Решение № 5377 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5377 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330101181 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу С. А. А., ЕГН ********** за осъждането й да заплати следните суми: 42,52 лв. договорно възнаграждение за периода от 05.09.2023 г. до 05.02.2024 г.; 136,01 лв. възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 137,14 лв. възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 30 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 200 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит; 47,72 лв. лихва за забава за периода 06.09.2023 г. – 05.02.2024 г.; 74,66 лв. законна лихва за периода 05.02.2024 г. – 27.11.2024 г., дължими на основание сключен договор за потребителски кредит № *****/29.06.2023 г., ведно със зак. лихва от 22.01.2025г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

Ищецът твърди, че е подал заявление за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. А., като въз основа на това заявление е образувано ч.гр.дело № 20551/2024г. Сочи, че съдът е отхвърлил заявлението отчасти, като в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е оставено без уважение претендираните: неплатено договорно възнаграждение в размер на 42.52 лева, дължимо за периода от 05.09.2023г. до 05.02.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 136.01 лева, дължимо до 05.02.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 137.14 лева, дължимо до 05,02,2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 20.09.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за 1 извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева, начислени на 06,12,2023 г.; лихва: 47.72 лева лихва за забава от 06,09,2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,02,2024г.; законна лихва: в размер на 74.66 лева, дължима от 05,02,2024 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г. Сочи се, че вземането на молителя произтича от искане за отпускане на потребителски кредит попълнено на 29.06.2023 г. от ответницата със зададени параметри. Съгласно параметрите посочени в договора ищцата е могла да избере допълнителни услуги към договора, като се е съгласила да сключи договора за кредит включващ услугите Фаст и Флекси, като същата е сключила договор за потребителски кредит № ***** по силата на който ищецът й е превел сумата от 400 лв. по посочената от ответницата начин - с паричен превод към Изи Пей. Твърди се че на 19.06.2023 г. ответницата е заплатила сумата от 112 лв., с която сума е погасена една пълна вноска, а предвид това, че длъжницата не е изпълнила поетите задължения е изпаднала в забава като целият кредит е обявен за изискуем на 05.0.20224 г . Твърди се, че С. А. е усвоила изцяло предоставената й сума.

От ответницата не е постъпил писмен отговор.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове по член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

От представения по делото договор за потр. кредит се установява, че на ответницата е отпуснат кредит в размер на 400 лева, при ГПР от 46,29% и ГЛП от 40,70% и обща дължима сума по кредита от 456,09 лева. Съгласно член 15 от ОУ към ДПК № ***** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като ответницата е закупила и договорените в договора услуги Фаст и Флекси, за което дължи възнаграждение съответно от 160 лева за услугата Фаст и 160 лева за услугата Флекси.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК. В договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ от 160 лева и такса по закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“ от 160 лева., с установен размер на вноската по допълнителния пакет, дължима ведно с погасителните вноски по кредита. Посочен е размерът на общото задължение от 456,09 лева с общ размер на месечната вноска от 65,15 лева. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, 2 условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Следва да се посочи, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират. В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху 3 обстоятелството дали посоченият в договора годишен процент на разходите отговаря на действително приложимия между страните ГПР и следвало ли е в ГПР да се включва възнаграждението за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. В настоящия случай с процесния договор за кредит за ищците възниква задължение за заплащане на сумата в размер на 7070 лв., представляваща пакет от допълнителни услуги, която също е разсрочена на месечни вноски и е включена в общата дължима от кредитополучателя сума в погасителния план.

Видно от договора предоставянето на пакет от допълнителни услуги, допълнителните услуги са за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и за предоставяне на право на промяна на погасителния план на потр. кредит. Така описаните допълнителни услуги попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно – възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР към ЗПК в общия разход по кредита се включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, каквито са и уговорените „допълнителни услуги“. Поради това този разход по кредита, следва да се включи в ГПР, което не е сторено в случая. Налице е разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което както вече бе изяснено по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. Освен това посочените допълнителни услуги са свързани с усвояване и управлението на кредита, в които случаи кредиторът няма право да събира такси, поради което уговорките за допълнителен пакет услуги противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Ето защо уговарянето на тези услуги и таксите за тях целят постигане на скрито оскъпяване на кредита.

На основание чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Не се дължи и лихвата за забава, уговорена в договора. Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за забава от поканата за плащане. Ето защо вземанията не се дължат и исковете за тях ще се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на спора, разноски не се дължат на страните.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752 срещу С. А. А., ЕГН ********** осъдителни искове за заплащане на следните суми: 42,52 лв. договорно възнаграждение за периода от 05.09.2023 г. до 05.02.2024 г.; 136,01 лв. възнаграждение за допълнителна 4 услуга „Фаст“; 137,14 лв. възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“;

30 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 200 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит; 47,72 лв. лихва за забава за периода 06.09.2023 г. – 05.02.2024 г.; 74,66 лв. законна лихва за периода 05.02.2024 г. – 27.11.2024 г., дължими на основание сключен договор за потребителски кредит № *****/29.06.2023 г., ведно със зак. лихва от 22.01.2025г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5