Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15548 от 02.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 35817/2023
Вид
Определение № 15548
Подписан
02.04.2025
В сила
02.04.2025
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15548 гр. София, 02.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно гражданско дело № 20231110135817 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

По делото е постъпил молба на В. С. К. от 20.11.2024 г., с която заявителят е поискал да бъде допълнено постановеното Определение № 45462 от 07.11.2024 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени сторените от длъжника разноски в размер на 400 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпила становище по молбата от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в която се поддържа, че разноски не се дължат, а при условията на евентуалност се иска същите да бъдат присъдени в минимален размер като за критерий сочи дължимото юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Молбата е редовна и допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата е частично основателна.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу длъжника В. С. К.. Постановено е Определение № 45462 от 07.11.2024 г., с което е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 19703 от 06.07.2024 г., тъй като след дадени указания за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415, ал. т. 1 вр. чл. 422 ГПК такъв не е подаден.

Възражението от длъжника по чл. 414 ГПК е подадено чрез адв.В. Н.. Заявено е искане за присъждане на разноски и към него е представен договор за правна помощ и съдействие, видно от който длъжникът е заплатил на адвоката 400 лв. адвокатско възнаграждение в брой.

С определението, с което заповедта е обезсилена, съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията за присъждане на разноски, направена от длъжника, поради което искането е основателно по същество.

По отношение на претендирания размер за адвокатско възнаграждение и като взе предвид наведените възражения от страна на заявителя, съдът намира, че същият следва да бъде редуциран до 200 лв. С оглед постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. минимумът на дължимият адвокатски хонорар определен съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв не е задължителен, а съдът дължи да извършва преценка за фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия във всеки един случай. В случая адвокат се е ангажирал със защита на длъжника по делото, неговият труд е квалифициран юридически такъв и при определяне на възнаграждението съдът дължи преценка на всички 1 обстоятелства. Заявяването на претенции, които впоследствие „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД счита, че няма да поддържа, носи риск от присъждане на разноски. Характера и вида на производството са основание за намаляване на възнаграждението на адвоката, но същото не следва да бъде редуцирано до размер, който няма да е достоен за извършената адвокатска защита, включително и не само предвид положените усилия от професионалиста за запознаване с делото, а и с оглед разходите, които той има за поддържане на професионалната си дейност като самоосигуряващо се лице. В тази връзка и аналогията с юрисконсултското възнаграждение е несъстоятелна. Действително възражението се подава само по бланка и е достатъчно да съдържа единствено израз „възразявам“, но подаване на възражение носи риск за длъжника от понасяне на сериозни бъдещи разноски в евентуален исков процес, така че не може да бъде споделена тезата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че не се изискват сериозни усилия за извършването на този акт с правно значение от страна на длъжника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 45462 от 07.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 35817/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 да заплати на В. С. К. с ЕГН ********** сумата от 200 лв. – съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2