Решение № 79 от 22.05.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500097 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на З. Д. Д., чрез процесуален представител адв. Д. Н. срещу решение № 1142/13.10.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 72/2023г.,с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу С. В. Д. иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК за сумата от 30 000лв., частичен от иск в пълен размер от 422 400лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платена неустойка по предварителен договор, сключен на 09.12.2021г. между З. Д., като продавач и „ЕМ ВИ ЕН ТРАНС“ЕООД/ купувач/, причинени от наложена с определение №139/12.01.2022г. по ч.гр.д.

№56/22 по описа на ВОС обезпечителна мярка – възбрана върху ПИ ***, находящ се в гр. Варна, отменена с определение № 3562/27.09.2022г. постановено по същото дело, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и въззивницата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 3050лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че съдът не извършил задълбочена проверка на заявените от ищцата факти и не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което е достигнал и до 1 неправилни изводи. Посочва, че заплатената неустойка по предварителния договор, сключен на 09.12.2021г., с който ищцата се е задължила да продаде собствения си недвижим имот, представлява претърпяна вреда, в следствие на допуснатото в полза на ответника обезпечение. Поради налагането на обезпечителната мярка – възбрана върху имота, предмет на договора, ищцата не е могла да изпълни задължението да прехвърли собствеността върху същия, като в резултат на развалянето на договора за купувача по него е възникнало правото да получи договорената неустойка. Посочва също, че производството, с предмет иска, по отношение на който е допуснато обезпечението е прекратено поради недобросъвестно поведение на ответника в настоящото производство. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Д., чрез адв.

О. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:

Окръжен съд – Варна е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, предявен от З. Д. Д. за осъждане на ответника С.

В. Д. да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева, претендирана частично от пълния размер от 422 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на допуснато обезпечение по исково производство, което впоследствие е било прекратено, ведно с акцесорна претенция за законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.

В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност. Съдът се е произнесъл по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, съобразно степента им на значимост, както и по тези, които са израз на защитните им тези. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Дадената с окончателния доклад на делото от първоинстанционния съд правна квалификация иска по чл. 403, ал. 1 ГПК кореспондира с наведените с исковата молба твърдения за увреждане вследствие на наложено обезпечение на бъдещ иск, който е бил впоследствие предявен, но с нередовна искова молба, която не е била поправена впоследствие и образуваното по нея производство е прекратено. Правилно е била разпределена доказателствената 2 тежест от първоинстанционния съд.

В исковата и уточняващата молба З. Д. е изложила твърдения, че на 09.12.2021 г. тя и „Делта Хил 2020“ ЕООД, ЕИК 206123030, от една страна като продавачи, сключили с „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, ЕИК 203654982, гр.

Варна, представлявано от управителя М. А. Л., от друга страна като купувач сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, по КККР одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 15.12.2020г., с адрес: гр. Варна, район „Мл.“, ж. к. „*“ *, целият с площ от 2454 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Високо застрояване (над 15 м.), с предишен идентификатор № ***, номер по предходен план: 1418, кв. 27, парцел I, при граници – съседни поземлени имоти с идентификатори, както следват: *, *, *, *, * и *, ведно с всички извършени до момента строително-монтажни работи в имота съгласно Разрешение за строеж № 37/22.02.2021г., и всички подобрения и приращения в имота. Окончателния договор следвало да ес сключи на 20.01.2022г., като в чл. 5 от предварителния договор е договорено недвижимият имот да бъде необременен от тежести и обезпечителни мерки, включително възбрани, съответно следвало да няма вписани искови молби и договори за наем. На 12.01.2022г. ответникът С. Д. подал до Окръжен съд – Варна молба за обезпечаване на бъдещ иск чрез налагане на възбрана на собствените идеални части на ищцата от поземлен имот с идентификатор № ***. По тази молба било образувано ч.гр.д. № 56/2022 г. по описа на ВОС и съответно постановено определение № 139/12.01.2022 г., с което молбата за обезпечаване на бъдещ иск била уважена. Обезпечителната мярка възбрана върху идеалните части от правото на собственост на поземления имот били вписани в имотния регистър по партидата на имота на 17.01.2022 г., том I, акт № 195 на СВ – Варна. Навела е твърдения, че на 20.01.2022г. купувачът уведомил ищцата, че разваля договора, тъй като не желаел да изчаква разрешаване на правни спорове и я поканил да му заплати неустойка в размер на 20% от продажната цена. На 29.11.2022г. З. Д. превела по банкова сметка на „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД сумата от 9 000 лева, а на 09.12.2022г. превела на същото дружество още 21 000 лева, които суми съставлявали частично заплащане на неустойка по предварителния договор за покупкопродажба на недвижимия имот. В тази връзка е посочено, че вредата за ищцата се изразява в заплатената неустойка в общ размер на 30 000 лева.

