Решение № 1468 от 16.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1468 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000502108 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 900043 от 24.01.2023г., постановено по гр.д. № 120/2020г. по описа на ОС-Благоевград, са частично уважени субективно съединените искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, е осъдена да заплати в полза на Х. М. Б. и С. М. Б. сумите от по 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лв., частични искове от по 240 000 /двеста и четиридесет хиляди/ лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на техния баща М. С.

Б., а в полза на А. И. Б. сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., частичен иск от 200 000 /двеста хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.10.2019г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение са отхвърлени исковете за неимуществените вреди в останалата им част, както следва: за разликата над 150 000лв. до предявения размер от 180 000 лв., предявен като частичен от 200 000 лева, както и за разликата над по 180 000 лв. до претендираните по 200 000 лв. за двете деца, както и претенцията за законна лихва върху главниците, считано от 26.06.2019г. до 03.10.2019г. като неоснователни в тази им част.

Присъдени са разноски, като ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати в полза на адв. адв.П.

К. сумата от 17 083,24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за 1 процесуално представителство в настоящото производство, както и сумата от 20 400 лв. дължима д.т. в полза на ОС-Благоевград, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

По компенсация А. И. Б., С. М. Б. и Х. М. Б., са осъдени да заплатят в полза на ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл.78 ал.3 ГПК, разноски, в размер на сумата от 278, 80 лв. разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на Агенция Пътна инфраструктура-трето лице помагач на ответника

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото - основна и насрещна.

Жалбоподателката-ищец А. И. Б. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв., като посочва, че съдът правилно е определил размерите на паричните еквиваленти за Х. М. Б. и С. М. Б. - деца на пострадалия М. С. Б., но неправилно е определил размера на обезщетението за търпените от ищцата А. И. Б. морални вреди, в резултат на смъртта на нейния съпруг М. Б. при настъпването на пътния инцидент.

В обжалваното решение съдът е посочил, че е съобразил степентта на родство, а именно А.

Б. е загубила дългогодишния си брачен партньор, с когото в продължение на около 25 г. са градили отношениа на емоционална и физическа близост, взаимна обич, уважение, разбиране и подкрепа, като ищцата А. Б. е загубила човека, с когото е изградила общ доми и е създала две деца, с когото е градила плановеда изживее живота си, като двамата съпрузи Б. са били дълбоко свързани и разчитащи един на друг, като поради внезапната смърт на М., се е преобърнала драматично живота на ищцата /40 годишна към датата на инцидента/, но въпреки това намират, че е определил занижено обезщетение за претърпените от преживялата съпруга морални вреди. А. е понесла много тежко новината за смъртта на пострадалия и продължава да скърби, плаче, като е променила изцяло начина си на живот вече не пътува по работа в Англия, както преди инцидента. Не са отчетени в достатъчна степен продължаващите болки и страдания на ищцата, това че не е прежалила загубата на своя партньор. Съдът въобще не е коментирал с необходимата задълбоченост личността на починалия - че е бил работоспособен и трудолюбив човек, работил на трудов договор и допълнително се занимавал със земеделие, като всеотдайно се грижил за своето семейство.

По този начин ОС-Благоевград изцяло е игнорирал свидетелските показания, от които се установява, че след смъртта на починалия А. се сринала психически, като се е отказала да прави ремонт на дома, какъвто мислели да направят заедно с М. приживе. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди от причиняване смъртта на съпруг едва на 44 години, в разцета на силите му, с много планове за бъдещето показва явно незачитане на човешкия живот и здраве и не репарира по никакъв начин нанесените вреди от морално естество. Това е довело до определяне на занижен размер на присъденото обезщетение спрямо преживялата съпруга.

Починалият М. Б. е работел, получавал е добри доходи и е издържал семейството си. Той е работил на трудов договор в БДЖ с постоянен и много добър доход и отделно от това се е занимавал със земеделие. Семейството е притежавало ниви, които са обработвали и в които са отглеждали картофи, зеленчуци и други 2 насаждения, с които са търгували и с които е било изхранвано цялото семейство. А. остава без семеен партньор и сама на възраст, когато най-много има нужда от неговата издръжка, опора и подкрепа. Децата в същото време, които към датата на инцидента са в началото на житейския си път - С., току-що навършил пълнолетие, а Х. все още непълнолетна, остават завинаги лишени от бащина обич, закрила и издръжка. И двамата са се готвели за кандидат студентски изпити, като това е било и желанието на техния баща, а именно да продължат образованието си във висше училище, което обаче след неговата смърт се оказва невъзможно, тъй като доходите в семейството рязко спадат и С. е принуден да търси работа, за да помага за издръжката на семейството. Независимо от възрастта си, децата винаги имат нужда от грижите и подкрепата на родителите си.

