Решение № 3523 от 16.06.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1507/2020
- Вид
- Решение № 3523
- Подписан
- 16.06.2020
- В сила
- 16.06.2020
- Състав
- МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 193 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№.................... гр. София, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 1507 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.06.2019г., постановено по гр.д. № 1187/2019г. на СРС, ГО, 167 състав, са уважени предявените от “С.В.” АД срещу Ж.К.Б. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 2 087 лева, представляваща главница за доставени услуги за водоснабдяване и канализация за периода от 05.10.2015г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва от 05.10.2015г. до окончателното изплащане и за съществуване на вземане в размер на 330, 96 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 05.10.2015г. до 19.09.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64749/2018г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над сумата от 2 087 лева до пълния предявен размер от 2 387 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Ж.К.Б., в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилност относно приетото за установено облигационно правоотношение между страните. Счита, че от представените писмени доказателства е видно, че ответникът не е нито собственик, нито вещен ползвател на имота, поради което между страните не съществува договорно правоотношение по доставка на ВиК услуги за процесния имот. Оспорва се и реалното потребление на ВиК услуги в претендирания от ищеца обем, включително и методиката, по която е определен размерът на задължението. Навежда съображения, че отказът на потребителя да осигури достъп до водомера за отчитане на неговите показания се оформя задължително като протокол, подписан от длъжностно лице на ищеца и потребителя, какъвто не е представен по делото. Освен това поддържа, че общият водомер, обслужващ етажната собственост, е несертифицирано средство за търговско измерване и в тази връзка снетите от него данни са недостоверни.
Изложени са и оплаквания относно претенцията за обезщетение за забава, тъй като районният съд е присъдил целия размер на претендираната сума, независимо от обстоятелството, че е приел правопогасяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност за част от исковия период за основателно. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – “С.В.” АД, не е подала отговор на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ вр. с чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляваща стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 20.02.2015г. до 19.09.2018г. в имот, находящ се в гр. София, ул. “********, клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 23.03.2015г. до 19.09.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64749/2018г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено обстоятелството, че ответникът е наемател на водоснабдения имот за исковия период, както и че титуляр на партидата за имота е именно Ж.К.Б.. По тези съображения е направен извод, че между ползвателя на имота на договорно основание и дружеството-снабдител е налице облигационна връзка по подаване на ВиК услуги, поради което ответникът дължи заплащане на стойността на същите. По отношение на размера на вземането е кредитирано заключението на комплексната счетоводна и техническа експертиза, съобразно което задълженията за вода за процесния имот възлизат на сумата от 2 387, 66 лева. Първоинстанционният съд е счел релевираното възражение за погасяване на вземането по давност за частично основателно, поради което е уважил предявения иск за главница за периода от 05.10.2015г. до 19.09.2018г. в размер на 2 087 лева. Обезщетението за забава е присъдено в пълния претендиран размер, тъй като за периода, за който вземането не е погасено по давност, дължимата законна мораторна лихва надхвърля по размер претендираната с исковата молба.
В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане;
3/. ползване на предоставените услуги от ответника.
По отношение на изложените във въззивната жалба оплаквания относно приетото за установено от първоинстанционния съд обстоятелство за съществуването на облигационно отношение между страните по доставка на ВиК услуги настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.4 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. В създадената съдебна практика на ВКС – решение № 27 от 16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д. № 898/2009г. на ВКС, ТК, I ТО и решение № 116 от 19.09.2017г. по т.д. № 615/2016г. на ВКС, ТК, II ТО др. е прието, че разпоредбата начл. 133 от ГПК не следва да се тълкува и прилага буквално в смисъл, че пропускането на преклузивния срок по чл. 131, ал.
1 от ГПК лишава изобщо ответника от процесуалното право да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респ. да изрази становище по иска, тъй като такова тълкуване несъмнено води до недопустимо ограничаване на правото на защита на ответника и до създаване на недопустима процесуална привилегия за ищеца, който само поради липсата на своевременно направено от ответника оспорване на иска ще бъде освободен от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК и от задължението да установи фактите, на които основава исковата си претенция. Прието е, че параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 от ГПК и че неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства.
Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.
154 от ГПК. Пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна и погасителна давност в срока по чл. 131 от ГПК не може да се приравни към ограничение за становище по основателността на предявения иск.
Настоящият състав напълно споделя така създадената съдебна практика, въз основа на която следва да се приеме, че при липса на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които са попречили на въззивника да заяви възраженията си пред първата инстанция, е недопустимо за първи път във въззивната жалба страната да релевира правопогасяващи, правоунищожаващи, правоизключващи и правоотлагащи възражения, основани на факти, които са били известни на страната.
В случая във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, изразяващо се в неправилно възприемане на фактическата обстановка и формирани неправилни изводи по релевантния за спора факт относно съществуването на облигационна връзка между страните с предмет доставка ва ВиК услуги в процесния имот за исковия период. Доводът за липса на доказателства установяващи по реда на пълното и главно доказване качеството на потребител на ответника на ВиК няма характера на правопогасяващо възражение. Поради това, независимо от обстоятелството, че такъв довод ответникът не е релевирал в отговора на исковата молба, с оглед изложеното в искова молба твърдение за наличието на договорни отношения между страните и мотивите на първоинстанционния съд във връзка с този релевантен факт, не са преклудирани наведените от ответника във въззивната жалба доводи и оплаквания във връзка с фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд по този въпрос.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните по делото на етапа на въззивното производство са спорни въпросите относно съществуването на твърдяното облигационно правоотношение между страните през исковия период, както и с действителната доставка на ВиК услуги в претендирания от ищеца размер.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
Разпечатката съдържа 33 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a4f306b-2356-4590-8a73-9d385f16d096