Решение № 400 от 09.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Галина Стоянова като разгледа докладваното от Лада Паунова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200429 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия В. П. К., адвокат П. Я., срещу решение № 84 от 27.02.2023г. по внохд № 1267/2022г. по описа на Апелативен съд – София, НО, шести състав.

С присъда № 260050 от 31.03.2021г. по нохд № 4023/2018г. на Софийски градски съд подсъдимият В. П. К. е признат за виновен в това, че на 05.10.2016г., в гр. София, чрез заплашване с уволнение е принудил:

- И. С. Б. /член на комисията за провеждане на обществена поръчка за проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на // за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС/ противно на волята му при съставянето на протокол № 2/06.10.2016г. /по отношение на показателя „техническо предложение“/ да занижи оценката на участника в процедурата /фирма/ и да завиши тази на кандидата /фирма/ – престъпление по чл. 143, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

- Д. И. И. /член на комисията за провеждане на обществена поръчка за проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на // за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС/ противно на волята й при съставянето на протокол № 2/06.10.2016г. /по отношение на показателя 1

„техническо предложение“/ да занижи оценката на участника в процедурата /фирма/ и да завиши тази на кандидата /фирма/ – престъпление по чл. 143, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия К. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение основание е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от пет години.

С присъдата подсъдимият К. е признат за невиновен на същата дата и място да е принудил чрез заплашване с уволнение А. В. Б., противно на волята му да занижи оценката на участник в процедурата по обществената поръчка /фирма/ и да завиши тази на кандидата /фирма/, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.143, ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият М. Л. Б. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатите му пет обвинения: по чл. 254а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201 от НК.

По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура в частта, с която М. Б. е признат за невиновен и е оправдан по петте обвинения и по жалба на подсъдимия В. К. в осъдителната спрямо него част на присъдата е образувано внохд № 883/2021г. по описа на Апелативен съд – София. С постановеното по делото въззивно решение № 63 от 01.03.2022г., на основание чл. 338 от НПК, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

По касационна жалба от адв. Я., защитник на подсъдимия В. К., е образувано нд № 557/2022г. по описа на ВКС, първо н.о. Предвид отсъствието на касационен протест, оправдателната присъда спрямо М. Б. е влязла в сила.

С решение № 50177 от 16.11.2022г., постановено по нд № 557/2022г. по описа на ВКС, първо н.о., въззивно решение № 63 от 01.03.2022г. по внохд № 883/2021г. по описа на Апелативен съд – София е отменено в обжалваната част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото е постановено атакуваното понастоящем въззивно решение № 84 от 27.02.2023г. по внохд № 1267/2022г. по описа на Апелативен съд – София, НО, шести състав, с което на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, присъда № 260050 от 31.03.2021г. по нохд № 4023/2018г. на Софийски градски съд е изменена, като престъпленията, извършени от подсъдимия В. П. К. спрямо И. С. Б. и спрямо Д. И. И. са преквалифицирани в такива, извършени чрез злоупотреба с власт – по чл. 143, ал. 1, пр. 3 НК. Присъдата е потвърдена в останалата обжалвана част.

С касационната жалба са изложени аргументи, относими към 2 основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Като процесуално нарушение се сочи липсата на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства от страна на въззивния съд и затвърждаване на превратния прочит на доказателствения материал, осъществен от Софийски градски съд.

Твърди се, че Апелативен съд – София формално е изпълнил указанията на ВКС за изменение на обвинението в рамките на фактическите положения, залегнали в обвинителния акт. Според касатора, въззивният съд е следвало да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния, тъй като подсъдимият не се е защитавал по обвинение за извършена принуда чрез злоупотреба с власт. Твърди се, че Апелативен съд – София не е осъществил анализ на показанията на свидетелката Д. И., а показанията на свидетелите Б. и И. са коментирани общо, въпреки че всеки от тях е възприел различна вербална заплаха. Допълва се, че е поставен основно акцент върху показанията на тези двама свидетели от съдебното следствие и на тази част от депозираните на досъдебното производство, които подкрепят обвинителната теза. Възразява се, че показанията на св. Б. са непоследователни, нелогични, не пресъздават достоверно обстоятелствата, които той е възприел, тъй като в различните свои разпити е интерпретирал случилото се по различен начин.