С оглед гореизложеното А. И. Б. претендира да й бъде заплатено обезщетение в размер на сумата от 180 000 лв., частичен от 200 000 лв., т.е. за още 30 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да бъде потвърдено решението в останалата му част, като въззивната жалба на ответника бъде оставена без уважение, като недопустима, неоснователна и недоказана. Моли за увеличение на размера на обезщетението. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник ЗК „Лев Инс“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част, както следва:

1. за А. И. Б. за разликата над сумата от 75 000 лв. до присъдения размер от 150 000 лв., т.е. за разликата от 75 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., в резултат на настъпилия пътен инцидент, ведно със законната лихва до окончателното плащане;

2. за Х. М. Б. и С. М. Б. над сумите от по 75 000 лв. до по 180 000 лв., т.е. за разликата от по 105 000 лв. за всеки един от тях (погрешно е посочено от процесуалния представител на ответника, че се обжалва сумата за разликата от по 75 000 лв., като с оглед уважени размери на исковете от по 180 000 лв. - разликата е в размер от по 105 000 лв. за всеки от ищците) за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на техния баща М. С. Б., в резултат на настъпилия пътен инцидент, ведно със законната лихва върху сумите до окончателните плащания.

Посочва, че настъпилият летален изход за М. С. Б., починал в пътен инцидент на дата 19.06.2019 г., се дължи на факта, че е пътувал без да постави предпазен колан в л.а. „Сузуки Витара”, с per. № ********. Пътникът на задна седалка М. Б. не е положил грижата на добрия стопанин, да се държи за седалката пред него, поради което е настъпил летален изход, за разлика от втория пътник, който не е пострадал. Моли да бъде отчетен принос на 50 % от наследодателя на ищците М. С. Б., който не е проявил грижата на добрия стопанин, не се е обезопасил с предпазен колан, в качеството на пътник на задна седалка в л.а. „Сузуки Витара'’, с per. № ********, не е пътувал правилно облегнат за задна седалка, не се е задържал за наличните ръкохватки, при възникналата опасност, поради което единствен е получил наранявания, несъвместими с живота. На задна седалка се е возил и друг пътник, в лицето на М. И. Б., който единствено има рана в областта на гърдите, без други увреждания.

3

Единият пътник е успял да се обезопаси, но другия свободно е полетял с глава към челното стъкло на автомобила и е починал от черепно-мозъчна травма. Твърди, че М. С. Б. има вина на 50 % за собствената си смърт. Съдът не е отчел никакъв принос и не е обсъдил неразумното поведение на М. С. Б., в качеството му на пътник в автомобил. Моли да бъде намален размера на обезщетенията на ищците на 50 %, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

На второ място моли да бъде отчетен принос от водача на л.а. „Сузуки Витара“, А. В., който неправилно е управлявал МПС в средата на пътя, в нарушение на чл. 15, чл. 20 и чл. 23 ЗДВП на 20 %, като МПС е било технически неизправно превозно средство, с което е причинил смъртта на М. Б. над 50 %, като го е качил да го вози на автостоп, знаейки за техническата неизправност на автомобила. Посочва, че присъдените парични суми са прекомерни, като не съответстват на заявеното по основанието на претенциите, на установеното при съдебното дирене и на доказаното по отношение на заявените като правопораждащи твърдения, съотнесено към обективните критерии, определящи прилагането на принципа за справедливост, въведен от чл.52 ЗЗД. Не е доказано, че М. С. Б. е имал стабилни доходи с които да обезпечи семейството си. Определеното обезщетение в размер на 480 000 лв. е драстично завишено в предвид икономическата конюнктура на страната, икономическата конюнктура на мястото на настъпване на събитието и конкретно доходите на М. С. Б.. Събраните по делото доказателства не установяват каква личност е бил пострадалия, какъв начин на живот е осигурил на съпругата си А. И. Б. и на пълнолетните си деца, които вече са в работоспособна възраст. На самостоятелно основание и поради акцесорния му характер счита, че неправилно е уважен и предявения иск за присъждане на законна лихва по отношение на главниците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва периодът, за който се дължи лихва, като до настоящия момент не е предоставен способ за изпълнение, няма данни за банкова сметка на пострадалите лица.

Отделно механизмът на ПТП е сложен, трудно е да се определи кой точно е отговорен за събитието. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Х. М. Б. и С. М. Б. оспорват жалбата на застрахователя и молят съда да потвърди решението в неговата осъдителна част.

Третото лице помагач АПИ не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищците А. И. Б., ЕГН **********, Х. М. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., ЕГН **********, твърдят, че в резултат на ПТП настъпило на 19.06.2019г. около 13:15 часа по път II - 84 в района на гр.Якоруда се движил т.а.„Мерцедес Актрос“ per. № ******** с водач С. Д. И., който управлявайки с несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал странично л.а.„Опел Астра“ per. № ********, управляван 4 от А. Ф., след което блъснал челно и л.а.„Сузуки Витара“ per. № ********, управляван ог А.

А. В.. Вследствие на инцидента починал пътуващия на задната седалка в л.а.“Сузуки Витара“М. С. Б. на 44г. Твърдят, че са преживяли изключително тежко смъртта на М. С. Б..

Смъртта му била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката им била изпълнена с чувство на обич, уважение и взаимна привързаност, семейството им било сплотено и задружно. М.