Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1127 от 05.10.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2029/2022
Вид
Решение № 1127
Подписан
05.10.2023
В сила
05.10.2023
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502029 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 261326 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 9243/2020 г. по описа на Софийски градски съд, I-13 състав, съдът е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД , да заплати на А. И. Н., на основание 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на майка му Н. Д. Т., настъпила на 16.04.2020г., след претърпяно на 23.03.2020г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2020 до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над уважения размер до претендирания такъв от 200 000 лв. като неоснователен.

Със същото решение, съдът е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на адв. Я. В. С. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер 3 530 лв., а по сметка на СГС сума в размер на 4 425 лева.

Със същото решение, съдът е осъдил е А. И. Н. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с разноски по делото в размер на 237,50 лв. и адвокатско 1 възнаграждение в размер на 3400 лв. с ДДС.

Постъпила е въззивна жалба от А. И. Н. с оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон.

Поддържа се, че съдът неправилно е приложил принципът за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди. Сочи се, че от заключението на съдебно-психолгичната експертиза се установява изпадането в тежко постравматично стресово разстройство от ищеца дори към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция. Излага се, че от събраните гласни доказателства се установява дълбоката емоционална връзка между починалата

Н. Т. и нейния син. Въззивникът поддържа, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като се вземе предвид и социално-икономическата обстановка и конюнктура в страната към датата на причиняване на деликта – 2020 г.

Моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част, като вместо него се постанови ново, с което исковата претенция изцяло да бъде уважена.

Въззиваемата страна - ЗД „БУЛ ИНС“ АД представя писмен отговор по подадената въззивна жалба от А. Н. в законоустановения срок. Оспорва същата, моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432 от КЗ, предявен от А. И. Н. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания поради смъртта на майка му – Н. Д. Т., настъпила на 16.04.2020г. в резултат на ПТП от 12.03.2020 г. в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.2020 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е 2 приел, че съобразно чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда, с която водачът на МПС Б. М. В. е признат за виновен, следва да бъде зачетена досежно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Доколкото противоправното поведение на делинквента е в причинно-следствена връзка с настъпила смърт на майката на ищеца, то съдът е определил обезщетение за претърпените неимуществни вреди от А. Н. в размер на 100 000 лева.

От представения по делото Констативен протокол №140, Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум и се установява, че на 12.03.2020 г., около 9:30 ч. в гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ е станало ПТП между Участник № 1: МПС рег. № ******** и Уастник 2: пешеходец Н.

Д. Т., ЕГН **********, при което при маневра движение назад лек автомобил „Мазда 6“, управляван от Б. М. В., участва в ПТП с намиращата се зад автомобила пешеходка Н. Д. Т., на която е поставена диагноза: фрактура на лява тазобедрена става и разкъсно-контузна рана на дясно бедро.

От Епикриза № 198 се установява, че пострадалата Н. Д. Т. е постъпила в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ на 12.03.2020 г. и починала там на 16.04.2020 г. акт за смърт №0242 от 23.04.2020 г.

От представеното по делото удостоверение за наследници №3246/28.04.2020 г., се установява, че ищецът А. И. Н. е син на починалата.

Безспорно е още по делото, че към датата на процесното ПТП ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС относно лек автомобил „Мазда 6“ с ДК № ********.

От представената присъда на СГС по НОХД № 877/2021 г., влязла в сила на 15.08.2021 год. се установява, че вина за катастрофата и телесните увреждания на Н. Т. довели до смъртта й, има водачът на лекия автомобил Б.

М. В., който е нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДвП и и чл. 40, ал 2 ЗДвП.

В хода на пъвоинстанционното производство е прието заключение на СМЕ, от което се установява, че причината за смъртта на Н. Д. Т. е описаната в съдебно-медицинската експертиза съчетана травма, причинена от произшествието с настъпилите допълнителни усложнения. Вещото лице е категорично, че причината за смъртта е травматична и без травмата въпреки описаните в съдебно-медицинска експертиза тежки съпътстващи заболявания 3 смъртта не би настъпила.

