Решение № 5854 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5854 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100505271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №3611 от 09.03.2023 г., постановено по гр.д. № 38655/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 62 състав, са отхвърлени предявените от В. М. К., ЕГН********** против „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК: ******* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл.344,ал.1, т.2 и чл.344, ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ за признаване за незаконно и за неговата отмяна и възстановяване на ищцата на предишната й работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 02.06.2022 год.-02.12.2022 год. в размер на 15 366 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Осъжда В. М. К., ЕГН********** , да заплати на „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 2780 лева, представляваща разноски по делото.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцата, която е недоволна от постановеното решение. Твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на производствените правила и противоречие на акта с материалноправните разпоредби, както и за неправилност и немотивираност на съдебното решение. Посочва и че съдът неправилно е приложил закона като е приел, че не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя-ответник. Твърди, че първоинстанционния съд погрешно е дискредитирал показанията на свидетелите на ищцата, респ. че погрешно не е отчел обстоятелството, че свидетелите на ответника са служебна зависимост от същия. Аргументира ненадлежно връчване на предложението за доброволно прекратяване на трудовите правоотношения по реда на чл.331 КТ, като оспорва показанията на свидетелката на ответника, че е проведен разговор с ищцата по въпроса, тъй като към момента същата се е намирала в отпуск. Претендира и разноски.

Моли съда да отмени съдебното решение, в обжалваната част и да постанови друго, с което 1 да уважи предявените от нея искове изцяло.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който се излагат подробно доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Безспорно е между страните следното : че помежду им има сключен трудов договор №43616/09.01.2007 год., по силата на който ищцата заемала при ответника длъжността „сътрудник на изпълнителния директор“, впоследствие променена на „изпълнителен секретар“, отдел „Административна дейност“ и че на 02.06.2022 год. на ищцата е връчено 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата.

Предпоставките, при които е налице законно уволнение на основание съкращаване на щата са следните: 1/. да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/. съкращението да е реално; 3/. да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/. да е извършено по съответния ред и от компетентния орган.

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, който е бил прекратен от страна на ответника, обстоятелства, които в случая са отделени като безспорни между страните от съда, респ. са се осъществили.

Неоснователно е възражението на ищцата за нарушение на правилата относно уволнението на посоченото от ответника-работодател основание. В трайната съдебна практика и в ТР № 5/20219 г. на ОСГК на ВКС е прието, че под „съкращаване на щата“ се разбира фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. При съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност, т. е не е задължен. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му. Съдът не е компетентен да се произнася имало ли е обективна необходимост или не от такава промяна или налице ли е 2 противоречие със социалното предназначение, тези обстоятелства са без значение за преценката дали работодателят е действал при злоупотреба с право.

Причина, станала повод за твърдяното от ищцата недобросъвестно поведение от страна на работодателя-ответник, респ. нейното уволнение в противоречие с правилата по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ е подадената от ищцата до Инспекцията по труда, а впоследствие и до Комисия за защита от дискриминация жалба против изпълнителния директор на дружеството работодател.

Несъмнено такава жалба е подадена, но видно от произнасянето по същата не се приема за установено, че изпълнителния директор на ответното дружество К.К. е извършил нарушение по чл.5 ЗЗдискр, а именно сексуален тормоз спрямо ищцата – В. М. К.. Макар и да не е обвързващо за съда, настоящият състав приема, че преценено в съвкупност с останалия доказателствен материал не успяват по безсъмнен начин да докажат осъществен сексуален тормоз. Противоречиви са и твърденията на самата ищца относно действията, които са извършени спрямо нея и които квалифицира като сексуален тормоз. Веднъж в исковата молба описва един механизъм на извършване, а в настоящата въззивна жалба описва действия, далеч по-интензивни и настоятелни по характер.

Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на процесното уволнително основание е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 КТ е използвана целенасочено - единствената цел, преследвана с промените в щатното разписание уволнение на конкретен служител. В рамките на настоящето производство не се установиха факти и обстоятелства, които да обосноват извод за недобросъвестност от страна на работодателя промените в щатното разписание да са направени единствено с цел уволнението на ищеца. (напр.

Решение № 263803 от 10.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 536/2021 г. ).

Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно релевирания довод по чл. 8, ал. 1 от КТ и на основание чл. 272 от ГПК препраща към същите. При липсата на доказателства, както за извършен акт на сексуален тормоз, така и за превратно упражняване на правомощията от страна на работодателя, целта на което е единствено уволнение на ищцата, а не оптимизиране на работния процес, възражението за злоупотреба с право е неоснователно.

Неоснователни са възраженията на ищцата, че в настоящия случай е налице т. нар. фиктивно съкращаване на щата, което е налице в случаите, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност. Съкращаването е фиктивно и ако има промяна само в наименованието на длъжността, а не и в съществените й функции. При съпоставка на двете щатни разписания не се установява, а и няма доводи в тази посока, за наличието на новосъздадена длъжност, чиито съществени функции и задължения са като на заеманата от ищеца длъжност, но с променено длъжностното наименование.

Събраните по делото доказателства установяват категорично, че е налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност. Считано от 15.12.2021 год., от когато е в сила и новото щатно разписание, съкращаване в действителност има и то предхожда момента на процесното уволнение. Това, което е от значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е 3 извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално - да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва процесната длъжност. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпадат трудовите й функции - част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени. (напр. Решение № 900 от 4.01.2022 г. на СГС по в. гр. д.

№ 10678/2021 г.).

Както бе отбелязано по – горе, съкращението на щата въз основа на променено щатно разписание е осъществено в момент, предхождащ по време извършеното уволнение.

Предизвестието е представено на ищцата на 02.06.2022 год., а заповедта за уволнение й е представена на 03.06.2022 год. Значителен период от време след извършените промени, които са с дата 15.12.2021 год.

В тази връзка ищцата оспорва въведеното в отговора на исковата молба от работодателяответник, че преди пристъпване към уволнение на процесното основание, на нея редовно и надлежно й е връчено предложение по реда на чл.331 от КТ. Като аргумент посочва и че е била в продължителен отпуск по времето, когато се твърди да й е отправено.

Въззивният съд намира същото за неоснователно. Когато работника/служителя получи предложението за прекратяване на трудовия договор, той трябва отговори дали приема отправеното му предложение, който отговор трябва да бъде обективиран в писмена форма, като условие за неговата действителност. Отговорът за съгласие трябва да бъде даден в срок от 7 дни, който започва да тече от датата на получаване на предложението за прекратяване по чл.331 от КТ.

Ако в посочения 7- дневен срок работникът/служителя не се произнесе означава, че предложението е отхвърлено. Законът е приравнил мълчанието на отказ, като е създал необорима презумпция за това. (напр. Решение № 13737 от 29.08.2016 г. на СРС по гр. д. № 51602/2015 г. , Решение № 139 от 18.09.2015 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 149/2015 г., Решение № 6139 от 29.07.2013 г. на РС - Благоевград по гр. д. № 712/2013 г. и др.). По настоящото дело няма нито твърдения, нито доказателства на ищцата да го е приела. Последица от бездействието на ищцата е, че предложението се счита неприето. Нещо повече, същият този факт е отделен като безспорен по смисъла на чл.146, ал.1, т.4 ГПК, следователно ищцата е имала възможност в да го оспори, но не го е направила.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a50af91-db6d-4621-877d-3db8441f1bbe