Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1437 от 15.06.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11130/2021
Вид
Решение № 1437
Подписан
15.06.2022
В сила
15.07.2022
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за наследството
  • чл.390 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100111130 по описа за 2021 година

Образувано е по предявени от Н. В. А. срещу „ЗАД ОЗК-З.“АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 150000,00лв., частично от 200000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б.Д.М., настъпила в резултата на пътнотранспортно произшествие реализирано на 22,09,2016год., ведно със законната лихва върху тези суми от 10,09,2018год. до изплащане на вземането, сума в размер на 1500,00лв., частично от 2000,00лв., обезщетение за имуществени вредищети нанесени на мотоциклет Хонда Хорнет 600С, ведно със законната лихва от 10,09,2018год. до изплащане на вземането.

Излагат се доводи, че на 22,09,2016год., около 20,20часа, в гр. София, на бул.

„Симеоновско шосе“, в района на №74, водачът на лек автомобил, с марка „Киа Сиид“, с рег.№ ****, движейки се с посока от бул.“Г.М.Димитров“ към ул.“Околовръстен път“, нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра „завИ.е в обратна посока“ при наличие на двойна непрекъсната линия като не пропуска попътно движещия се от лявата му страна мотоциклет, с марка Хонда Хорнет 600С, с рег.№****, в резултат на което е настъпил сблъсък между двете МПС. В резултата на инцидента тежко е пострадал водача на мотоциклета-син на ищцата, който получил несъвместими с живота увреждания.

Поддържа се, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД №1383/2017год. по описа на СГС, НК, 27 състав вината на водача на лек автомобил е установена. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответното дружество.

Депозирана е молба за извънсъдебно уреждане на спора, по която ответното дружество не е изплатило обезщетение. Поддържа се да са настъпили и имуществени вреди.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира 1 разноски.

Ответникът –ЗАД „ОЗК З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди процедурата по извънсъдебно уреждане на спора да не е завършена по причина бездействието на ищцата да представи нужните документи, което следва да се счита за злоупотреба с процесуални права. Оспорва механизма на ПТП. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на мотоциклетиста, който нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл.21 от ЗДВП, като се е движил с превишена скорост. Сочи на нарушение от страна на пострадалия, който е управлявал МПС без предпазна каска и необходимата екипировка, в който случай биха били избегнати травматичните увреждания.

При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираните обезщетения. Оспорва настъпването на имуществени вреди, действителната стойност на мотоциклета и началния момент, от който следва да се начислява законна лихва.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на претенциите.

Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица №К836/22,09,2016год. са установява да е настъпило ПТП на 22,09,2016год., около 20,20часа, в гр.София, на бул. „Симеоновско шосе“, в района на №74, с участие на МПС лек автомобил „Киа СЕЕД“, с рег.№ ****, управляван от Д. М. Н. и мотоциклет, модел Хонда Хорнет 600 С, управляван от Б.Д.М..

Не е спорно от произшествието да е настъпила смъртта на Б.Д.М. на 22,09,2016год.

Видно от удостоверение за наследници с изх.№2181/17,08,2021год. на Община Столична, ищцата се легитимира като законен правоприемник на починалия-негова майка.

В съдебно заседание проведено на 11,11,2021год., на осн.чл.146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответното дружество към датата на ПТП- 22,09,2016год.

От влязла в сила на 18,02,2019год. присъда от 19,05,2017год. на Софийски градски съд, НО, 27 състав, постановена по НОХД №1383/2017год. се установява, че Д. М. Н., е признат за виновен в това, че на 22,09,2016год., в гр.София, около 20,20часа, при управление на лек автомобил, с марка Киа, модел Сеед, с рег.№****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.25, ал.1 от ЗДВП, чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДВП като е предприел неосигурена маневра не пропуснал и реализирал попътно движещият се от лявата му страна мотоциклет, с марка Хонда, модел Хорнет 600С, с рег.№ ****, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Д.М., престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, 2 неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че в резултат на пътното произшествие Б.Д.М. е получил съчетана тежка черепномозъчна травма, гръдна и коремна травма, с разкъсване на жизненоважни органи и излив на кръв в гръдната и коремни кухиниувреждания несъвместими с живота.

Изложено е становище, че независимо дали пострадалият е бил с поставена предпазна каска, с оглед реализирания механизъм на произшествието и скоростта на движение отново би настъпил летален изход.

От заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява механизма на ПТП, а именно:

Пътнотранспортното произшествие е настъпило в гр. София на бул. „Симеоновско шосе ” на прав пътен участък. Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил „Киа” е предприел маневра обратен завой, не пропуснал попътно движещия се от лявата му страна мотоциклет, при което се реализирало ПТП. Към момента на ПТП скоростта на движение на лекия автомобил е 15км.ч. Скоростта на движение на мотоциклета е около 70км.ч., при която ударът за водача на мотоциклета е непредотвратим, с оглед опасната му зона за спиране от 54,80м. Максималната скорост на движение на мотоциклет Хонда, при която водачът му е щял да има техническа възможност да спре преди мястото на удара е около 40,52км.ч. Т.е. и при движение с разрешената за района на произшествието скорост от 50км.ч. също е нямало техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Установява се към момента на инцидента процесното МПС -мотоциклет Хонда да е в експлоатация от 16години. Средната цена на материалите и труда необходим за отстраняване на повредите по мотоциклета към датата на застрахователното събитие при ремонт с нови части без начислен ДДС е 11413,00лв. или 13695,60лв. с ДДС. Средната пазарна стойност на мотоциклета към момента на произшествието е 4033,00лв., поради което тъй като стойността на ремонта надвишава средната пазарна цена на мотоциклета е налице тотална щета.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. Д.Л., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват отношенията между починалия и ищцата, както и обстоятелството, че към момента на приключване на съдебното дирене ищцата не е преодоляла загубата на сина си.

Събрани са и релевантни факти. гласните доказателства на св. Н., от които не се установиха

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното 3 наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

С оглед наличието на влязла в сила присъда по НОХД №1383/2017год. по описа на Софийски градски съд, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по претенцията за неимуществени вреди.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцата в качеството на родител е активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на родно дете. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост 4 негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия /решение на ВКС 832009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г. , в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.