Решение № 217 от 07.10.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 347/2025
- Вид
- Решение № 217
- Подписан
- 07.10.2025
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Мира Руменова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 215 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 217 гр. Враца, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Борис К. Динев
Мира Р. Джонева при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500347 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 8760/13.6.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на И. Т. П., с ЕГН ********** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 13.6.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. Т. П. - АК-Враца против Решение №355/29.5.2025 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д.
496/2025 по описа на Районен съд - Враца в частта в която искът е отхвърлен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: ***, да заплати на И. Т. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 1 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по пр. пр. № 2130/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Враца, прекратено с постановление от 25.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 05.12.2024 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 1 500,00 лв. до пълния предявен размер от 8 000,00 лв. като неоснователен. Присъдил е и разноски на ищеца с оглед уважената част от иска.
Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
Излага, че по делото били доказани предпоставките за уважаване на иска повдигане на обвинение за престъпление, прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, претърпени вреди, както и причинно-следствена връзка 1 на претърпените вреди с повдигнатото обвинение.
Твърди, че при определяне на размера на обезщетението за претърпени вреди първоинстанционният съд е присъдил такива в занижен размер като неправилно акцентирал върху личността на жалбоподателя и в частност на обремененото му съдебно минало.
Излага, че претърпените притеснение, уплаха, срам ,уронване на престижа и на доброто му име, страхът да не бъде несправедливо обвинен, физическия дискомфорт с оглед задържането от органите на МВР и престоя в ареста, последвалите здравословни проблеми и претърпените допълнителни разходи поради отнемането на СУМС надвишават присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението.
Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да присъди обезщетение в пълния претендиран размер.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.
Ответникът по жалбата не подава отговор на жалбата.
В срок за обжалване по делото е постъпила и жалба вх. № 9356 /25.6.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на Прокуратура на Република България от гр. София отответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда на 25.6.2025 г.,чрез процесуалния си представител чрез процесуалния си представител против Решение №355/29.5.2025 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 496/2025 по описа на Районен съд - Враца в частта в която искът е уважен.
Жалбоподателят-ответник обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
Обжалва размера на присъденото обезщетение. Излага, че по делото не са събрани доказателства за действия на Прокуратурата извън правни регламентираните в хода на наказателното производство. Сочи, че претърпените от въззивника – ищец неимуществени вреди бил причинно-следствена връзка от действията на служители на МВР преди образуването на наказателното производство, не били във връзка с наказателното производство и защитата срещу тях била обжалване по административен ред, каквото въззивникът – ищец пропуснал да извърши. Претендира съпричиняване от страна на полицейския орган на вредите от отнемането на свидетелство за управление на МПС и наложената ЗППАМ и задържане за срок от 24 часа по административен ред.
Оспорва по делото да се доказано, че воденето на наказателното дело е единствена или основна причина за увреждане на добро име на въззивника-ищец като се позовава на многократните му предходни осъждания.
Оспорва по делото да е доказано промяна на физическото или психическото състояние на въззивника-ищец поради липса на медицинска документация, а кредитираните от първоинстанционния съд показания били на заинтересовани свидетели, а от показанията им не можело да се изведе отговорност на Прокуратурата, тъй като същата не била оповестила воденето на наказателното производство срещу въззивника-ищец.
Излага, че наказателното производство се развило в бързи срокове.
Твърди, че страховете на въззивника-ищец, че се страхувал да не бъде изпратен в затвора били неоснователни и не повлияли на психиката му.
Обжалва размера на присъденото обезщетение като завишен и несъответстващ на икономическия стандарт в Република България, и несъобразни с доказателствата по делото от които не можело да се обоснове висок интензитет на търпени вреди, 2 отчитайки и обремененото съдебно минало на въззивника-ищец.
Моли съда да отмени обжалваното решение като намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Ответникът по жалбата не подава отговор на жалбата.
В съдебно заседание въззивникът - ищец И. Т. П. - редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. Т. П. е постъпила молба вх. № 6650/23.09.2025 г., с която поддържа въззивната си жалба и моли да бъде даден ход на делото, заявява, че няма да сочи нови доказателства и моли да бъде даден ход по същество. Моли да бъде постановено решение, с което бъде оставена без уважение въззивната жалба на ответника и да бъдат присъдени на доверителя й направените разноски по делото. Към молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и моли съда да остави без уважение въззивната жалба на въззивника-ответник.
В производството пред въззивния съд не са събрани доказателства.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 8 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по пр. пр. № 2130/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Враца, прекратено с постановление от 25.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излагат съображения, че на 22.03.2024 г. около 08:30 ч. при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг. № ВР *** СН, на път III-101, км. 0+030, ищецът бил спрян за проверка от полицейски патрул. При извършената му проверка като водач на МПС бил изпробван и с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Пробата за наркотици, отчетена от техническото средство била положителна за бензодиазепин. На ищеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 1070084/22.03.2024 г. и му било иззето свидетелството за правоуправление на МПС, както и регистрационните табели на управлявания от него автомобил, което обстоятелство било вписано в АУАН. Бил му издаден талон за медицинско изследване, като ищецът дал кръв за лабораторно изследване, след което бил задържан за 24 часа по Закона за МВР със Заповед peг. № 1795зз-80 от 22.03.2024 г., издадена от Л. А. И. старши полицай при РУ – Враца. Със Заповед ППАМ № 369з913/ 22.03.2024 г., издадена от Р. И., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОДМВР – Враца свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца 3 било отнето на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 172, ал. 1 ЗДВП до решаване на въпроса за отговорността му. По случая било образувано досъдебно производство № 2130/2024 г. по описа на Районна Прокуратура Враца (БП № 302/2024 г. по описа на РУ Враца), по което на 22.03.2024 г. бил иззет и управляваният от ищеца лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ВР *** СН заедно с контактния ключ. След като ищецът бил освободен от 24-часовото си задържане, дал биологичен материал за лабораторно изследване в СМДЛ Рамус ООД гр. Враца, като резултатите за употреба на наркотични вещества, в това число и бензодиазепин, били отрицателни.
Ищецът поддържа, че след като изтекло 24-часовото му задържане дни наред бил силно разтревожен, оплаквал се от сърцебиене, задух, главоболие. Имал проблеми със съня и концентрацията. От полицията не му давали никаква информация по случая, освен заявеното от полицаите в момента на задържането му, че срещу него ще бъде образувано наказателно производство за шофиране след употреба на наркотици.
Ищецът започнал да чете в интернет и разбрал, че наказанието, което го заплашва, е от една до три години лишаване от свобода, което много го притеснило, тъй като се уплашил, че ще отиде в затвора.
Сочи, че проверката за наркотични вещества на ищеца била извършена на оживено място, като бил видян по време на проверката и от негови познати, поради което се почувствал доста неудобно. Впоследствие се разбрало, че ищецът е „лежал в ареста“ след употреба на наркотици и дълго след като бил освободен се говорело в квартала, където се ползвал с добро име, че е наркоман, което станало достояние и на близките му. Твърди се, че ищецът никога в живота си не е вземал наркотици и изпитвал силен срам и неудобство как това ще се отрази не само на неговата репутация и достойнство, а и на тези на близките му, които се ползвали с много добро име в квартала, където живеели. В приятелската му среда също се разбрало за случая, като ищецът известно време избягвал да излиза извън дома си, затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, част от тях също спрели да общуват с него и го търсят, не го поздравявали на обществени места. От общи познати ищецът разбрал, че случаят се е обсъждал.
Поддържа, че отделно от това ищецът останал без автомобила си, който му бил иззет и му бил върнат осем месеца по-късно. Работното му място се намирало извън града, а той нямал нито автомобил, нито свидетелство за правоуправление, поради което се налагало да се придвижва до работа с такси, тъй като нямало удобен друг обществен транспорт, или да моли приятели да го закарат, което довело до допълнителни разходи и неудобство за него и за семейството му.
Посочва, че многократно ходил в полицията и в прокуратурата и се интересувал какво се случва с делото. От прокуратурата му обяснявали, че след като делото не се водело срещу него, не могли да му дадат информация. От полицията също му отговаряли, че ако се наложи, ще го потърсят, но не му предоставяли информация за хода на разследването. На 21.11.2024 г. – осем месеца след задържането му, го извикали от полицията, за да му върнат автомобила, за което била съставена разписка за връщане на веществени доказателства. По-късно получил и Постановление на Районна прокуратура Враца за прекратяване на наказателното производство. От прокурорския акт разбрал, че според заключението на химико-токсикологична експертиза в представените от него биологични проби не било установено наличие на наркотични и упойващи вещества, а единствено на лекарственото вещество метамизол (аналгин, беналгин) от групата на аналгетиците и антипиретиците с пиразолонова структура, което вещество и метаболиите му обаче не били класифицирани като наркотични вещества съгласно ЗКНВП. Предвид липсата на данни за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 НК наказателното производство с цитирания прокурорски акт било прекратено. След като изчакал да изтече срока за обжалване, отишъл с постановлението в КАТ при ОДМВР – Враца, откъдето му върнали свидетелството за правоуправление на МПС.
Разпечатката съдържа 48 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a5a7268-62a6-4df7-a217-3d37cafc94d3