В хода на пъвоинстанционното производство е прието заключение по САТЕ, с което се потвърждава описания по-горе мехавизъм на ПТП.

Установява, че ПТП-то е настъпило,т.к. водачът на л.а. „Мазда 6“ не е забелязал пешеходката, като той я е ударил в долните крайници в областта на коленните стави, при което балансът й е нарушен и тя пада на земята.

Последвало е прегазване на пешеходката до зоната на третото ребро.

Последвало е спиране на лекия автомобил и преместване напред, при което тялото на пострадалата е било освободено. Вещото лице установява, че към момента на първоначалния удар пешеходката се е намирала на алея за смесено ползване от МПС и пешеходци.

В хода на пъвоинстанционното производство е прието заключение по СПЕ, от което се установява, че по време на инцидента, ищецът е понесъл остър емоционален стрес, изпитал е силни негативни емоции на гняв към извършителя и страх от това дали пострадалата ще оживее. Впоследствие е развил адаптационна реакция на травматичното събитие с прояви на напрежение, безпокойство, безсъние и посттравматичен стрес. Научаването за смъртта на майка му е предизвикало емоционален шок. Между двамата е съществувала близка и непрекъсната емоционална връзка. В резултат на смъртта й е развил продължително тревожно-депресивно състояние, което не е отшумяло и към настоящия момент. Ищецът не е преодолял смъртта на майка си. Състоянието му продължава да се характеризира с лабилност, ранимост, засилена потребност на спокойствие, повишено ниво на стрес и тревожност. Вещото лице установява, че мислите, които преминават през психиката на ищеца при споменаване името на майка му са тягостни и мъчителни, разказът е съпроводен от плач.

Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства - разпитани са двама свидетели за обстоятелства,свързани с механизма на ПТП и с търпените от ищеца болки и страдания. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

4

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на А. Н. е

ОСНОВАТЕЛНА.

ЧАСТИЧНО

Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да 5 докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

Доколкото на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско-правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, то съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача, застрахован при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД Б. М. В. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на майката на ищеца, са установени в настоящия процес.

Пред въззивния съд не се спори относно наличието на следните групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента, а именно: (1) наличието на застрахователно правоотношение между ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в качеството на застрахован/, както и на (2) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от делинквента; същото да е извършено виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите/.

Спорът се концентрира върху това , дали първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в осъдителната част, Съгласно мотивите към раздел III от Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд, кръгът от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане, се определя на принципа на справедливостта, тъй като обезщетението възмездява главно страданията от загуба на морална опора и подкрепа.

Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетени само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като е прието, че сред тях са и низходящите на починалия след като се установи, че действително са претърпели такива вреди.

По делото не е спорно, че А. И. Н. е син на починалата при процесното ПТП Н. Д. Т.. Настоящият съдебен състав намира, че между тях е 6 съществувала родствена връзка, която е била трайна. По делото се установи, че ищецът е живеел в едно домакинство със своята майка по време на целия си живот и за него тя е била единственото родителско присъствие. По време на инцидента, конкретно при възприемане на непосредствените последици от него, а именно – тежките наранявания на майка си и нейното страдание, същият е понесъл остър емоционален стрес, изпитал е силни негативни емоции и гняв към извършителя и страх за нейното здраве и живота й. впоследствие е развил адаптационна реакция на травматичното събитие с прояви на напрежение, безпокойство, безсъние, тревожност и елементи на посттравматичен стрес, най-интезивни по времето, в което тя е била в реанимация, с неизвестност от изхода на състоянието й, което е нарушило обичайния му житейски стереотип и възможността му за адекватно упражняване на професионалните му ангажименти поради разконцетрираност от формираната мощна емоционална доминанта, свързана с притеснения за здравето и живота на неговата майка. Научаването за смъртта на майката е предизвикало у ищеца емоционален шок поради осъзнаването на тежката житейска загуба и нейната необратимост.