Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3618 от 11.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10024/2023
Вид
Решение № 3618
Подписан
11.06.2025
В сила
28.07.2026
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, ВИКТОРИЯ ВАЛЕНТИНОВА ГРЪНЧАРСКА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3618 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510024 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10745 от 21.06.2023 г., 175 с - в СРС, по гр. д. № 18224/2022 г. е признато за установено по отношение на Н. Б. Ц., с ЕГН: **********, че Б. Т. Л., с ЕГН: **********, е собственик на основание делба и наследствено правоприемство на сграда с идентификатор *** по КККР на с. Чепинци, общ. Столична, одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на изп. д. на АГКК, със застроена площ от 51 кв. м., брой етажи: 1, предназначение жилищна сграда - еднофамилна в с.

Чепинци, район Нови Искър, община Столична, ул. ****, както и на реална част с площ от 34 кв. м., заключена между точки 2-3-Г-В-Б-2 на комбинираната скицаприложение към експертно заключение по съдебно-техническа експертиза от 13.03.2023 г. и реална част с площ от 7 кв. м., заключена между точки А-Б-В-Г-А на копието от одобрената КККР находящо се на стр. 4 от същото експертно заключение, представляващи части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Чепинци, общ. Столична, одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на изп. д. на АГКК, целият с площ от 976 кв. м., находящ се на адрес: с. Чепинци, ул. ****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 504, квартал 46, парцел VII, съседи: ***, ***, *** и ***, и Н. Б. Ц. е осъдена да предаде на Б. Т. Л. на основание чл. 108 ЗС владението върху описаните недвижими имоти, както и да му заплати разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Н. Б. Ц. чрез процесуалния й представител. Поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и събраните по делото 1 доказателства. Излага доводи, че в изводите на съда не отговарят на доказателствената съвкупност. Счита, че съдът е възприел като безспорно между страните, че ответницата Н. Б. Ц. е собственик на сградата с идентификатор № ***, придобита по силата на извършената между страните делба. С делбата от 1971 г., извършена между преките наследодатели на ищеца (Е.С. Л.а и Т. Г. Л.) и самата ответница, одобрена от Софийски народен съд с Протокол от 18.03.1971 г. по гр. дело № 3646/1970 г., страните са уговорили, че за Н. Б. Ц. и нейния брат остава в тяхна изключителна собственост имот, съставляващ УПИ IV a-114 от кв. 48 по плана на с.

Чепинци - София, целият с площ от 754 кв. м., заедно с полумасивната сграда с мазе от около 50 кв. м. Твърди, че тази полумасивна сграда, застроена в северната част на парцел IVa-114 от кв. 48 по плана на с. Чепинци – София, е идентична със сграда с кадастрален идентификатор №

***. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд в решението приема, че сградата е собственост на ищеца без да има данни някога тя да му е била прехвърляна. Единственият мотив за уважаване на претенцията е позоваването, че през 2007 г. ответницата е инициирала производство по изменение на кадастралната граница, разделяща имоти с кадастрални идентификатори *** (собственост на ищеца) и *** (собственост на ответницата), в което административно производство имотната граница била изместена на север от процесната сграда с идентификатор ***. Сочи, че това изместване не обосновава промяна на собствеността на самата сграда, нито прехвърляне на собствеността върху сградите върху тази граница. Поддържа още, че дори да се приеме, че изместването на границата води до промяна на собствеността на земята, то по делото безспорно е установено, че сградата е собственост на ответницата, а ищецът не е бил никога собственик на същата, следователно не е налице първият елемент от иска по чл. 108 от ЗС - ищецът да е собственик на сградата. Оспорва се и извода на съда, че процесната сграда, с идентификатор ***, била собственост на ищеца, тъй като попадала в границите на имот с кадастрален идентификатор ***. Съдът не е съобразил възможността по закон земята и сградата върху нея да са собственост на различни лица. По делото е установено, че процесната сграда е предоставена в собственост на ответницата с делбата от 1971 г. Няма доказателства същата да е прехвърляна на ищеца. Счита, че при делбата страните в производството (ищецът чрез неговите наследодатели, а ответницата лично) са поделили парцела на две приблизително равни части, като границата на собственост на поземления имот е прокарана през къщата-близнак, изградена на границата на имотите. Поддържа, че от СТЕ е установено, че тази сграда е разделена на две равни части, като северната част (частично идентична със сграда с идентификатор ***) е поставена в дял на наследодателите на ищеца, а южната част на сградата (идентична със сграда с кадастрален идентификатор ***) е поставена в дял на ответницата по делото. Последната винаги е владяла тази сграда и е направила в нея значителни подобрения, според свидетелските показания. Ищецът е наследил сградата с кадастрален идентификатор ***, която не е била поддържана и част от нея се е срутила, според разпитаните по делото свидетели. Поддържа, че е безспорен факт наличието на фактическа власт върху процесната сграда, което е установено по делото и неправилно съдът е приел, че ответницата не е манифестирала спрямо ищеца строителното си намерение. Сочи, че собственикът на сградата може да прехвърли собствеността на земята под и около сградата без прехвърляне на самата сграда. По отношение на поземления имот счита, че практиката, на която се позовава СРС е неотносима за спора. По делото безспорно е доказано, че след извършване на делбата от 1971 г. между страните е направено разделяне на имота с границата, по която е била 2 изградена и масивната ограда, разделяща имотите, т. е. през 1971 г. е определено кой от съделителите на каква реална част от общия имот ще бъде собственик. Счита, че при нанасяне на новата имотна граница в кадастралната карта е налице явна фактическа грешка, тъй като тя не отговаря на обема на правото на собственост, а изместването й не представлява способ за прехвърляне на право на собственост.

Първоинстанционният съд неправилно приема, че съгласието на ответницата за промяна на имотната граница, разделяща двата съседни поземлени имота води до промяна в правото на собственост върху тази част, която е придадена към съседния поземлен имот. Съдът се позовава на неприложима за случая съдебна практика, която се отнася за иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Счита, че по делото е безспорно установено, че процесната сграда с идентификатор *** е нейна собственост, получена чрез спогодбата по съдебната делба от 1971 г., като съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва част от земята необходима за използване на постройката. Дори да се приеме, че процесната част от поземления имот е собственост на ищеца, към сградата следва да е налице и прилежаща площ, която е необходима за използването й. Поддържа, че дори да се приеме, че промяната на имотната граница е довела до вещно-прехвърлително действие и процесната част от поземления имот собственост на ищеца, същата е придобита по давност от нея. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло.

Претендира разноски и прави възражение срещу размера на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищеца Б. Т. Л., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор. Поддържа, че решението е обосновано и постановено при съобразяване както със събраните доказателства в тяхната цялост, така и с материалния закон.

Неоснователно в жалбата се твърди, че съдът е приел за безспорно между страните и доказано в производството, че ответницата е собственик на сградата с идентификатор ***. На основанието обсъдените доказателства съдът е приел, че е налице спор между страните относно тази сграда, като е направил обоснован извод от писмените доказателства и заключението на вещото лице, че сградата е собственост на ищеца. При постановяване на решението са съобразени приетите пред СРС протоколи за делба и нотариални актове, от които се установява, че наследодателите му са станали собственици на жилищна сграда в южната част от парцела, а след разделянето на парцела по силата на съдебна делба от 1971 г., сградата попада в южния парцел. След направеното изменение на кадастралния и регулационния план и поправка на грешката, при която регулационната линия е минавала през средата на жилищната сграда, нанесената вярна регулационна линия ясно определя разположението на жилищната сграда от южната й страна. Неоснователно се възразява, че според заключението на съда с изменение на регулационната граница се е прехвърлила собствеността на сградата. Поддържа, че в решението е прието, че процесната сграда е собственост на наследодателите на ищеца още преди изменението на регулационния и кадастралния план, като изменението на КРП е за поправяне на неправилното нанасяне на регулационната граница, която не съответства на собствеността.

Счита, че по този начин регулационната граница е приведена в съответствие със собствеността на страните, включително собствеността на процесната сграда, така че тя да попадне от южната страна на границата, а не обратното - поради изменение на границата да 3 се променя собствеността. Не се подкрепят от събраните по делото доказателства твърденията на ответницата за съществуване на сграда - близнак в имота преди делбата от 1971 г., както и че процесната жилищна сграда е северната част от нея. На всички приети скици сградата е отразена като самостоятелна, за която е налице и одобрен архитектурен проект на името на наследодателя на ищеца. Установява се, че жилищната сграда с идентификатор ***, е тази, която са придобили по давност наследодателите на ищеца, с нотариален акт № 40/1968 г., описана и в протокола от съдебната делба от 1971 г.

Сградата, която ответницата е придобила по давност с нотариален акт № 39/1968 г., не е предмет на делото, поради което всички нейни съображения съществува ли тя към настоящия момент, коя е и къде се намира постройката, описана като разположена в северната част на имота преди делбата на дворното място, са неотносими към спора. Не се установяват и твърденията на ответницата за своене на процесната сграда с идентификатор *** или за извършени подобрения - външни и вътрешни ремонти, смяна на дограма и т. н. Свидетелските твърдения са единодушни, че в тази, така наречена от тях „стара къща“, са живели двете семейства - на Н. и на родителите на Б.. Неоснователно е оплакването, че съдът е приел за недопустимо придобиването по давност на части от поземлени имоти. Счита, че съдът е приложил точно законовата разпоредба на чл. 200 от ЗУТ, съответно чл. 59 от ЗТСУ (отм.). Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно списък. Прави възражение срещу размера на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът е длъжен да провери валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на неговата незаконосъобразност - е обвързан от доводите на въззивника. Решението е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният състав намира, че решението е постановено, след обсъждане в цялост на събраните по делото доказателства от СРС и при изяснена фактическа обстановка.

СРС се произнесъл по искове с правно основание чл. 108 ЗС - за собственост и предаване владението на следните имоти : сграда с идентификатор *** по КККР на с. Чепинци, общ. Столична, одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на изп. д. на АГКК, със застроена площ от 51 кв. м., брой етажи: 1, предназначение жилищна сграда - еднофамилна в с. Чепинци, район Нови Искър, община Столична, на ул. ****, както и на реална част с площ от 34 кв. м., заключена между точки 2-3-Г-В-Б2 на комбинираната скица -приложение към експертно заключение по съдебнотехническа експертиза от 13.03.2023 г. и реална част с площ от 7 кв. м., заключена между точки А-Б-В-Г-А на копието от одобрената КККР, находящо се на стр. 4 от същото експертно заключение, представляващи части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Чепинци, общ. Столична, одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на изп. д. на АГКК, целият с площ от 976 кв. м., находящ се на адрес: с. Чепинци, ул. ****.