е движил автобус „С.“ с peг. № ..., управляван от С.Д.С., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходката А. А.

И., като вследствие на инцидента същата е пострадала. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от С.Д.С. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация, за водача на автобуса били налице определени, фиксирани в закон, задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Сочи се, че в случая съществува пряка 2 причинна връзка между деянието на С.С. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на А. А. И..

Твърди се, че при процесното ПТП, А. А. И. е получила следните травматични увреждания: Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diff Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis; други и неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система.

След инцидента на 05.07.2019 г., пострадалата е хоспитализирана в НХК - КАИЛ при УМБАЛ „п. С.К.ч“ АД, гр. С.З. с анамнеза: снета по данни на екип от СПО, ЦСМП и дежурен полицейски екип. В момента на прегледа е неконтактна, несъдействаща за прегледа, с травми в областта на главата, шията, гръдния кош, корема, гърба и крайниците. Наблюдават се множество хаотични движения на крайниците и се регистрират Джаксънови припадъци.

Соматичният й статус - към момента на прегледа е имобилизирана с твърда шийна яка, крайниците са множество екскориации по ръцете и краката, разкъсно-контузна рана в областта на лява подбедрица. Направени са необходимите параклинични изследвания, КТ на глава, КТ на корем, рентгенография на гръден кош и бял дроб. На контролно скениране при КТ на глава е установено наличие на промени от типа на мозъчен оток. В дясно фронтално се вижда разширяване на контузионното хеморагично огнище от 6 на 9.6мм, като дендитета е по - малък и се вижда лек перифокален едем.

Извършени са консултации с реаниматор, детски хирург, педиатър, УЗД, ортопед и физиотерапевт. Ходът на заболяването е протекло по следния начин - пациентката е била хоспитализирана в НХК и пребазирана в КАИЛ за неврореанимационни мероприятия. Предвид тежките увреждания на пострадалата, същата е поставена в дълготрайна медикаментозна кома. След извеждането й от седацията, тя е пребазирана в НХК, като персистират ментални смущения, обусловени от дифузната травма на мозъка, както и белодробни и ОДС смущения от травмите и продължителната ИБВ. По време на лечението в болничното заведение настъпват и пулмонални и декубитални усложнения. Изписана е на 17.09.2019 г. с окончателната диагноза Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diff. Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis и е насочена за рехабилитация. При изписването й е назначена медикаментозна терапия и са дадени препоръки към ОПЛ за 3 проследяване, физиотерапия и КТ на гл. мозък контрола след 45 дни.

Посочва се, че на 17.09.19 г., А. И. постъпва в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „п. С.К.ч“ АД, с оплаквания от силно затруднени активни движения в крайниците, понижена мускулна сила, затруднен говор, ДЕЖ и невъзможна самостоятелна походка.

В тази връзка й е изготвена рехабилитационна програма и й е назначена медикаментозна терапия. На 24.09.2019 г., пострадалата е изписана с окончателната диагноза друг вид физиотерапия и като придружаващи заболявалия последици от вътречерепна травма. При изписването й са дадени указания за ХДР и АДР и й е назначена медикаментозна терапия.

На 24.10.2019 г., съгл. Амб.лист №496/24.10.2019 г., ищцата е прегледана от ортопед - травматолог във връзка с оплаквания от болка в ляво ходило след процесното ПТП. Поставена й е диагнозата счупване на метатарзална кост и са й дадени указания за ограничено натоварване на левия крак.

На 20.11.2019 г. А. И. е прегледана от специалист детски болести и детска неврология, съгл. Амб.лист № 860/20.11.19 г. и е установено, че има ограничена дорзална флексия на двете сгънала и дисдиадохокинезия.

Поставена й е диагнозата други и неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно- мускулната система и е назначена медикаментозна терапия.

В Им се твърди, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, А. А. М. търпи силни болки и много страдания, като същата не се чувства добре физически и емоционално. Възстановяването й все още не е приключило, а претърпените травми са оставили своето негативно отражение върху здравословното й състояние и до днес. Пострадалата трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, като за този период, за ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени потребности, е разчитала изцяло на помощ от близките си. Твърди се, че болките в контузионните области продължават и към настоящия момент, като при натоварване и продължително стоене, те се усилват. Преди процесното ПТП, ищцата била едно добро, жизнерадостно, активно и много усмихнато дете, като демонстрирала отлични знания и умения в класните и извънкласните 4 дейности в училище. След инцидента, за дълъг период от време е лишена от обичайния си начин на живот, като получените изключително тежки телесни увреждания се отразяват негативно на нейната опорно-двигателна система и централна нервна система. Освен болките, тя изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който се е отразил изключително негативно на емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Поддържа се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следва да бъдат компенсирани със справедливо обезщетение от застрахователя. Посочва се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил С.Д.С., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗК „Л.И.“АД, гр. С.. За увреждащия автобус „С.“ с peг. № ..., управляван от С.Д.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. ...... г. със срок на валидност една година, считано от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г. със ЗК „Л.И.“АД, гр. С., по силата на която, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г.

Посочва се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП, е образувано ДП 176/ 2019 г. по описа на РУ - Г., пр.пр. 1406/ 2019 г. по описа на РП - Г., което към настоящия момент не е приключило.

Във въззивната жалба не се оспорва настъпването на ПТП на посочените в ИМ дата, час и местоположение, с участието на ищцата А. А. И. и застрахован при ответника водач С.Д.С., управлявал автобус „С.“ с peг. № ..., за който е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.

...... г. със срок на валидност една година, считано от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г. със ЗК „Л.И.“АД. Не са налице възражения и относно приетите за установени от първоинстанционния съд факти, че като пряка последица от настъпилото ПТП, ищцата е получила описаните в ИМ телесни увреждания, относно проведеното лечение и претърпяни интервенции, относно физическото и психическото й състоянието след ПТП, явяващо се резултат от получените увреждания. Не се оспорват също достоверността и данните от 5 показанията на разпитаните свидетели, както и заключенията на приетите в първоинстанционното решение съдебно-психологическа експертиза и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, респ. приетите в обжалваното решение за установени въз основа на същите факти. Ето защо, съгласно чл.269 ГПК, не следва да се преразглежда установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по тези въпроси.

Възраженията на жалбоподателя, на първо място, са относно липсата на вина у водача на автобуса за настъпването на ПТП и увреждането на ищццата. Поддържа се, че на 28.04.2017г., водачът на автобус “С.” с per. № ..., в условията на спазване на задълженията си за управление на автомобила, с позволената и съобразена с пътните условия скорост, при правилно извършвано движение при маневра на място на пътното платно, необозначено за движение на пешеходци, реализира ПТП с неправомерно движещата се пешеходка, внезапно навлязла на пътното платно. Посочва се, че съобразно приетите и изслушани експертизи по делото, водачът на МПС не е имал възможността да спре/заобиколи пешеходката, за чието движение не е могъл и не е бил длъжен да знае и съобразява и невиновно реализира ПТП. Твърди се, че за водача на автобус „С.”, деянието, при което е пострадала ищцата в производството е „случайно” по смисъла на чл.15 НК, извършено е невиновно, в конкретната обстановка водачът не е имал възможност да предотврати ПТП, не е наказан и не е допустимо да бъде ангажирана деликтната му отговорност за настъпилата вреда, причинена именно от ищцата и нейното лично виновно поведение. Единствено виновна за настъпилия пътен инцидент според жалбоподателя е внезапно навлязлата на платното за движение на автомобили пешеходка А. И., която не се е съобразила с приближаващите се МПС-та и скоростта им на движение, като е могла и е била длъжна. Поддържа се, че процесното ПТП е настъпило поради субективните действия и виновно поведение единствено на движещата се неправилно пешеходка, навлязла внезапно в коридора на движение на автобуса, при ограничена видимост за водача от друго спряно превозно средство, поради което тя е била невидима за него, като за нея единствено ударът е бил предотвратим при конкретните условия, като същата не е следвало да предприема неправомерното си движение.