Решение № 968 от 15.07.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 52/2026
- Вид
- Решение № 968
- Подписан
- 15.07.2026
- Състав
- ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 968 гр. Велико Търново, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20264110100052 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. И. С. срещу „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД, с която се иска да бъде признато за незаконно извършеното със Заповед № *** уволнение на ищеца, за възстановяване на същия на заеманата от него преди уволнението длъжност – „***“, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 582.12 евро, представляваща обезщетение за времето, през което последният е останал без работа в резултат от незаконното уволнението, както и за поправка на основанието за уволнение, вписано в електронния трудов запис.
С определение от **.*.**** г. съдът е върнал, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба в частта, с която се иска поправка на основанието за уволнението, вписано в електронния трудов запис, като е прекратил производството по делото в посочената част.
Ищецът твърди, че е заемал при ответника длъжността „***“, както и че както и че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Заявява, че въпреки соченото съкращаване на щата, друго лице е започнало да осъществява задълженията 1 му и да изпълнява длъжност със същите функции. В този ред на мисли, счита, че щатът в действителност не е бил съкратен, а освен това няма и данни да са били съкратени всички лица, заемали тази длъжност, респ. че не е ясно по какъв признак е извършено съкращаването.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че длъжността, заемана от ищеца – „***“ е единствена за цялото предприятие, макар че с допълнително споразумение № *** г. и с допълнително споразумение № *** г. между страните е било договорено, че при необходимост ищецът следва да изпълнява извънредно функции на длъжността „***, ***“. Твърди, че използването на ищеца за тези извънредни замествания е било обусловено от факта, че неговата основна длъжност „***“ е била с най-ниска степен на заетост и натовареност, кoeтo го правело най-дocтъпeн за поемане на такива извънредни дежурства. Сочи, че изпълнението на функции на „***, ***“ от страна на ищеца е било изцяло при необходимост, условно и с цел единствено да се запълнят пропуски в графиците за „***, ***“, като това по никакъв начин не променя основния хаpaктep на заеманата от него длъжност, нито я прави идентична или сходна с длъжността „***, ***“. Заявява, че във връзка с оптимизиране на производствения процес и с оглед повишаване ефективността ръководителят на звеното е предложил закриване на длъжността „***“, като мотивите за това са свързани с настъпила автоматизация на процесите и дейностите в EP „Йовковци“, която е направила длъжността излишна, както и с оглед обстоятелството, че поради спецификата на работата заемащият длъжността служител през последните месеци е изпълнявал предимно функции на „***, ***“ с цел изработване на необходимата норма часове, предвидени в трудовия договор. Счита, че съкращаването на щата е peално, тъй като щатната бройка за длъжността „***“, заемана от ищеца, действително е заличена от структурата на дружеството, което е видно и от новото щатно разписание. Твърди, че дори да се приеме, че чaст oт функциите по обща поддръжка ca преразпределени, то същите са възложени нa служители, заемащи съществено различни по своя характер, отговорности и квалификационни изисквания длъжнocти, като например „***, ***“ и „техник ВиК“, поради което не е налице фиктивнo съкращаване, a класическа xипотeзa нa реална организационна промяна. Сочи, че доколкото длъжността, заемана от ищеца – „***“ е единствена за цялото предприятие, не е имал задължение да извършва подбор.
2
В проведените открити заседания ищецът и неговият процесуален представител поддържат предявените искове и молят за тяхното уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищеца и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; както и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което последният е останал без работа, поради незаконното уволнение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
От събраните писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „***“, на която длъжност е преназначен с допълнително споразумение от **.**.**** г. Във въпросното споразумение е уговорено, че през отоплителния сезон /от 1-ви ноември до 31-ви март/ ищецът ще работи и като „огняр“, че при необходимост ще управлява служебен автомобил и че ще изпълнява задълженията на длъжността „*** ***“. Тези задължения на ищеца са потвърдени и с допълнително споразумение от **.*.**** г., а с допълнително споразумение от *.*.**** г. му е възложено и да замества служителя, заемащ длъжността „техник геодезия, фотограметрия и картография“.
Според поименното щатно разписание на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД за месец *** г. на длъжността „***“ е имало само един *** – ищецът К. И. С., а на длъжността „*** ***“ е имало петима работници – Н. И.
С., Б. Г. Г., В. К. Г., Н. Г. В. и В. Т. П. В щатното разписание за *** г. длъжността „***“ вече не фигурира, като в същото фигурират пет щатни бройки за длъжността „***“, заемани от горепосочените служители.
По делото са представени графиците за дежурствата в ЕР „Йовковци“ на „*** ***“ от м. * до м. * **** г., от които е видно, че в този период ищецът К.
И. С. е работил на пълен график и е отработвал месечно часове колкото 3 служителите, заемащи длъжността „***“ в посочения период.
