Решение № 3001 от 16.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3001 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Д. В. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Д. В. В. гражданско дело № 20241100509777 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца “Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД срещу решение № 14118/17.07.2024 г. по гр.д. № 53843/2023 г. на Софийски районен съд, 177 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК от “ Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД срещу Столична община искове с правно основание чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1526,99 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, вследствие на настъпило ПТП на 21.03.2019 г., с лек автомобил марка MINI, модел COOPER S, рег.

№ СВ****АК, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на сумата от 604,94 лева лихва върху главницата за периода от 18.07.2020 г. до 18.07.2023 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40370/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 169 с-в.

В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, поради което е достигнал до погрешния правен извод за неустановеност на механизма на процесното ПТП. Отправя се искане към въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата 1 страна /ответник в производството/ - Столична община, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, респективно - правилност на първоинстанционното съдебно решение, с искане за неговото потвърждаване.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр с чл. 45 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ищеца, че ответникът дължи сумата от 1931,73 лв. - изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на автомобил марка MINI, модел COOPER S, рег. № СВ****АК, с включени 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното й плащане, както и сумата от 604.94 лв. мораторна лихва за периода 18.07.2020 г. до 18.07.2023 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.03.2019 г., около 22:00 часа в град София, между улица „Шести септември“ и улица „Граф Игнатиев“, до градината „Свети Седмочисленици“ настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка MINI, модел COOPER S, рег. № СВ****АК, (собственост на „ЛИОН РЕНТ-А КАР“ ЕООД), който, при напускане на паркомясто в синята зона, попада в необезопасено, несигнализирано, необозначено и неосигурено препятствие на пътното платно– стърчащо парче от метал (метален кол). Вследствие на инцидента са нанесени имуществени щети на автомобила, подробно описани в исковата молба. Било подадено уведомление за щета и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, била образувана ликвидационна преписка по щета № 10019030107193. Автомобилът бил застрахован по застраховка Каско към ищеца със срок на застрахователно покритие от 20.04.2018 г. до 19.04.2019 г. Стойността на ремонтите дейности, вложените части и материали за възстановяване на увредения автомобил възлязла на сумата от 1921,73 лева съгласно Фактура № 2000169825 от 10.04.2019 г. издадена от автосервиз „Ауто Бавария“ ООД. Сумата била заплатена с преводно нареждане № П15854738 от 28.06.2019 година.

За установяване на горната фактическа обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, като е изготвена и съдебна автотехническа експертиза.

Не се спори пред въззивната инстанция, а и се установява от представената по делото застрахователна полица, че към датата на настъпване на процесното ПТП, ищецът е носил имуществена отговорност по отношение на увредения автомобил по застраховка “Каско” № 93001810024420.

По делото са приети декларация за настъпило ПТП, опис-заключение и калкулация, съгласно които увредените детайли по лекия автомобил представляват „облицовка предна броня и спойлер предна броня“. Стойността на застрахователното обезщетение е посочена в размер на 1921.73 лева.

Като част от застрахователната преписка по делото са представени и приети копия от свидетелство за управление на МПС и контролен талон, фактура, преводно нареждане от 28.06.2019г., издадени на името на собственика на увредения автомобил.

2

Представено е неоспорено от ответника платежно нареждане за сумата от 1921.73 лева, преведена на 28.06.2019 г. от ищцовото дружество в полза на собственика на застрахования автомобил.

По делото е представена регресна покана от 30.07.2019 г., с която ищецът отправя искане към Столична община да заплати сумата от 1931.73 лева и ликвидационни разходи по щета № № 100-19-0301-07193.

От представената по делото товарителница от куриерска фирма “Спиди”, се установява, че горната покана по регрес е връчена на ответника на 01.08.2019 г.

По делото не се установява, а и не се твърди, ответната страна по спора да е извършила плащане в отговор на получената регресна покана от застрахователя.

В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице по допуснатата автотехническа експертиза. Съгласно експертното заключение, от техническа гледна точка, описаните щети са в причинна връзка с реализираното ПТП.

Вещото лице е изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1480.75 лева. Експертното заключение е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК.

В производството пред първоинстанционния съд е проведен разпит на свидетеля М. В. К. - водач на автомобила. Заявява, че си спомня за инцидента. При напускане на синята зона имало остатък от метална част от нещо, което било демонтирано преди това, което стърчало от асфалта и бронята на автомобила се закачила на тази метална част и се откъснала от него. Металната част била в задната част на паркомястото и стърчала значително.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението, съдът намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

3

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Възникването на предявеното от застрахователя регресно право се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка; 2) наличие на настъпило събитие пътнотранспортното произшествие (ПТП), за което застрахователят носи риска; 3) ПТП да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение (действие или бездействие) на лица, за които ответникът отговаря, изразяващо се в конкретния случай в наличие на метален кол на пътното платно; 4) в причинно-следствена връзка с поведението на деликвента да са настъпили вреди; 5) заплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер, съответстващ на размера на вредите.

В конкретният случай, спорен пред въззивния съд е единствено механизмът на процесното ПТП и, в частност, доказано ли е по делото наличието на метален кол на пътното платно, в която застрахованият автомобил е попаднал.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната оценка на събрания по делото доказателствен материал - документите, съдържащи се в застрахователна преписка по заведената щета, заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока п о чл. 200, ал. 3 ГПК и приложения снимков материал, се установява по безспорен начин механизма на настъпване на увреждането, а именно при потегляне на заден ход от водача, за излизане от паркомясто „синя зона“ на ул. 6ти септември в района срещу парк „Св. Седмочисленици“, където превозното средство преминава през стърчащ метален кол от бордюра. Причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него. При разпита на вещото лице, същото заявява, че препятствието на пътя - метален кол – се намира на около 20 см. преди началото на бордюра. Не се намира върху мястото за паркиране. Паркирането е възможно само на паркомястото, без да се навлиза в зелените части. Ако процесното МПС не е излязло от паркомястото, е нямало да се стигне до ПТП. и причинно-следствената връзка между преминаването на застрахованото МПС през препятствие на пътя – метален кол на пътното платно.

СРС е приел, че механизмът на ПТП е недоказан с оглед приетите доказателства, тъй като в исковата молба се твърди, че металният предмет, който е захванал автомобила, е бил върху пътното платно, върху паркомястото, докато от приложения снимков материал е видно, че той е бил върху бордюра. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В случая, такава пътна маркировка е представлявала боядисаното със синя боя паркомясто, обозначаващо площта, върху която може да се разположи съответното МПС. Водачът 4 на процесното МПС е следвало да паркира в рамките на тази площ, но не и върху част от бордюра, принципно предназначен за пешеходци – чл. 108, ал. 1 ЗДвП.