Определение № 2164 от 29.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2164 гр. София, 28.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

ЕЛ. Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от ЕЛ. Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501911 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274-278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Х. М. против определение от 27.03.2024г по т.д. № 442/2022г на Софийски градски съд, с което е отхвърЛ. молбата й за освобождаване от държавна такса на осн. чл.83 ал.2 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с доводите, че съдът не е съобразил, че нейният съпруг И. М. и член на домакинството й, изрично е потвърдил действията, извършени от негово име и представил доказателства за ниските си доходи и влошено здравословно състояние. Посочва още, че доходите на семейството се равняват на минималната за страната работна заплата и не са достатъчни за покрИ.е разходите за лечение и храна. Оспорва мотивите на съда относно наличието на дялове в търговски дружества, поради това, че от години не са получавали дивиденти и същите не упражняват търговска дейност, така също и изводите, че щом е платила 7000лв адвокатско възнаграждение, значи разполага със средства за държавни такси, в каквато връзка цитира съдебна практика. Изтъква, че разноските на първа инстанция са били обременителни за нея и семейния бюджет, а тези за втора инстанция вече се явяват непосилни. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

Препис е връчен на насрещната по делото страна „Хипокредит“ЕАД ЕИК 131241783, която чрез ю.к. К. О. оспорва същата. Поддържат се възражения, че правилно съдът е мотивирал в отказа си със съображения, че в качеството си на законен представител на регистрирано търговско дружество, молителят е в състояние да реализира приходи, които приходи да подхранват и заплащането на разноски в процеса. Набляга се на специфичен според страната момент с цитиране на определение от 24.01.2020г по ч.т.д. № 3/2020г, ТК, 2 ТО на ВКС, където е съвсем ясно посочено, че преценка за обстоятелствата се прави към 1 момента на подаване на молбата и се преценят наличните към нея доказателства, които правилно са съобразени от съда.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като взе предвид изложените доводи, както и данните по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е посочил, че държавната такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение се дължи не само от жалбоподателката, но и от други три лица, които са солидарно отговорни, и че независимо от представените доказателства за доход от 797 лв от молителката и от 700лв от солидарно отговорното с нея лице И. М., с което е в едно домакинство, то доказателствата за платен адвокатски хонорар от 7000лв за първа инстанция и факта, че е представител на търговско дружество, от което реализира приход, изключват основание за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК.

От фактическа страна е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл.83, ал.2 ГПК както от въззивницата М., така и от нейният съпруг в същото процесуално качество, който с допълнителна молба е потвърдил извършените от нея процесуални действия, и че и двамата са декларирали и съответно представили доказателства за нетен доход около 700лв всеки от тях или общо 1400лв за домакинството, както и декларирали, че нямат имущество или приходи от други дейности, в това число и дивиденти от търговски дружества. Освен посоченото в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК фигурира и информация за влошен здравен статус на молителката /частна жалбоподателка/ - хирертонична болест и необходимост от средства за медикаменти в размер на 60-80лв месечено.

От правна страна за да се произнесе по молба, в която е обективирано искане по реда на чл. 83, ал.2 ГПК, съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, като определящо за преценката на съда значение има депозираната декларация, предвидена от закона като доказателствено средство за установяване на относимите обстоятелства. В трайната практика на ВКС се приема, че след изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането.

Видно от депозираните декларации молителката М. и нейният съпруг И. М. /потвърдил извършените от нея правни действия в изпълнение указанията на първоинстанционния съд и преди постановяване на обжалваното определение/ не разполагат с движимо или недвижимо 2 имущество, което би могло да бъде продадено или реализирано в гражданския оборот.

Двамата молители разполагат с доходи приблизително в размер на минималната за страната работна заплата, които са крайно недостатъчни да покрият екзестенциалните им нужди от храна и средства за лечение, но също са декларирали, че извън тези си доходи, не разполагат с други, които да отделят в погашение да изискуемата държавна такса от 7000лв /в това число дивиденти от търговски дружества/.

Необоснован е изводът на първостепенния съд първо, че като представител на търговско дружество, молителката би могла да реализира приход от дивиденти, които да послужат за плащане на дължимата такса. Наличието на граждански приход, произтичащ от дивидент от търговско дружество не е посочен в декларациите за семейно и материално състояние, точно обратното изрично е декларирано, че представляваното дружество не реализира търговска дейност. Подобен извод почива на предположение, а съгласно трайно установената задължителна практика на ВКС, „преценката относно основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГГЖ не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да реализира доход, както и за наличието на други приходи, при изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, на искащото освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски лице могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, но не и да се формира извод за липса на предпоставки за освобождаването само на основата на предположение, което при липса на доказателства следва да се приеме за необосновано“.

Обстоятелството, че молителите са заплатили адвокатски хонорар в приблизително същия размер като дължимата държавна такса за правна защита пред първата инстанция, сам по себе си не може да обоснове извод за наличие на достатъчно приходи, доколкото преценката следва да бъде извършена с оглед притежаването на средствата към подаване на молбата, а не към минал или бъдещ момент. Точно в този смисъл е и цитираната от насрещната страна съдебна практика /определение от 24.01.2020г по ч.т.д. № 3/2020г, ТК, 2 ТО на ВКС/, подкрепяща всъщност доводите в частната въззивна жалба.

Неоснователни и по-точно неотносими към преценка обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК за изводите относно възможността държавната такса да се заплати и от другите солидарно отговорни лица, участващи като страни в процеса в същото процесуално качество, доколкото тази преценка винаги е конкретна спрямо заявилото искане лице и с оглед на декларираните от него обстоятелства. В заключение: Всички изложени от молителите данни, за които носят наказателна отговорност по чл. 313 ПК, налагат извода, че към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, те и в частност частната жалбоподателка не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 6 914,61 лв.

Поради изложеното, настоящият въззивен състав приема, че са налице предпоставките за освобождаване на жалбоподателите от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.

3

По изложените съображения въззивният състав приема, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Въззивният съд следва да постанови ново определение, с което да освободи жалбоподателката Л. Х. М. от заплащане на дължимата за подаване на въззивна жалба държавна такса.

Мотивиран от горното, САС в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 27.03.2024г по т.д. № 442/2022г на Софийски градски съд, ТО VI17 състав, с което е оставено без уважение искането на Л. Х. М. за освобождаването от задължението за внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, във вр. с депозирана въззивна жалба срещу решение по същото търговско дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Л. Х. М. от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 6 914,61лв във вр. с депозирана въззивна жалба против решение от 12.01.2024г по т.д. № 442/2022г на Софийски градски съд, ТО VI-17 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4