Решение № 50 от 07.03.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр. Добрич, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Т. Д.

Членове:

Атанас М. Каменски

М.а Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора П. Н. Н. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Частно наказателно дело № 20233200200045 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1-ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от Областна администрация на гр.Н./***/, А., по преписка №***, във връзка с признаване на глоба в размер на деветдесет и пет евро, наложена на *** гражданин М. Г.роден на ***г., с последно известно местоживеене-гр.Д., ж.к.“Д.“ №***.

На основание чл.3 от Наредба №14/2009г. на МП и МРРБ съдът изиска и приложи справка относно заинтересованото лице, идентифицирано като М. В. Г. с ЕГН:**********, установен в гр.Д. на адрес, различен от декларираните постоянен и настоящ такъв.

1

Редовно призован Г. се представлява от упълномощен представител. По същество защитата се позовава на разпоредбата на чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС, основавайки претенцията за постановяване на отказ за признаване с твърдението, че заинтересованото лице не е получавало лично или чрез представител уведомление за констатираното нарушение, постановената санкция и процесуалните способи за упражняване правото на защита, респективно-не е удостоверявало получаването на каквито и да било документи от Областна администрация на гр.Н..

Представителят на ОП-гр.Добрич пледира искането за признаване на санкцията. за отхвърляне на

С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено наказателно постановление от 29.01.**г. по преписка №*** на администрацията на гр.Н./***/, А..

Със същото на Г. е наложена глоба в размер на деветдесет и пет евро, за това, че на 30.08.***г. в района на Н., при управление на МПС с *** регистрация-***, превишил с 25км/ч. разрешената за пътния участък скорост от 80км/ч. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по §98 Abs. 1 KFG i.V.m., §58 Abs. 1Zif. 2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG. Постановлението е влязло в сила на 12.03.***г. По справка на възлагащата държава давностния срок за изпълнение на санкцията изтича на 12.03.*г. Срокът е **идентичен с този по * законодате**лство-чл.82, ал.3, във в-ка с ал.2 от ЗАНН. Не са представени доказателства за извършени плащания.

Изпратеното в

ОС–гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване се иска и е издадено по образец, съгласно Приложение №2 от ЗПИИРКОРНФС-в писмена форма, придружено с превод на * език, изгот**вено от компетентен орган и отговарящо на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от 2

ЗПИИРКОРНФС. Касае се за деяние, попадащо в приложното поле на чл.30, ал.2, т.1 закона, за което не се изисква двойна наказуемост, макар същото да съставлява нарушение и по националното законодателство/чл.21 от ЗДвП/.

Възложената санкция не е в размер по-малък от седемдесет евро, доколкото осъдителният диспозитив възлага парична сума в размер на деветдесет и пет евро, като подлежащото на признаване и изпълнение вземане възлиза на сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки по фиксирания курс на БНБ към датата на постановяване на решението/1,9558:1/.

Независимо от предстоящото изтичане на абсолютната давност за изпълнение на санкцията съдът не е оправомощен да отчете този факт като правопогасяващ, доколкото възможността за отказ от признаване по чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС предполага казусът да е подсъден на *** съд, т.е. съгласно чл.4 от ЗАНН да се касае за административно нарушение извършено от *** гражданин в чужбина, наказуемо по *** закон, с което се засягат интересите на нашата държава.

Същевременно съдът констатира действителното наличие на соченото от защитата основание да се откаже признаването и изпълнението на санкцията, визирано от разпоредбата на т.9 от чл.35 на ЗПИИРКОРНФС. Санкционната процедура е протекла неприсъствено, в писмена форма, но липсват доказателства за връчване на постановлението-лично или чрез упълномощен представител, респективно-за надлежно уведомяване на нарушителя относно сроковете и процедурата за обжалване. След допълнително изискана по реда на чл.32, във в-ка с чл.16, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС информация от възлагащата държава, а. власти сочат, че не могат да удостоверят верността на изявленията, отразени на л.3, б.“ж“, т.1, пр.2, л.4, б.“з“, т.2, б.“б“ и л.4, т.3.3: “Потвърждава се, че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд по наказателни 3 дела“; „****“; „…Решението е било връчено лично на 26.02.***г. и лицето е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се разгледа по същество…“, както и твърдението по т.4 от л.4 относно това, че известието за наложената санкция и инструкциите за упражняване правото на защита са били изпратени по пощата. Сочи се, че за изпратеното по пощата уведомление не е изисквана обратна разписка удостоверяваща факта на връчването и самоличността на получателя. Не е събирана информация и относно вида и регистрацията на моторното превозно средство, с което е било теглено процесното ремарке с ***при осъществяване на инкриминираното деяние.

Този факт сам по себе си съставлява безспорно основание за отказ от признаване и изпълнение, влечащ и прекратяването на настоящото производство. Процесната жалба е основателна и следва да бъде уважена изцяло, поради което и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.2, във връзка с чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

Отказва да признае и да допусне изпълнението на постановеното имуществено наказание по наказателно постановление от 29.01.***г., преписка №*** на администрацията на гр.Н./***/, А., изпратено с Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, с което и на основание §98 Abs.1KFG i.V.m., §58Abs. 1Zif.2 lit. e KDV;

§134Abs. 1KFG, на *** гражданин М. В. Г. с ЕГН:********** е наложена глоба в размер на деветдесет и пет евро, равностойни на сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки по фиксирания курс на БНБ към датата на издаване на постановлението, като прекратява производството по делото.

За отказаното признаване и изпълнение да се уведомят 4 компетентните органи на издаващата държава и Министерство на правосъдието на Република Б.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд–гр.В в 7-дневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5