Сочи, че в законовия срок С. Д. предявил иск срещу З. Д., по който било образувано гр. д. № 347/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Исковата молба по посоченото дело била оставена без движение с указание до ищеца да представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на исковата претенция. Нередовността не била отстранена в рамките на преклузивния срок, поради което съдът прекратил производството с 3 определение № 1681/29.04.2022 г. по гр. д. № 347/2022 г. на ВОС. Съобразно молба по чл. 402, ал. 1 ГПК на З. Д., обезпечителната мярка „възбрана“, наложена с цел обезпечаване на бъдещия иск на С. Д. е отменена с определение № 3562/27.09.2022г. по ч.гр.д. № 676/2022 г. по описа на ВОС, което влязло в сила на 08.12.2022 г. Излага се, че обезпечителна мярка „възбрана“ е наложена в резултат на недобросъвестното поведение на С. Д. и е довела до възпрепятствала сключването на окончателен договор.

С депозираният в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен, като е навел доводи за липса на достоверна дата на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, противопоставил е възражения за нищожност на същия договор като абсолютно симулативен, а в условията на евентуалност като накърняващ добрите нрави. Развил е съображения за привидния характер на поканата на купувача за заплащане на неустойка за неизпълнение на предварителния договор. Отделно, в условията на евентуалност е оспорена самостоятелно клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите нрави. Счита се, че договорът е бил развален с обратно действие, поради което е отпаднало задължението за заплащане на неустойка. Оспорена е причинно-следствената връзка между поведението на ответника и обедняването на ищцата. Изложил е и доводи, че купувачът по предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот е бил неизправна страна, поради което не е имал право да разваля едностранно договора.

При така очертания предмет на спора, наведените във въззивната жалба оплаквания и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ищцата З. Д. Д. и „Делта Хил 2020“ ЕООД, ЕИК 206123030, от една страна като продавачи и „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, ЕИК 203654982, от друга страна като купувач относно имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, за сумата от 2 112 000 /два милиона сто и дванадесет хиляди/ лева.

Предварителният договор е с посочена дата на сключване 09.12.2021 г., съответно определената в чл. 5 от договора дата за сключване на окончателен договор 20.01.2022 г. /т. е. четиридесет дни по-късно/. Съобразно чл. 9.2 от предварителния договор в случай, че към датата за сключване на окончателен договор са наложени вещни тежести – ипотека, учредено право на ползване, наложена възбрана, вписана е искова молба, договор за наем и други купувачът е снабден с право да развали предварителния договор без предизвестие и да получи неустойка в размера уговорен в чл. 13 – 20% от продажната цена /422 400 лева/.

На 12.01.2022 г. С. В. Д. е подал молба до ОС – Варна за обезпечаване на бъдещ осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД. Молбата е уважена с определение 4

№ 139/12.02.2022 г. по ч.гр.д. № 56/2022 г. по описа на ОС – Варна /приложено по първоинстанционното дело/ като е указано на молителя да представи доказателства за предявяване на исковете си в месечен срок, считано от 12.01.2022 г.

На 17.01.2022г. е вписана възбрана по отношение на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с площ по док. 2454 кв. м. в гр. Варна, ж. к. „*“ *, стар идентификатор ***, номер по предходен план: 1418, кв. 27, парцел I, обл. Варна, общ. Варна, гр.

Варна, ул. „* *“ № *.

С уведомление от „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, чрез управителя на дружеството е извършено волеизявление за разваляне на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот с посочена дата 09.12.2021г., предвид установената от купувача при проверка по партидата на недвижимия имот вписана възбрана. С уведомлението е отправена и покана за заплащане на неустойка в размер на 422 400 лева.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че с разпореждане № 790/14.02.2022 г. по ч.гр.д.

№ 56/2022г. на ВОС обезпечените искове са предявени в срок. Впоследствие, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба исковото производство, по което е допуснато обезпечението, е прекратено с определение № 1681/29.04.2022 г. постановено по гр. д. № 347/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна.