Решение № 23 от 19.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500447 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по подадени въззивна и частна жалба, както следва:Въззивна жалба, подадена от В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М., последните двама малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител В. В.

Т., тримата чрез процесуалния си представител адв.Н.Д., против решение №126/07.06.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС, в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от В. В. Т., М. А. М. и Х. А.

М. против Гаранционен фонд, гр.София искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата, представляваща разликата над 60 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на А. М. С., настъпила в резултат на ПТП на *г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023г. до окончателното им изплащане; 2/ В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд, гр.София сумата, представляваща разликата над 214, 28лв. до 1 114, 29лв., представляваща направените по делото разноски/съразмерно тези отхвърлени части/, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд - Т. Ж.

А..В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и за горепосочените им части.Претендират се разноски.

1

Въззиваемата страна Гаранционен фонд, гр.София в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител ю.к.К.Я., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.

Третото лице помагач Т. Ж. А., редовно уведомено, не е депозирало отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. се явява, не изразява становище по жалбата.

Частна жалба, подадена от адвокат Н. Н. Д., процесуален представител на В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М., против определение №526/23.07.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС, с което е оставена без уважение подадената от него молба вх.№3302/26.06.2024г. за изменение на решение №126/07.06.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС, в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК, чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 14 220лв. с ДДС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена, като допълнително се присъди на адв.Н.Д. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер, съответстващ на минималния предвиден такъв в Наредба №1/04г. на ВАдвС.

Въззиваемата страна Гаранционен фонд, гр.София в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ю.к. К.Я., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищците В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М., последните двама малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител В. В. Т., излагат, че на 15.09.2023г., на път III-2082, км.27+890/с.Кюлевча-с.Марково/, е настъпило ПТП, самокатастрофа, при което л.а. „Ворво В40“ с рег.№*, управляван от водача Т. Ж. А., поради несъобразена с релефа и атмосферните условия скорост, излязъл извън платното за движение в дясно по посока на движението на МПС и се преобърнал по таван в канавката.В резултат от ПТП е починал А. М. С., пътувал в л.а. „Ворво В40“ с рег.№*, който е баща на ищците М. М. и Х. М. и фактически съжител на ищцата В. Т..Вследствие от смъртта на съответно родителя и съжителя си ищците претърпели неимуществени вреди - тежки психични болки и страдания.За управлявания от Т.А., против когото е образувано ДП №136/23г. по описа на ОД на МВР Шумен, л.а. не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвид което легитимиран да отговаря по претенцията за заплащане на обезщетение за така причинените вреди е ответникът „Гаранционен фонд“.Предявили писмено претенциите си пред него на 26.09.2023г., предоставили допълнително на 27.09.2023г. съставен от компетентното длъжностно лице и съдържащ всички необходими реквизити констативен протокол за ПТП.По образуваните щета №23210190/27.09.2023г., щета №23210191/27.09.2023г. и щета №23210192/27.09.2023г. с писма от 06.10.2023г. ответникът отговорил с искане за представяне на допълнителни документи, вкл. влязъл в сила акт за приключване на наказателното производство, с каквито обективно към посочения момент те не са можели да 2 се снабдят.

Вследствие загубата на своя баща и съжител ищците търпят неимуществени вреди.Те са живеели в едно домакинство в с.М. до трагичната му смърт в млада възраст-само на * години, ежедневно са били заедно и са се радвали на общите грижи за децата и семейството.Изключително тежко приемат загубата му, осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от пълноценното и щастливо семейство, каквото са били преди настъпване на процесното ПТП, както и от моралната съпружеска и бащина опора, каквато пострадалият им е давал.Загубата на роден баща в такава ранна възраст съставлява едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид силната емоционална връзка родител-дете, както и момента от живота си, когато са го загубили-когато имат най-много нужда от неговите грижа, любов и подкрепа.Въпреки невръстната си възраст, те изживяват тежко загубата му, след инцидента се чувстват по-уязвими, понесигурни, избухливи, плачливи, тревожни, търсят и питат за баща си.Ищцата е загубила своята най-голяма емоционална и духовна подкрепа, своя спътник в живота, баща на децата й и център на семейството.И понастоящем не се е отърсила от случилото се, страда от посттравматичен стрес, чувство за несигурност, станала е избухлива, сприхава, плачлива, затворена, изпълнена с чувство за самота и безпомощност, вкл. как ще продължи живота си и ще се справи ли сама, не може да спи, нарушена е концентрацията й.

