Протокол № 329 от 09.03.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 329 гр. Пазарджик, 02.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20215220103136 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:55 часа се явиха:

Не се явява ищецът, редовно призован.

От пълномощникът на същия адв.М. е постъпило писмено становище по хода на делото и доказателствата.

Не се явява представител за ответното дружество, редовно призовано.

За ответника се явява адв. Митев, надлежно упълномощен.

Вещото лице М.Л. се явява лично.

АДВ. МИТЕВ: - Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което следва да бъде даден ход на делото, затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

АДВ. МИТЕВ: - Поддържам отговора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ

ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:

В исковата молба против ответното дружество ищецът, чрез своя пълномощник, твърди, че бил страна по Договор за заем CrediHome № 11821 00032417 от 09.02.2018г., сключен с ответното дружество МИКРО КРЕДИТ АД,. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем, ищецът трябвало да върне сумата по кредита в размер на 822.60 лева, при сума на получаване в размер на 700.00 лева, при ГПР 50.00%, фиксиран лихвен процент 30.91 %, при срок на кредита от 12 месеца. Наред с това ищецът сключил и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., сключен с „Микро Кредит“ АД., подписан с ответното дружество МИКРО КРЕДИТ АД, като съгласно Договор за допълнителни услуги, ищецът следвало да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 628.30 лева, от която пакет „комфорт“ в размер на 73.92 лева разпределена на 12 месечни вноски по 6.16 лева и застраховка защита пакет „ премиум живот“ в размер на 554.40 лева или общо по договора за допълнителни услуги 628.30 лева. По този начин общата сума, която ищецът следвало да заплати на МИКРО КРЕДИТ АД била в общ размер на 1 450.90 лева.

Твърди се, че Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182- 00032417 от 09.02.2018г., сключен с „Микро Кредит“ АД бил нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.

143, ал.1 от ЗЗП, като са изложени подробни съображенията в тази посока, както и е посочена съдебна практика.Според задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвиденият Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., сключен с „Микро Кредит“ АД бил неравноправен по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същият предвиждал заплащането на необосновано висока сума. С Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер на над половината от размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.

Сочи се, че годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална 2 формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост на сумата от 628.30 лева за допълнителни услуги. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем бил недействителен, а от там и недействителен бил и Договорът за допълнителни услуги, поради неспазване на изискването на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл10а, ал.2 ЗПК. Договорът за допълнителни услуги предвиждащ заплащането на допълнителни услуги в размер на 628.30 лева за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, бил в явно противоречие с чл10а, ал.2 ЗПК и водил до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Ищецът твърди, че бил заплатил, цяла сума по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., сключен с „Микро Кредит“ АД.

С оглед нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г. ищецът не би следвало да заплаща така претендиралата му допълнителна сума в размер на 628.30 лева и след като бил заплатил сумата от 628.300 лева, същата следва да му бъде върната, като получена без правно основание, спрямо чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното моли съда да приеме, че Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., сключен с ответното дружество МИКРО КРЕДИТ АД, спрямо който ищецът следвало да заплати сумата в размер на 628.30 лева бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл10а, чл11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

Моли се съда, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди МИКРО КРЕДИТ АД да заплати на ищеца, сумата в общ размер на 628.30 лева, недължимо платена по недействителен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното 3 изплащане на сумата. Претендира разноските в настоящото производство.

В сока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ищцовото дружество.

Счита предявените искове за недопустими, поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Исковата молба била подписана от лице без представителна власт. Счита, че представените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна защита и молба за освобождаване от такси и разноски били неавтентични, тъй като същите не били съставени и подписани от сочения за ищец по делото. Счита, че последният дори нямал представа, че бил предявил процесните искове. В тази връзка, на основание чл.193, ал.1 от ГПК, оспорва истинността на представените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна защита и молба за освобождаване от такси и разноски.

По отношение на основателността на исковете ответникът счита същите за неоснователни и недоказани, поради следните съображения:

По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП , като преди всичко се твърди, че независимо от начина, по който бил озаглавен, Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. имал напълно самостоятелно действие и същият съдържал напълно независими клаузи, създаващи права и задължения за страните, различни от тези, произтичащи от Договор за заем CrediHome № 118200032417/09.02.2018 г. Допълнителният пакет услуги бил предмет на и се предоставял по силата на съвсем отделно облигационно от договора за заем правоотношение, а именно на процесния Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. Последният нямал характер на договор за потребителски кредит. Предмет на последният било предоставянето на услуги и като такъв, правоотношенията, произтичащи от този договор се регулирали и уреждали от общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Приложното поле на специалния спрямо общите правила Закон за потребителския кредит било ясно и изчерпателно очертано в чл.1, чл.2 и чл.3 от ЗПК. Излага подробни съображения в тази посока.

Предмет на процесния Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. категорично не било предоставянето на 4 потребителски кредит, а предоставянето на услуги. Видно било, че дори чл.9 от ЗПК изрично правил разлика между „договор за кредит“ и „договор за предоставяне на услуги“.

Неоснователно било и твърдението на ищеца, че Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като клаузите му водели до нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Допълнителните услуги, които „МИКРО КРЕДИТ“ АД предоставя на клиентите си не са нещо абстрактно, написано, ей така, в договора за допълнителни услуги, а същите носели реална полза за кредитополучателите и цената на тези услуги била реално измерима. Видът и цената на всяка една от услугите била ясно посочена в Тарифа за допълнителни услуги на “Микро Кредит” АД към договори за заем CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 24.07.2017 г. На следващо място, ищецът не просто изрично бил заявил, че желае да ползва допълнителните услуги, включени в Пакет „Комфорт“ към Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г., но същият реално се бил възползвал от част тези услуги.

Извършването на оценка на кредитоспособността на ищеца и проверката такъв голям обем данни от толкова различни институции, в рамките на едва 120 минути, обаче, изисквал труда и времето на няколко служителя, което водило неизбежно до допълнителни разходи за дружеството-кредитор. На следващо място, на 08.03.2018 г., 05.04.2018 г., 08.06.2018 г., 09.07.2018 г., 08.08.2018 г. и на 10.09.2018 г., ищецът ползвал напълно безплатно, като част от пакет „Комфорт“, услугата „Безплатно внасяне на вноска по банкова сметка на Микро Кредит АД“, без да му бъде събирана таксата, принципно дължима съгласно Тарифа за допълнителни услуги на “Микро Кредит” АД към договори за заем CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 24.07.2017 г., като по този начин не са му събирани такси в общ размер на 36,00 лева само от използването на тази услуга и само за тези шест вноски.

Видно било, че само използването на тези услуги са облагодетелствали ищеца за сметка на ответното дружество. Посочва константната практика на ВКС в този смисъл.

5

Твърди се, че срещу договорената в процесния договор за допълнителни услуги цена на същите, ищецът не само имал възможност, а реално се бил възползвал напълно безплатно от редица услуги, за които клиентите на ответното дружество, които не са пожелали да ги ползват, заплащали съгласно действащата Тарифа за допълнителни услуги на “Микро Кредит” АД към договори за заем CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 24.07.2017 г., при това за всяка отделна услуга и всеки отделен случай, в който я ползвали. В процесния случай, ответното дружество било престирало на ищеца достатъчно услуги, от което било видно, че в процесния случай не можело и дума да става, че клаузите на процесния договор за допълнителни услуги водели до нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора, било напълно неоснователно. Неоснователно било твърдението на ищеца, че процесният договор за допълнителни услуги бил неравноправен по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Последният не бил неравноправен и по смисъла на останалите изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.143, ал.2 от ЗЗП хипотези. Сочи се, че процесният договор за допълнителни услуги не съдържал никакви клаузи, касаещи неизпълнение на договора, респективно обезщетение или неустойка, още по-малко необосновано висока.

Разпечатката съдържа 41 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a4bf311-4eb1-4506-bdc5-1a535cd4f2ae