Определение № 417 от 25.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Благоевград, 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500387 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от П. Л. С., чрез пълномощика му против определение № 183/10.03.2023 г., постановено по гр.д. 134 по описа за 2023 г. на РС-Сандански, с което делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд-Петрич.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Според него нормата на чл. 114 ГПК дава възможност на работникът да предявява искове срещу работодателя пред съда по обичайното полагане на труд, като до доказване на противното, следва да се приеме, че всеки работник обичайно полага труда си в населеното място, в което живее. Освен това сочи, че към момента на подаване на исковата молба ищецът не работи при ответника, поради което ответникът е следвало да докаже, че ищецът не полага труда си в гр. Сандански, където живее.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че след като ищецът е работил като международен шофьор и през цялото време на действие на ТПО е изпълнял служебните си задължения извън територията на страната, то в съответствие с чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор.

БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения от 1 закона срок.

С атакуваното определение, РС-Сандански по своевременно направено от ответника възражение за местна неподсъдност - е прекратил производството като го е изпратил за разглеждане на РС-Петрич. Приел е, че спорът следва да се реши от РС-Петрич, където е седалището на ответника по правилото на чл. 105 от ГПК, по арг. от чл. 66, ал 3 от КТ, според който за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор като е отчел, че страните по настоящото дело в трудовия договор не са уговорили място на работа.

Жалбата срещу акта на първоинстанционния съд, БлОС счита за неоснователна, предвид следното:

Производството пред РС- Сандански е образувано по предявени искове от П. С. срещу бившия му работодател -„С.Ш.”, ЕООД за заплащане на суми по КТ. Седалището и адреса на управление на дружеството-ответник е в гр. Петрич, като в трудовия договор, сключен между страните не е договорено конкретно място на работа.

Според общото правило на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК е визирано, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. В отклонение от това правило законодателят с чл. 114 от ГПК е уредил като специфична привилегия за работника в случай на съдебен спор с работодателя, да може да избира предоставяйки му възможност да предяви иска си и по място, където обичайно полага своя труд.

Подсъдността по чл. 114 от ГПК е специална като предоставения избор за работника се свежда единствено и само между нея и подсъдността по чл. 108 от ГПК т.е. пред съда по мястото, където обичайно полага своя труд или пред съда по седалището на ответника.

Не може да се споделят доводите в жалбата, че за подсъдността по чл. 114 от ГПК следва да се приеме до доказване на противното, че всеки работник обичайно полага труда си в населеното място, в което живее. Такава презумтивна връзка между двата факта в закона не е разписано, поради което подсъдността не следва да се определи от мястото на живеене на рабтника или служителя. В теорията и практиката не съществува спор, че 2 изключенията от общата подсъдност не могат да се тълкуват и прилагат разширително, поради което е прието, че няма предвидена правна възможност за изключение от чл. 105, съответно чл. 108, ал. 1 ГПК по трудови спорове, освен в хипотезата на чл. 114 ГПК.

От тълкуването на съдържанието на чл. 114 ГПК, според което „Работникът може да предяви иск срещу работодателя си … „ във вр. с чл.

105 от ГПК, че искове се предявяват пред съда по седалището на ответника не оставя съмнение, че законодателят в чл. 114 ГПК е имал предвид обичайно полагане на труд при съответния ответник по делото, като е без значение дали ответника е бивш работодател. Такова разрешение в подобен казус е прието от ВКС за съответно на установената съдебна практика по прилагане на разпоредбата на чл. 114 ГПК в определение № 6/10.1.2014 г. по ч.гр.д. № 6196/2013 г., ІІ, г.о.

В случая седалището на ответника е в гр. Петрич, което по арг. то чл. 66, ал. 3 от КТ се смята и за мястото на работа на ищеца, поради което местно компетентен да разгледа спора е Районен съд-Петрич. Затова определението като законосъобразно БлОС потвърждава.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава № 183/10.03.2023 г., постановено по гр.д. 134 по описа за 2023 г. на РС-Сандански, с което делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд-Петрич.

Определението може да се атакува в едноседмичен срок от връчването му на станите пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3