Решение № 1037 от 23.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 360/2023
- Вид
- Решение № 1037
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 23.02.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 47 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1037 гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100500360 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 13555/26.11.2022г. по гр. д. № 70685/2021 г. по описа на СРС, 41-и състав, е уважен предявеният от ЗАД "А.Б." АД, ЕИК*******, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за осъждане на „З. К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на ищеца сумата от 1 692,46 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от дружеството застрахователно обезщетение за имуществени вреди по З. преписка по щета, образувана по застраховка „Каско на МПС“ № ***-500791 за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № *******, във връзка с ПТП, настъпило на 24.03.2021 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от предявяване на иска /09.12.2021 г./ до окончателното плащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „З. К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, в която се излагат аргументи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че в постановения съдебен акт не е посочена конкретно нарушената от водача на автобус „МАН“ разпоредба на ЗДвП, с оглед на което изводът на районния съд за съпричиняване на 1 процесните вреди се явява необоснован. Посочва се, че вменените на водача нарушения са изцяло неотносими към реализираното ПТП, предвид посочения механизъм. Обосновава се, че ако автобусът е бил започнал да се престроява по-рано, то е щял да реализира ПТП в стълба на светофара.
Поддържа се, че съгласно приетото от първоинстанционния съд съприкосновението между двете МПС-та е следвало да обхване цялата дължина на автобуса, а не както в действителност се е случило- само в задната част. Подчертава се, че констатацията в протокола за ПТП за наличие на взаимна вина изхожда единствено от водача на лекия автомобил марка „Форд“, доколкото в попълненото от другия вода поле „забележки“ няма отразено подобно твърдение. Сочи се също, че при формиране на своите изводи първоинстанционният съд не е отчел чл. 47 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП, както и свидетелските показания“ и заключението по приетата експертиза, от които е видно, че водачът на автомобила марка „Форд“ е навлязъл в кръстовището, като по този начин е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство автобус. Отправя се искане до съда да отмени обжалвания съдебен акт, като постанови нов, с който да отхвърли изцяло претенцията на ищеца.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „З. К.Л.И.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно искът- уважен.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 24.03.2021г. в град Пловдив, между водач на МПС, марка „Форд“, с рег. № *******, застрахован по договор за застраховка „Каско” при ЗАД "А.Б." АД, и водач на МПС, марка „МАН“, с рег. № *******, застрахован при „З. К.Л.И.“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователните правоотношения.
Собственикът на лекия автомобил марка „Форд“ е информирал застрахователя по сключена от него застраховка „Каско”, а именно ЗАД "А.Б." АД, за настъпилия инцидент, като по повод на уведомлението е образувана преписка по щета № 0306/21/777/500791. От съдържащите се в 2 нея документи се установява, че нанесените на автомобила щети са отстранени в доверен сервиз, като стойността на ремонта възлиза на 3 384,91 лева. Видно от представеното платежно нареждане от 26.05.2021г., застрахователното дружество е превело по банкова сметка на доверения сервиз пълния размер на посочена сума.
По делото е представено писмо от 11.08.2021г., от което се установява, ч е „З. К.Л.И.“ АД е отказала да удовлетвори регресната претенция на ЗАД "А.Б." АД, тъй като пътното произшествие не е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при дружеството МПС, марка „МАН“.
Във връзка с установяване механизма на процесното ПТП в първоинстанционното производство е присъединен протокол от разпит на двама свидетели по делегация.
От показанията на водача на лек автомобил марка „Форд“- свидетелят Маркова, се установява, че на процесната дата при излизане от паркинг на магазин същата спряла на знак „Стоп“ с цел да осигури предимство на преминаващите по разположения перпендикулярно на нея булевард автомобили. Валяло обилен сняг и движението било непрекъснато. Докато чакала да се включи в него, свидетелката била ударена от автобус, отклоняващ се от булеварда, за да спре на разширение, намиращо се в близост до знака „Стоп“, функциониращо като спирка на градския транспорт.
В показанията си посочва, че ударът по автомобила бил в предна лява врата, като автобусът я закачил със задната си част, при което бронята паднала на платното, а впоследствие се установило, че има нанесени щети и по фара.
Твърди, че между водачите на двете МПС-та възникнал спор относно вината за настъпване на инцидента. Сочи, че шофьорът на автобуса започнал да попълва протокола по начин, който предполагал, че той няма вина за ПТП-то, като за нея оставала част „А“ от протокола, която се попълвала от виновния водач. Свидетелката изразила своето несъгласие с така попълнения протокол, поради което повикали служители на КАТ. Същите им указали да посочат в протокола, че инцидента е настъпил „при взаимна вина“. Протоколът бил попълнен по указания начин от шофьора на автобуса, след като двамата водачи го разписали и се разделили.
Разпитан по делото е и шофьорът на автобуса– Л.Д.. В своите показания 3 той твърди, че се движел с около 30-40 км./ч. по главен път, като в това време водачът на другия автомобил излизал от паркинга на магазин. Сочи, че спрял на спирката, преди която се намирал изходът на магазина. Потвърждава, че между участниците в ПТП-то възникнал спор относно причината за настъпване на инцидента. Твърди, че по управлявания от него автобус е имало ожулвания в задната част, трета врата, в края на автобуса. Посочва, че щетите по лекия автомобил били паднала предна броня и вероятно счупен фар. Предполага, че автомобилът може да е бил в движение при сблъсъка поради отпускане на съединителя или поднасяне на колата.
В рамките на първоинстанционното производство е прието и заключение по назначена съдебна автотехническа експертиза /„САТЕ“/. В него е посочено, че водачът на автобус „МАН“, движейки се по бул.
„Коматевско шосе“, с посока от ул. „Драговец“ към ул. „Остромила“ и непосредствено преди спирка „Фургона“, предприемайки маневра за спиране в зоната на уширението на спирката, е реализирал ПТП със спрелия отдясно след пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ лек автомобил „Форд Фиеста“. Изразява се становище, че поведението и на двамата водачи е допринесло за настъпване на процесното ПТП- водачът на автобуса не е оставил достатъчно странично разстояние до изчакващия от дясната му страна след знак „Стоп“ лек автомобил „Форд Фиеста“, а водачът на последния се е намирал на приблизително 1-1,5 метра след знак „Стоп“. В заключението е направен извод, че описаният механизъм съответства на щетите по лекия автомобил, получени вследствие на произшествието.
Посочено е, че стойността на ремонта на увреденото имущество към датата на събитието, изчислено по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 3 604,02 лева. При разпита си в проведеното на 27.10.2022г. съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако лекият автомобил е спрял преди знак „Стоп“, траекториите на превозните средства не биха се засекли и удар между тях не би настъпил, както и че пътното платно е достатъчно широко, с оглед на което и водачът на автобуса е имал техническа възможност да осигури достатъчна странична дистанция чрез отклоняване на автобуса вляво.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
4
259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, съдът намира, че следва да добави следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ. Посочената разпоредба урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, възникнала при осъществяване на изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност".
От посочените елементи спорен между страните е единствено третият, касаещ деликтната отговорност на водача на автобуса и по-конкретното 5 обстоятелството дали последният е осъществил виновно и противоправно поведение, намиращо се в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
От приетото и неоспорено от страните заключение се установява, че водачът на автобуса не е оставил необходимото странично разстояние до изчакващия от дясната му страна, след знак „Стоп“, лек автомобил. Вещото лице е описало признаците на извършеното нарушение достатъчно ясно, поради което несъстоятелен е доводът на въззивника, че липсва яснота относно характера на извършеното нарушение. Същото се изразява в несъобразяване на правилото на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, съгласно което водачът на автобуса преди да започне маневрата за навлизане в зоната на уширение, обособена като спирка на градския транспорт, е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, намиращи се покрай него, както и да извърши самото престрояване, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая вещото лице изрично посочва в проведения в открито съдебно заседание разпит, че пътното платно, по което се е движел автобусът е достатъчно широко, за да бъде осигурена странична дистанция при отклоняване на автобуса вляво. Съдът намира изразеното от вещото лице становище за логично и обосновано, поради което изцяло възприема извода на експерта за наличие на техническа възможност за водача на автобуса при предприемане на маневрата да осигури достатъчно разстояние, позволяващо да бъде избегнат процесния инцидент.