Определение № 419 от 22.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Т. Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500575 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. В. М. против протоколно определение от 18.09.2023 г. по гр. д. № 627/ 2022 г. на ОС – Хасково, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на РС - Хасково.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържа, че предвид еднаквостта на основанието, въз основа на което се претендира отговорността на б., както и че транзакциите са извършени в изключително кратък период от време, се касае са един иск, а не за четири, както е приел окръжният съд. Предвид изложеното иска да се отмени определението и делото да се върне на ОС – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Ю.б. Б.“ АД, с който счита частната жалба за основателна.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 627/ 2022 г. на ОС – Хасково е образувано по предявен от С. В. М. против „В. Б.“ АД и „Ю.б. Б.“ АД искове за солидарно заплащане на сумата от 28 900 лв., представляваща общата стойност на извършените на 02.12.2020 г. без съгласието и оторизацията на 1 ищеца четири банкови превода от банковата му сметка в „Ю.б. Б.“ АД в полза на трети лица.

В исковата молба се твърди, че вследствие на неправомерно поведение на трето неустановено лице, закупило СИМ карта от магазин на „В. Б.“ АД в нарушение на установените правила, гарантиращи идентификацията на лицето, по негово нареждане от регистрираната на името на ищеца услуга за И. б. на 02.12.2020 г. са извършени четири банкови превода съответно за 4 950 лв., 9 950 лв., 10 000 лв. и 4 000 лв. (общо за сумата от 28 900 лв.) вследствие на допуснати от „Ю.б. Б.“ АД нарушения на правилата, обезпечаващи сигурността и автентичността на банковите операции.

За да прекрати производството по делото и да изпрати същото по подсъдност на РС – Хасково, окръжният съд е приел, че всяка една от четирите неразрешени от ищеца платежни операции обосновава отделно вземане, тъй като се основава на отделна група факти. Опирайки се на приетото в Определение № 43/ 19.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2055/ 2020 г., II т. о., е посочил, че фактическият състав за възникване на предвидената в ЗПУПС отговорност на доставчика на платежни услуги изисква освен наличието на правоотношение между страните, както и наличие на осъществена неразрешена платежна операция и уведомяване на доставчика.

Правопораждащите юридически факти, с наличието на които се свързва отговорността на доставчика на платежни услуги за всяка една неразрешена платежна операция, са различни (независимо, че може да са сходни и да са осъществени в близък период от време) и независимо, че неразрешените платежни операции са осъществени в рамките на едно и също правоотношение. Всяка претенция за възстановяване стойността на всяка една неразрешена платежна операция представлява предявяване на отделно право, основаващо се на различни правопораждащи факти.

Настоящата инстанция незаконосъобразно. намира обжалваното определение за

Между страните по делото е налице договор за разплащателна сметка, във връзка с който са сключили допълнително споразумение за регистрация и ползване на услугата „И. б.“. Елемент от възникналото договорно правоотношение по допълнителното споразумение е задължението на б. като доставчик на платежни услуги да внедри подходящи мерки и механизми за гарантиране в максимална степен сигурността на плащанията в електронна среда и да следи за автентичността на наредените операции (чл. 60, ал. 1, т.

4б. „а“,, т. 5, чл. 73, ал. 2 и 3 и др. от ЗПУПС), нарушението на което е основание за ангажиране на договорната й отговорност по чл. 30 вр. чл. 79 ЗПУПС при извършване на неразрешени платежни операции. Следователно отговорността на б. по чл. 79 ЗПУПС като доставчик на платежни услуги е обусловена от съществуването на договор за „И. б.“ и извършването на неразрешена от титуляра на банковата сметка платежна операция в полза на трето лице. В случаите, когато са осъществени няколко неразрешени 2 платежни операции за кратък период от време и при едни и същи обстоятелства, следва да се приеме, че е налице едно вземане за общата стойност на извършените транзакции. Касае се за едно единствено вземане, формирано от стойността на всички неразрешени платежни операции, тъй като са предприети в рамките на съществуващото между страните правоотношение. Обстоятелството, че вредите на ищеца са причинени от няколко платежни операции, не може да обоснове пораждането на отделно вземане за всяка платежна операция, тъй като и четирите платежни операции са осъществени в рамките на едно и също правоотношение и при допуснато от ответника едно и също неизпълнение - на задължението му да внедри подходящи мерки и механизми за гарантиране в максимална степен сигурността на плащанията в електронна среда и да следи за автентичността на наредените операции, като се отчете обстоятелството, че всички операции са извършени в изключително кратък интервал от време (от 8:44:04 ч. до 10:30:51 ч. на 02.12.2020 г.) и при едни и същи обстоятелства. За отделни вземания може да се говори само в случаите, когато отделните неразрешени платежни операции са извършени при различни случаи на т. нар. „кражба“ на парола за И. б., тъй като в този случай и нарушението от страна на доставчика на платежни услуги, за което следва да носи отговорност, ще е друго.

Отделно от изложеното, ако се приеме приетият от окръжния съд подход за разделяне общия размер на вредите на отделни вземания за всяка неразрешена платежна операция, ще се стигне по неприемлива от правна гледна точка ситуация и съществено нарушаване правата на ищеца, тъй като при няколко платежни операции, част от които са на стойност под 5 000 лв., а други над 5 000 лв., както е в настоящия случай, исковете ще подлежат на различен режим на разглеждане (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК), което може да доведе до противоречивото им решаване при идентична фактическа обстановка. Посоченият порок не би могъл да бъде поправен и по реда на глава ХХIV на ГПК – Отмяна на влезли в сила решение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради липсата на идентичност на предмета, доколкото исковете касаят различни платежни операции.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК, според която решението на окръжният съд по иск, подсъден на районен съд, е допустимо, за разлика от противната хипотеза, при която районен съд е разгледал иск, подсъден на окръжен съд.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че е предявен един иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата от 28 900 лв., формирана от стойността на осъществените без съгласието на ищеца С. В. М. платежни операции, компетентен да разгледа който на основание чл. 104, т. 4 ГПК е ОС – Хасково. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на ОС – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 401/ 18.09.2023 г. по гр. д. № 627/ 2022 г. на ОС – Хасково и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4