Решение № 1857 от 25.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1857 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20221100503213 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Постановление за разноски от 09.02.2022 г. по изп.дело № 20228510400137 по описа на ЧСИ М.П., с което ЧСИ отказва да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение до сумата 200 лв.

Частният жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв. Моли да бъде и намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Претендира разноски, в това число юрк.възнаграждение.

Взискателят по изпълнителното дело Р.Ц.С. е депозирал отговор в законоустановения срок, с който счита, че правилно и законосъобразно ЧСИ е отказал да намали съдебните разноски, тъй като те са в предвидения в закона минимум. Заявява, че сумите по изпълнителния лист са събрани чрез наложен по изп. дело запор, а не поради доброволно плащане на длъжника и затова счита, че и разноските следва да останат за негова сметка.

Претендира разноски.

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани по размер 1 и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20228510400137 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 07.01.2022 г. от СРС и на основание съдебно решение по гр.д. № 62924 от 2018 г. на СРС, ГО, 72 с-в и гр.д. № 15394 от 2019 г. на СГС, ГО, IV-Г с-в с взискател Р.Ц.С. и длъжник „Т.С.“ ЕАД.

На 03.02.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 4232/02.02.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 400 лв.

На 04.02.2022 г. е изискана справка от Регистъра на НАП за наличие/липса на задължения.

На 09.02.2022 г. длъжникът е депозирал молба, в която възразява срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На 09.02.2022 г. с Постановление за разноски, изх. № 5337/09.02.2022 г. ЧСИ е отказал да уважи искането на длъжника за намаляване на разноските.

С придружително писмо, изх. № 5338/09.02.2022 г., получено на 14.02.2022 г., длъжникът е уведомен за Постановлението на съдебния изпълнител за разноски.

На 22.02.2022 г. е депозирана жалба от длъжника, вх. № 14246/22.02.2022 г., с която се обжалва Постановление за разноски с изх. 5337/09.02.2022 г.

На 02.03.2022г. препис от депозираната жалба от длъжника е връчен за възражение на взискателя, посредством Съобщение за жалба за становище, изх. № 8816/22.02.2022 г.

В законоустановения срок, взискателят е депозирал възражение по отношение на жалба, вх.

№ 14246/22.02.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в 2 изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

От представените по делото доказателства е видно, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, чрез процесуалния му представител адв. Д.П.. Пре двид изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата, взискателят има право на разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. От представеният договор за правна защита и съдействие се установява, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, действала за процесния период /изм. ДВ. бр. 45 от 15.05.2020 г./ за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален размер 200 лв. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че 3 определеното от ЧСИ Петков възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.

Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.

Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, Постановление за разноски от 09.02.2022 г. по изпълнително дело № 20228510400137 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, в частта с която СИ отказва да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв. до размера на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4