Според касатора, не е извършен анализ на доказателства, които да указват съставомерност по чл. 143, ал. 1 от НК – злоупотреба с власт. Твърди се недоказаност на обвинението, тъй като същото не се подкрепя от никакви други събрани по делото доказателства, освен свидетелските показания. Сочи се, че във въззивното решение липсва анализ на показанията на служителите в //, относими към характеристиките на личността на подсъдимия, имащи значение с оглед същността на деянието, доколкото тези служители са имали контакти с К. в процеса на работа. Сочи се, че когато е бил председател на Съвета на директорите на // подс. К. никога не е злоупотребявал с власт, понеже това е било невъзможно, тъй като се касае до колективен орган на управление. Според касатора, липсват мотиви по отношение на субективната страна на деянието, а и доказателства, които да установяват пряк умисъл.

Възразява се, че К. не може да бъде субект на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК, защото, предвид длъжността, която е заемал, не е имал нито правната, нито фактическата възможност да уволнява служители, като в тази връзка няма как свидетелите да възприемат думите му като реална заплаха. Като процесуално нарушение се изтъква и обединяването на обвиненията на М. Б. и В. К., без между тях да има връзка и без обединяването им да е необходимо за разкриване на обективната истина. В този смисъл се възразява, че делото е образувано, разгледано и решено в Софийски градски съд в разрез с правилата, регламентиращи подсъдността. Иска се отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия В. К. – адв. Я., поддържа подадената касационна жалба, по изложените в нея съображения, като акцентира върху обстоятелството, че 3 апелативният съд е изменил обвинението спрямо неговия подзащитен, а е бил длъжен да отмени присъдата по отношение на него и да върне делото за ново разглеждане, независимо от дадените от ВКС указания. Счита, че обвинението е недоказано и деянието е несъставомерно. Моли за уважаване на касационната жалба, отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или оправдаване на подсъдимия по измененото обвинение.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на твърдените касационни основания, счита, че въззивният съд е дал убедителен отговор на всички възражения на защитата, задълбочено и подробно е основал изводите си по фактите и е приложил правилно закона. Моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

Подсъдимият не взима участие в заседанието пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Описаното процесуално развитие на делото сочи, че предмет на касационна проверка са само престъпленията, извършени от подсъдимия В. П.

К. спрямо И. С. Б. и спрямо Д. И. И..

Извършената от ВКС проверка за наличието на релевираните в жалбата основания сочи на извод за нейната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.

По доводите, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал.

1, т. 2 от НПК:

1.Съдебният състав на ВКС при предходното разглеждане на делото е дал отговор на направеното и пред настоящия състав оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение поради неподсъдност на делото на Софийски градски съд. Поради това възражението няма да бъде обсъждано понастоящем.

2.Развитите в касационната жалба доводи във връзка с направения от въззивния съд анализ на събраните по делото доказателства не са основателни.

Оплакването, че не са били разгледани доказателствата за това, дали подс.

К. е разполагал с властта на уволнява служители на //, не може да бъде възприето. Това е така, защото контролираният съд е приел, че този подсъдим не е имал възможност да уволни свидетелите Б. и И.. Съвсем различен е въпросът, и той ще бъде разгледан по-долу, как това обстоятелство се отразява върху правната характеристика на извършеното.

Доводите на касатора за това, че доказателствата са превратно ценени, че 4 не са отчетени противоречия в гласните доказателствени средства, както и за това, че събраните по делото доказателства не са анализирани с оглед възприетата „злоупотреба с власт“, са лишени от основание.

Фактическите обстоятелства са изяснени при спазване на правилата на формалната логика и според действителното съдържание на доказателствените източници и те са последователно изложени и защитени чрез анализ, именно на плоскостта на преценката за съставомерност на деянието.

Не е било спорно обстоятелството, че подс. К. към инкриминираната дата е бил председател на Съвета на директорите на /фирма/, както и това какви са били функциите му в това му качество. Във връзка с това са възприети писмените доказателства, касаещи статута на дружеството, неговият устав, протоколите от заседания на Съвета на директорите.

Писмените доказателства – Решение № IV-59/21.07.2016г. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка, Заповед № 63/29.08.2016г. за назначаване на комисия за разглеждане и оценка на офертите в откритата процедура, протоколите от заседанията й, са били обсъдени от контролирания съд и са послужили за изводите му за това, че свидетелите И., Б. и Б. – служители на //, са били членове на тази комисия със задача да оценят техническите параметри на офертите.

По-нататък, въз основа на коректен анализ на свидетелските показания, както и на писмени доказателства, решаващият съд е възприел изводите на първата инстанция за това, че в процеса на работа на комисията участниците в нея обменяли информация за поставените от всеки един от тях оценки, че като водещо се очертавало дружеството /фирма/, че това обстоятелство станало известно на подс. К.. Също така съдът е установил, че преди окончателно подписване на Протокол № 2 подс. К. опитал да убеди членовете на комисията да отстранят формално /фирма/, на което свидетелите Й. и П. възразили.