Решение № 2851 от 25.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2851 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110106126 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от А. П. С., ЕГН **********, с адрес: Затвора Варна, ****, ул. „Х. Смирненски“ № 19, срещу Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 130 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в периода 11.09.2023 г. – 20.05.2024 г. – принудително събрани от ДСИ при ВРС суми от трудовото му възнаграждение в резултат на запорно съобщение с рег.

№ 24822/29.07.2022 г. по изп. д. № 4078/2022 г. по описа на СИС при ВРС, съставляващи несеквестируем доход, както и сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода 11.09.2023 г. – 20.05.2024 г., изразяващи се в притеснение, емоционално напрежение, безпокойство, страх, чувство на безпомощност, създадено неудобство и затруднение в резултат на това, че е лишен от правото си да разполага с несеквестируемите си парични средства и да се разпорежда с тях, претърпени в резултат от незаконосъобразното действие на ДСИ при ВРС, изразяващо се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и върху личната финансова партида на ищеца в Затвора – Варна със запорно съобщение с рег. № 24822/29.07.2022 г. по изп. д. № 4078/2022 г. по описа на СИС при ВРС, ведно със законната лихва върху всяко от претендираните обезщетения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът А. П. С. излага, че ответникът Министерство на правосъдието носи отговорност за 1 всички незаконни действия и/или бездействия на държавните съдебни изпълнители по общото правило на чл. 49 ЗЗД. Твърди, че в резултат от запорно съобщение с рег. № 24822/29.07.2022 г. по изп. д. № 4078/2022 г. на ДСИ при ВРС, адресирано до Затвора-Варна, е наложен запор върху негово евентуално трудово възнаграждение, както и върху личната му финансова партида в Затвора-Варна. Счита, че с това незаконосъобразно действие ДСИ му е нанесъл имуществени /принудително събрана сума от трудовото му възнаграждение, което представлява негов несеквестируем доход/ и неимуществени вреди /болки и страдания/. Поддържа, че тези вреди са преки последици от действията на ДСИ при ВРС. Излага, че е обжалвал по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК насочването на изпълнението върху несеквестируемото му имущество пред ВОС, като въз основа на депозираната от него жалба е образувано в. гр. д. № 1833/2023 г. по описа на ВОС. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Министерство на правосъдието, чрез процесуалните му представители – юрк. М. С. и юрк. Ю.Б., е депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Излага, че изп. дело № 4078/2022 г. по описа на СИС при ВРС е образувано въз основа на молба на ГДИН до ДСИ с рег. № 11619/08.07.2022 г. и приложен изпълнителен лист за присъдени разноски в размер на 80 лв., издаден въз основа на влязло в сила решение № 264/01.03.2021 г. по адм. д. № 2669/2019 г. по описа на АдмС – Варна. В изпълнение на задълженията си ДСИ е изпратило и запорно съобщение. Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че запорът е наложен върху негово несеквестируемо имущество.

Твърди, че удържаната сума не представлява несеквестируем доход, доколкото разпоредбата на чл. 446 ГПК е неприложима по отношение на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Счита, че с налагането на запора върху личната партида на лицето ДСИ не е извършил противоправно деяние.

Поддържа, че ДСИ е действал в изпълнение на закона и съобразно правилата за принудително изпълнение. Оспорва и обстоятелството изпълнителните действия на ДСИ да се намират в причинно-следствена връзка с твърдяната от ищеца вреда. Оспорва вида и размера на претърпените от ищеца вреди. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и на основание чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът Министерство на правосъдието е предявило обратни искове срещу третото лице помагач В. К. Г.. В условията на евентуалност и при уважаване на главните искови претенции, моли на основание чл. 54 ЗЗД ответницата по предявените обратни искове В. К. Г. да му заплати сумите, съответно 130 лв. и 6000 лв., представляващи претърпените от ищеца А. П. С. имуществени и неимуществени вреди в резултат от противоправното поведение на ДСИ В. К. по изп. д. № 4078/2022 г. по описа на СИС при ВРС, изразяващо се в незаконосъобразен запор със запорно съобщение рег. № 24822/29.07.2022 г. върху трудовото възнаграждение, както и върху личната финансова партида на А. П. С. в Затвора-Варна.

