Решение № 791 от 23.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330105338 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. П. И., ЕГН **********, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК........... с която е предявен установителен иск, с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

Предявени са и насрещни искове от „Ай Ти Еф Груп“ АД, против В. И., с правно основание по чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД, като в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл.55 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ........ между страните бил подписан Анекс № ............към договор за потребителски кредит № ..........и Приложение № .......... към този анекс, по силата на който ищцата получила в заем сумата от 5000 лева и договорна лихва за периода на договора в размер на 2378.05 лева. Посочва се, че съгласно чл. 7 към Анекса, заемът следвало да бъде обезпечен, най-късно на следващия ден след сключването на Анекса, с банкова гаранция или поръчителство. Съгласно чл.11 от Анекса, в случай на неизпълнение от кредитополучателя на условията, същият дължал неустойка, която била индивидуално определена за всеки кредитополучател и същата следвало да се заплаща заедно със съответната погасителна вноска.

Твърди се, че съгласно чл. 10 от Приложение № ......... към Анекса на ищцата била начислена неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 10.90 лева средно на ден. Съгласно чл. 12 от Приложение № ...... от Анекса 1 общият размер на всички дължи вземания от длъжника при неизпъление били 15408 лева. Счита клаузата въз основа, на която е начислена неустойката за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.1 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 7963.92 лева била в размер на над 170 % от сумата по отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Сочи, че с процесната неустойка в полза на кредитодателя се уговаряло още едно допълнително обезпечение за неизпълнение на акцесорно задължение.

Основаната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.

С оглед изложеното се моли за прогласяване нищожността на клаузата, на чл. 11 от Анекса към Договора за потребителски кредит, като противоречаща на принципа на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване изискванията на чл.143 и чл.146 от ЗПК. Претендират се разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, по опис.

В срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен. Сочи, че в становище до КЗП от ищцовата страна, същата е заявила, че опрощава неустойката за непредоставено обезпечение по процесния анекс, а за оставащия период от договора неустойка няма да се начислява. Сочи, че след образуване на производството пред КЗП и подаденото от ищеца становище неустойка не е начислявана и не е претендирана.

Признава, че между страните е сключен процесният анекс към договор за потребителски кредит, съгласно който ищцата получила в заем сумата от 5000 лева, която била усвоена от нея.

Възразява срещу твърденията на ищцата, че неустойката по договор за кредит е недействителна. Позовава се на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, според която разпоредба, при изчисляване на ГПР по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.

Възразява срещу твърденията на ищцата за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави и нейната прекомерност. Начислената неустойка била в размер, който бил съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Сочи, че в процесния договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респ. ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока 2 за нейното представяне, неустойката спира да се начислява.

Поддържа, че неустойката изпълнявала трите си основни функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, с насрещна искова молба е предявен иск, за осъждането на първоначалния ищец да заплати на ответника сумата от 4480.14 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от дата на подаване на насрещна искова молба. В условия на евентуалност, в случай че се уважи исковата претенция и договора за кредит бъде обявен за недействителен, се иска от съда първоначалният ищец да бъде осъден да заплати сумата от 2907 лева, с която същият се е обогатил за сметка на „Ай Ти Еф Груп“ АД.

Моли за уважаване на предявения насрещен иск. Претендира разноски.

В срока за отговор, ответникът по насрещна искова молба, изразява становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Поддържа изложеното в първоначално подадената искова молба. Прави възражение заплатена от ответницата сума от 2093 лева да бъде прихваната с дължимата главница.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ........... между страните е подписан Анекс № ...........към договор за потребителски кредит № .......... и Приложение № ...........към този Анекс, по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 5000 лева и е върнала сумата от 2093 лева.

Видно от съдържанието на приложения по делото Договор и Анекс към него и Приложение №......... /л.21-26/, заемната сума е отпусната на ищцата при уговорен годишен лихвен процент от 40,55 % и годишен процент на разходите – 49,00 %. Крайната сума, която ищцата е следвало да върне е в размер на 15408.00 лева. В Приложение № ........ към Анекса е уговорена и клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 10,90 лв. средно на ден. За длъжника е предвидено задължение в чл. 7 от Анекса до края на деня, следващ този на сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на поръчителство, като поръчителите (поне двама) е следва до отговарят на конкретно посочени в договора условия – да са физически лица с нетен размер на осигурителния доход от 1500 лв., с над 20 годишна възраст, 3 работещи по безсрочен трудов договор, с трудов стаж повече от 5 години, както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителите.

При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка от 10,90 лева средно на ден, като начислената неустойка се заплащала със следващата вноска на погасителния план. Така регламентирана в Анекса към Договора за кредит, съдът намира клаузата за неустойка за недействителна.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, а ответното дружество е небанкова финансова институция, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са наведени основания за нищожност на клаузата на чл.5.6. от Договор за потребителски кредит № .............и свързаните с него Анекс и Приложение № ..........., а с отговора на насрещната искова молба – и за недействителност на целия договор за кредит, на специалните основания по чл.22 ЗПК, както и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.

Както се посочи, клаузите на чл. 7 от Анекса и Приложение №.......... към него, възлага в тежест на кредитополучателя да осигури едно измежду следните обезпечения - поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 7378.03 лв. Анализът на съдържанието на клаузите и съпоставянето им с естеството на сключения договор за потребителски кредит налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузите чл. 7 от Анекса възвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него.

Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това е видно и от разсрочването от страна на кредитодателя на вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“.

Налице е противоречие с добрите нрави, поради което съдът намира, че в 4 конкретния случай липсва валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора. Поради това предявеният иск за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в договора за кредит, е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се отбележи, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Посочването на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по – специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Именно затова процесният договор, ведно със сключения към него Анекс и Приложение № 1 не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a539a04-83af-4b3d-829f-8adb19d6cf5b