Определение № 14846 от 05.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14846 гр. София, 05.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507443 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър Унгария Црт.

- клон България“, КЧТ, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 13480 от 29.04.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 18834/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, в частта относно разноските.

Жалбоподателят твърди, че присъдените с обжалваната заповед за изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката на заявителя в заповедното производство, а именно в размер на 400 лв., са прекомерни. Поддържа, че така присъдените разноски не са съобразени с фактическата и правна сложност на конкретното производство и защитавания с него материален интерес, както и че за определяне на дължимото на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение следва да се съобразят задължителните постановки на постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС. Счита, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в съответствие с разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ. Обжалва заповедта в частта за разноските за сумата над 50 лв., дължима от длъжника по чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат В.Ч.-М. за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице – заявител по заявлението.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба – заявителката Е.И.С., е подала отговор на същата, в който оспорва жалбата. Твърди, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лв., съответстващ на защитавания материален интерес. Посочва, че по делото от страна на адвокат Чотева следвало да се извършат редица действия, свързани с подготовка на заявлението – водене на кореспонденция, събиране на предварителни данни, познаване на относимото законодателство. Моли за отхвърляне на частната жалба.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на предоставения със заповедта за изпълнение едномесечен срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (ТР), ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд, ако не е проведено производство по установителния иск по чл. 422 ГПК, в което съдът се произнася по дължимостта на разноските в исковото и заповедното производство с осъдителен диспозитив. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, то частната жалба се явява без предмет. Когато обаче не се стигне до разглеждане на иск по чл. 422 ГПК, частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК следва да бъде разгледана от окръжния съд. Това са хипотезите, при които не е подадено възражение, при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, както и когато производството по установителния иск приключи с определение за прекратяването му, но заповедта не е обезсилена.

В настоящия случай в срока за възражение е подадено такова от длъжника и настоящ жалбоподател, в което той твърди, че е заплатил вземането за главница с прилагане на доказателства, т.е. възражението намира своето основание в чл. 414а ГПК. Хипотезата на чл.

414а ГПК не е изрично посочена в ТР, понеже към момента на приемането му чл. 414а ГПК не е съществувал. Не подлежи на съмнение обаче, че при твърдения за заплащане на задължението, то не е налице същинско възражение. Според чл. 414а ГПК при заплащане на задължението и представяне на доказателства за това в срока за възражение, не се дават указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и т. 10в от ТР, според която ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.

В случая в подаденото становище по чл. 414а ГПК заявителката не оспорва, че е получила след образуване на делото пълно заплащане на главницата по заповедта или на сумата от 488,96 лв. Плащането е от 08.04.2024 г., а заявлението е входирано на 28.03.2024 г.

Поради това частната жалба срещу заповедта в частта относно разноските на длъжника подлежи на разглеждане. Разноските за адвокатско възнаграждение са заплатени до размера от 50 лв.

Частната жалба е насочена срещу определеното на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвоката на заявителката възнаграждение в размер от 400 лв. Обжалва се заповедта в частта за разноските за сумата над 50 лв., дължима от длъжника по чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат В.Ч.М. за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице – заявител по 2 заявлението.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Софийският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 488,96 лв. – обезщетение за закъснял полет. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са по договор за правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът е определил като дължимо адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретната хипотеза при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на половината от претендираните със заявлението суми се установява, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в производството е 400 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът намира, че това възнаграждение в случая се явява прекомерно и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Заявителката е подала заявление за изплащане на обезщетение за закъснял с повече от четири часа полет.

Попълнено е заявление на бланка със съответните фактически твърдения. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА размерите на възнаграждението се определят от съда.

Според практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди по-нисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. на чл. 101, пар.

1 ДФЕС. Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Съдът намира, че в конкретния случай дължимото възнаграждение за оказаната безплатна помощ е в размер на 200 лв., като така определеното възнаграждение 3 съответства в пълна степен на фактическата и правна сложност на делото, характера и спецификите, които проявява заповедното производство, както и на обема на извършената от адвоката процесуална дейност (в този смисъл и Определение № 1151 от 11.04.2025 г. по ч. т. д. № 581/2025 г., I т.о. на ВКС и др.).

По изложените съображения заповедта за изпълнение в частта, в която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв., следва да бъде отменена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 13480 от 29.04.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 18834/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, в частта, в която е разпоредено длъжникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЦРТ. чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. - клон България“, КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление в гр. София, Зона „Летище София“, сграда „ИВТ“ да заплати на адвокат В.В.Ч.М. с л. н. **** сумата над 200 лв. до 400 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 103365/28.03.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, представляваща разлика между определеното от Софийски градски съд възнаграждение от 200 лв. и определеното от Софийски районен съд възнаграждение от 400 лв., платими от длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЦРТ. чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. - клон България“, КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление в гр. София, Зона „Летище София“, сграда „ИВТ“ на кредитора адвокат В.В.Ч.-М. с л. н. ****.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4