На **.**.**** г. на ищеца е връчено 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което е прекратено със заповед от **.**.**** г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
За законността на извършеното уволнение в тежест на работодателя беше да докаже положителния факт на реалното съкращение на щата и спазване на процедурните изисквания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, ако такива са налице /чл. 329 КТ, чл. 333 КТ/.
В случая спорни между страните са следните въпроси: извършено ли е реално съкращаване на щата и необходимо ли е било извършването на подбор.
За да е налице реално съкращение на щата, е необходимо да се установи или че изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, е преустановено, или че са преминали към друга /съществуваща или новосъздадена длъжност/, но наред с други функции, които именно отличават съкратената с приемащата съкратените функции длъжност. От друга страна, когато извършването на подбор по смисъла на чл. 329 КТ е задължително за работодателя и когато подбор не се извърши, както и когато се извърши, но не по законоустановените критерии, уволнението е незаконно.
Извършването на подбора е въпрос на приложение на закона, поради което подлежи на съдебен контрол /ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОС на ГК на ВКС/. Такъв подбор не се извършва, само когато щатната бройка за съответната длъжност, която се съкращава, се заема само от едно лице. Във всички други случаи работодателят е длъжен да извърши подбор и това е въпрос на законосъобразност на уволнението.
В случая от събраните писмени доказателства се установява, че до уволнението на ищеца е действало щатно разписание, съгласно което в структурата на ответното дружество се е включвала една щатна бройка за длъжността „***“. Със Заповед № *** от *.**.**** г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД щатното разписание в дружеството е изменено чрез съкращаване на една щатна бройка за длъжността „техник, геодезия, фотограметрия и картография“ и една щатна бройка за длъжността „***“, която е заемана от ищеца. В изпълнение на въпросната заповед е утвърдена промяна на щатното разписание, като считано 4 от *.**.**** г. горепосочените длъжности се съкращават. Нови длъжности с идентични на съкратената трудови функции не са създадени, като според показанията на св. А. С. част от функциите на съкратената длъжност, заема на ищеца, са възложени на двама служители, заемащи длъжността „поддръжка“, а друга част от тях – на мобилно звено към Централното управление на дружеството.
Обстоятелството, че по възлагане на работодателя ищецът е изпълнявал допълнителни функции – тези на длъжността „*** ***“, не води до задължение на работодателя да извърши подбор между ищеца и служителите, заемащи тази съвместявана длъжност. Това е така, доколкото в случай, че даден служител изпълнява основната си длъжност и съвместява втора такава /както е в процесния случай/, без за последната за служителя да има отделен самостоятелен щат, респ. когато този даден служител замества отсъстващ колега, той /ищецът/ няма самостоятелно трудово правоотношение за втората съвместявана длъжност и при съкращение подборът се извършва спрямо основната му длъжност наред с останалите служители, заемащи същата позиция, каквито в случая няма, доколкото щатната бройка за тази длъжност /„***“/ е била само една. Т.е. процедурата по подбор е свързана с конкретното съкращение, а не с броя на изпълняваните от служителя функции, като аргумент за горното е обстоятелството, че при евентуално уважаване на предявения иск ищецът следва да бъде възстановен на длъжността „***“, каквато вече липсва по щатно разписание, както и че същият не може да бъде възстановен на длъжността „*** ***“, чиито функции е изпълнявал допълнително, но за която той не е бил част от щатното разписание. Друг би бил случаят, ако ищецът работеше по два отделни трудови договора /например на 4-часов работен ден/, като по единия договор заемаше длъжността „***“, а по другия „*** ***“. Тогава при съкращаване на щата за първата длъжност подборът отново нямаше да е задължителен, но при съкращаване на втората щеше да бъде задължителен, доколкото щеше да става дума за отделно трудово правоотношение, при което ищецът изпълнява същите функции с още петима служители. Разглежданият понастоящем случай обаче, не е такъв, както беше посочено по-горе.
Аргументът на ищеца, че въпреки соченото съкращаване на щата, друго лице е започнало да осъществява задълженията му и да изпълнява длъжност със същите функции, не се подкрепя от събраните писмени доказателства и се 5 опровергава от ангажираните от ответника гласни доказателства.
С оглед гореизложеното, доколкото по делото се установи реалното съкращаване на щата и липсата на необходимост /задължение/ за извършване на подбор, следва извод, че уволнението се явява законосъобразно.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ:
Елемент от основателността на посочените искове е установяване на незаконност на уволнението, а доколкото съдът не достигна до такъв правен извод, исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за държавна такса остават за сметка на съда.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сторените от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, доколкото делото действително не се отличава с особена сложност от фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 78, ал.
5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от 600.00 евро.
Мотивиран от горното, съдът