Ответницата по обратния иск В. К. Г. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Моли първоначално заявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага, че в СИС при ВРС е образувано изп. д. № 4078/2022 г. по молба на ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София. ПДИ е връчена на длъжника А. П. С. на 15.07.2022 г., 2 а съобщението за присъединяване на Държавата като взискател – на 03.08.2022 г. По искане на взискателя е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в Затвор – Варна, както и на всички парични средства по личната му партида. Поддържа, че когато сумите по партидата на лишения от свобода длъжник са от възнаграждение, е допустимо да се налага запор и да се правят удръжки от постъпващите по същата суми при спазване на правилата на чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС. Твърди, че средствата по личната партида на лицата, които са в местата за изтърпяване на наложено наказание, не приемат качеството на несеквестируемост. Счита, че тъй като не е налице твърдяното процесуално незаконосъобразно изпълнително действие, то предявеният иск за причинените на ищеца вреди следва да се отхвърли, съответно да не бъде разглеждан предявеният срещу нея обратен иск. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че първоначалният иск е основателен, моли обратните искове да бъдат отхвърлени, тъй като не са налице основания за ангажиране на имуществената й отговорност. Поддържа, че в случая евентуалната вреда, която е причинена на длъжника, не е причинена от нея умишлено, в резултат на престъпление или не при и по повод изпълнение на трудовите й задължения, което изключва възможността да се ангажира пълната й имуществена отговорност.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от назначения му от съда процесуален представител – адв. М. Ц., която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Ответната страна се представлява от юрк. М. С., която поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност моли да бъдат уважени предявените обратни искове.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на така заявените искови претенции ищецът следва при условията на пълно и главно доказване в процеса да установи твърденията си, че ответникът чрез неговия служител - ДСИ е осъществил противоправно деяние, изразяващо се в налагане на запор и предприемане на принудително изпълнение от страна на ДСИ върху средствата по личната му партида в Затвора – Варна, съставляващи несеквестируем доход, в резултат на което и в заявения период 11.09.2023 г. – 20.05.2024 г. същият е претърпял имуществени и неимуществени вреди, като имуществените са в посочения размер от 130 лв. – принудително събрана сума от негово трудово възнаграждение, а неимуществените са изразяват в притеснение, емоционално напрежение, безпокойство, страх, чувство на безпомощност, неудобство и затруднение в резултат на това, че е лишен от правото си да разполага с несеквестируемите си парични средства и да се разпорежда с тях, които вреди се съизмеряват с претендираната сума 6000 лв.; наличието на причинноследствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че вредите са причинени в резултат от възлагането на работа от ответника на съответния ДСИ.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК, за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от държавен съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 ЗЗД. Това е така, защото държавният съдебен изпълнител е в трудово правоотношение с Министерството на правосъдието по аргумент от чл. 278 ЗСВ, респективно за причинени вреди от негови действия към увреденото лице отговаря възложителят на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.

Не е спорно, че ответникът Министерство на правосъдието е възложител на работата на ДСИ при ВРС – В. Г., от чиито действия ищецът твърди, че са му причинени имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. За непозволеното увреждане, причинено от изпълнителя, се ангажира отговорността на възложителя, която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.

49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

По делото, на основание чл. 155 ГПК, е обявено, че е служебно известно на съда обстоятелството, че с Определение № 3685/27.09.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1833/2023 г. по описа на ВОС, е оставена без уважение жалбата на А. П. С. срещу налагането на запор върху „трудовото възнаграждение и личната партида в Затвора Варна“ на длъжника /ищец в настоящото производство/ по изп. д. № 4078/2022 г. по описа на СИС при ВРС, въз основа на разпореждане от 29.07.2022 г. на ДСИ по делото, запорното съобщение за което е връчено на длъжника на 04.08.2022 г.

По делото не е спорно, а и от материалите по изисканото изп. д. № 4078/2022 г. по описа на СИС при ВРС се установява, че същото е образувано по молба на взискателя ГД „Изпълнение на наказанията“ и издаден срещу А.

П. С. изпълнителен лист № 120/07.04.2022 г. по адм. д. № 2669/2019 г. по описа на АдмС – Варна за заплащане на сумата 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Видно от запорното съобщение с изх. № 24822/29.07.2022 г., ДСИ е наложил запор върху трудово възнаграждение и лична партида на длъжника.

Изрично в съобщението е посочено, че при запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК, както и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.

Както вече се посочи, подадената от ищеца жалба по реда на чл. 435, ал.

2, т. 2 ГПК срещу така наложения запор, е оставена без уважение с влязло в сила определение на ВОС по в. гр. д. № 1833/2023 г.

Тоест, още първата изискуема предпоставка от фактическия състав на непозволеното увреждане – да е осъществено противоправно деяние от ДСИ, съдът намира за неустановено в настоящия случай.

Следва да се отбележи още и следното:

В чл. 77, ал. 1 ЗИНЗС се предвижда, че по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС, за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената, лишените от 4 свобода получават не по-малко от 30 на сто от възнаграждението, дължимо за изработеното от тях, като частта се определя със заповед на министъра на правосъдието. Със заповед № Л-04-1373/23.08.2017 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС, уреждаща възнагражденията, които лишените от свобода получават за своята работа, с изключение на доброволния незаплатен труд и работата, която се извършва по поддържане на реда и хигиената, е предвидено, че за всяка работа лишените от свобода получават възнаграждение в размер на 40 % от минималната работна заплата /през 2023 г. това е сумата 312 лв., доколкото МРЗ е определена на 780 лв./. Такова именно е и брутното възнаграждение, получавано от ищеца през 2023 г., видно от представената от Затвора-Варна информация /л. 162 от делото/.