Предвид гореизложеното, претендират ответникът „Гаранционен фонд“ да бъде осъден да заплати на В. Т. сумата от 200 000лв., на М. М. сумата от 250 000лв. и на Х. М. сумата от 250 000лв., представляващи обезщетение за претърпените в резултат от смъртта на съжителя, съответно баща им неимуществени вреди - психични болки и страдания, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.09.2023г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Гаранционен фонд“, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва твърдението, че е бил сезиран с претенции от ищците във връзка с процесното ПТП, по които са заведени посочените в исковата молба щети.Излага, че по същите е уведомил ищците, че е необходимо да представят доказателства, че действително е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, както и да посочат банкови сметки, каквито доказателства те не са представили, поради което по претенциите е постановен отказ на 22.12.2023г.Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП.Оспорва твърденията на ищците, че са търпели описаните в исковата молба болки и страдания, а, ако евентуално са търпели такива, поддържа, че претендираните размери на обезщетения са изключително завишени, неотговарящи на действителните вреди, социално-икономическите условия в страната, стандарта на живот, трайната съдебната практика към годината на ПТП и противоречат на принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.Оспорва претенцията за законна лихва от 26.09.2023г.Твърди, че т.к. не е деликвент или застраховател, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки обезщетение по силата на закона, би дължал законна лихва едва от изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице в случай, че не се произнесе, а не от датата на сезиране.В случая се е произнесъл в срок по 3 претенцията, поради което лихва би се дължала от датата на отказа22.12.2023г., евентуално от датата на подаване на исковата молба21.11.2023г.Възразява за съпричиняване в размер на поне 70% от пострадалия, т.к. същият е знаел и се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, в увредено МПС и без поставен обезопасителен колан.

По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач на негова страна Т. Ж. А..Привличане е поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, предвиждаща, че „Гаранционен фонд“ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП водач.

Третото лице помагач Т. Ж. А., редовно уведомено, не депозирало становище по предявените искове.В о.с.з. се явява, не изразява становище.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение предявените искове са уважени до размерите от по 60 000лв. за всеки от ищците, ведно със законна лихва, считано от 22.12.2023г. до окончателното изплащане, исковете на М. М. и Х. М. са отхвърлени за разликата над 200 000лв. до 250 000лв., както и са отхвърлени претенциите на тримата ищци за присъждане на законна лихва за периода 26.09.2023г.-22.12.2023г.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от община К., се установява, че ищците М. М. и Х. М. са наследници по закон, низходящи, на А. М. С., поч. на *г.Страните не са спорили и относно обстоятелството, че А. М. С. е живял във фактическо съжителство с ищцата В. Т., поне от края на 2018г./ищецът М.М. е роден на *г./ и до смъртта си.

С влязла в сила на 08.03.2024г. присъда №6/21.02.2024г., постановена по НОХД №25/24г. по описа на ШОС, Т. Ж. А. е признат за виновен в това, че: 1/ н а 15.09.2023г., на път III-2082, км.27+890, в посока от с.Кюлевча, общ.

Каспичан към с.Марково, общ. Каспичан, при управляване на л.а. „Волво В 40“/с поставен рег.№*/, без да има необходимата правоспособност за това, когато такава се изисква по закон /ЗДвП/, нарушил правилата за движене по пътищата, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: - за пътно превозно средство от категория В - 90 км./ч. в извън населено място“, като управлявал МПС с превишена скорост - 101 км./ч, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на А. М. С. и средна телесна повреда на Т. В. В.; 2/ на 15.09.2023 година, на път III-2082, км.27+890, в посока от с.Кюлевча, общ.

Каспичан към с.Марково, общ. Каспичан, при управляване на л.а. „Волво В 40“/с поставен рег.№*/, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45/25.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни 4 превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи.