Решение № 338 от 11.10.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500430 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 28 от 15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1844/2022 г. по описа на РС – Б. са уважени предявените от Г. С. И. и М. С. И. против Т. М. Т. и „Д.Т.Б.“ искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл.

108 ЗС.

С постановеното решение ответниците са осъдени да заплатят солидарно на Г. С. И. сумата от 2 590,98 лв., а на М. С. И. сумата от 1 990,98 лв., представляващи направени разноски в производството.

Срещу решението от ответник в първоинстанционното производство – Т.

М. Т., е подадена въззивна жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По същество се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на ищците в първоинстанционното производство, с който жалбата се оспорва.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок, поради което се явява допустима.

1

Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства.

Ищците Г. С. И. и М. С. И. са предявили срещу ответниците Т. М. Т. и „Д.Т.Б.“ обективно и субективно съединени искове както следва: по чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, предявен от Г. С. И., за прогласяване нищожност на договор за наем на недвижим имот от 16.03.2021 г., с нотариална заверка на подписите на нотариус Данаил Главинов, по силата на който Т.

М. Т. и С. Т. И., действащ в качеството си на баща и законен представител на малолетната си дъщеря ищцата М. С. И., като наемодатели и собственици на 5/8 идеални части, предоставят за временно и възмездено ползване на “Д.Т.Б.“ ЕООД – наемател, следните имоти: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., Софийска област, одобрен със Заповед № РД-1849/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., местност Хмела, с площ по скица от 11 012 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – за складова база, който имот съгласно документи за собственост представлява Складова база „С.с.“, находяща се извън плана на Б., местност Хмела, заедно с построените в имота

1. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 207 кв.м., брой етажи 1, с преназначение - селскостопанска сграда;

2. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 1 276 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - складова база, склад;

3. Сграда, с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - промишлена сграда;

4. Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - промишлена сграда;

5. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 10 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - друг вид обществена сграда;

6. Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - сграда за енергопроизводство;

7. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 76 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - промишлена сграда;

8. Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 130 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - промишлена сграда;

9. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 13 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - промишлена сграда;

10. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - промишлена сграда;

11. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение - промишлена сграда, поради противоречие с добрите нрави при явна нееквивалентност между предоставената за наем вещ (3/8 ид/.ч от гореописаните недвижими вещи, собствени на ищцата) и уговорената за това цена в размер на 167 лева. по чл. 40 ЗЗД, предявен от малолетната М. С. И., чрез майка й С. И., за прогласяване нищожност на договор за наем на недвижим имот от 2

16.03.2021 г., с нотариална заверка на подписите на нотариус Данаил Главинов, по силата на който Т. М. Т. и С. Т. И., действащ в качеството си на баща и законен представител на малолетната си дъщеря ищцата М. С.

И., като наемодатели и собственици на 5/8 идеални части, предоставят за временно и възмездено ползване на “Д.Т.Б.“ ЕООД – наемател, гореописания поземлен имот, ведно с построените в него 11 броя сгради, тъй като представителят на М. С. И., а именно баща й С. Т. И. недобросъвестно се е споразумял с ответниците във вреда на М. С. И.. по чл. 108 ЗС, предявен от Г. С. И. и М. С. И., за признаване за установено по отношение на Т. М. Т. и „Д.Т.Б.“ЕООД, че Г. С. И. е собственик на 3/8 идеални части, а М. С. И. на 1/8 ид.ч. от гореописания поземлен имот, ведно с построените в него 11 броя сгради, които са придобили по силата на саморъчно завещание от 30.10.2014 г. на Т. И. Х. с ЕГН: **********, б.ж. на с. С., починал на 30.05.2015 г., вписано в Служба по вписванията – Б. на 24.08.2016 г., отразено в нотариален акт № 68, том II, peг. № 2324, дело № 214/2016г. на нотариус Таня Ревова, и чрез договор за продажба, отразен в нотариален акт № 86, том II, peг. № 2459, дело № 229/2016г. на нотариус Таня Ревова.

Въз основа на доказателствата по делото, въззивната инстанция прие за установена следната фактическа обстановка:

Ищците Г. С. И., родена на 18.04.1995 г., и М. С. И., родена на 21.08.2009 г., са сестри. Техните родители С. И. И. и С. Т. И. са разведени от 17.02.2015 година. След прекратяване на брака местоживеенето на ищцата М. И. е определено в Б., при майка й С. И., на която е възложено и упражняването на родителските права, като бащата С. И. е осъден да заплаща месечна издръжка на М. в размер на 150 лв. и е определен режим на лични отношения, видно от представеното по делото Решение №11 от 16.01.2015 г., постановено по гр.д.

№ 976/2014г. по описа на БРС.

С Решение № 49 от 03.04.2023 г., постановено по гр.д. № 918/2022г. по описа на РС – Б., на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК бащата С. Т. И. е лишен от родителски права по отношение на дъщеря му М. С. И.. Решението е влязло в сила на 25.03.2023 година.

Страните не спорят за това, че на 15.02.1999 г. ответникът Т. М. Т. и Г. Н. Х.а са станали собственици в равни дялове, чрез договор за продажба на процесния имот, който се намира в Б. и представлява Складова база „С.с.“. Не е спорно и обстоятелството, че управителят на ответното дружество „Д.Т.Б.“ЕООД – Д. Т. Т., е син на ответника Т. М. Т..

Видно от приложеното копие от Договор за наем на недвижим имот от 16.03.2021 г., с нотариална заверка на подписите под рег. № 1495, на нотариус Данаил Главинов, ответникът Т. М. Т. и С. Т. И., действащ в качеството си на баща и законен представител на малолетната си дъщеря М. С. И., действащи като наемодатели и собственици на 5/8 идеални части предоставят за временно и възмездено ползване на ответника “Д.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* – наемател процесните недвижими имоти за срок от 10/десет/ години. Съгласно чл. 3 от описания договор за наем, страните са се съгласили, 3 че наемателят дължи на наемодателите месечна наемна цена от 500 лв., платими според правата на наемодателите а именно: сумата от 250 лв. на Т. Т., сумата от 83 лв. на М. И. и сумата от 167лв. на Г. И..

Видно от приложения към делото Анекс от 01.04.2022 г. към Договора за наем от 16.03.2021 г., наемодателите – ответникът Т. Т. и ищцата М. И., представлявана от баща й С. И., се споразумяват с наемателя – ответното дружество, че договорът за наем влиза в сила на по-късна дата – 01.05.2022 г. и от тогава се плаща наемна цена на ищцата Г. И..

От приетата в първоинстанционното производтсво съдебно-техническа експертиза с вх.№ 6255 от 18.09.2023г., изготвена от вещото лице П. В. П., се установява, че към момента на сключване на Договора за наем на 16.03.2021 г. средната пазарна наемна цена на целия застроен с единадесет сгради процесен недвижим имот е 4 282лева. От това следва, че за 3/8 идеални части средната наемна пазарна цена е 1 605.75 лв., която е около 10 пъти по-висока от уговорената в Договора за наем в размер на 167лв. за плащане от ответното дружество на ищцата Г. И..

Видно от приложения официално заверен препис от саморъчно завещание от 30.10.2014 година, направено от Т. И. Х., се установява, че същият е завещал на внучките си Г. и М. С. И.и цялото си имущество, което притежава по време на смъртта си, всички движими вещи, недвижими имоти и парични суми в банкови сметки, т.е. завещанието е универсално и съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗН ищците са станали наследници по завещание на Т. И. Х., който към момента на смъртта си е бил собственик на 1/4 идеална част от процесния имот.

От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице В. Д. К., се установява, че саморъчно завещание от 30.10.2014 година, направено от Т. И. Х., категорично е написано и подписано от Т. Х..

Видно от представеното по делото копие от договор за покупко- прадажба 19.09.2016 г., обективиран в нотариален акт № 86, том II, peг. № 2459, дело № 229/2016г. на нотариус Таня Ревова, с район на действие PC – Б., е че ищцата Г. И. е придобила от баба си Г. Н. Х.а 1/4 от процесните имоти на основание договор за продажба.

От показанията на разпитания по делото свидетел В. Н. Н., който живее на съпружески начала с ищцата Г. И., се установява, че Г. и М. от 2014 г. по никакъв начин не контактуват с баща им. Оттогава до сега той не поддържа контакти както с майката на ищците С., така и с тях, като не ги търси и те не го търсят. Установява се още, че от 2020 г. ищците нямат достъп до процесния имот, тъй като наемател „Д.Т.“ заключва имота и не ги допуска вътре.

Съгласно показанията на свидетеля Л.Л.М., който работи като тракторист при ответника Т. Т., се установява, че процесният имот отпред има портал, който се заключва от ответника Т. Т..

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави.

Основанието за нищожност „накърняване на добрите нрави” е от 4 обективните основания по чл. 26 ЗЗД и съставлява порок на сделката, а не порок на волята. Добрите нрави като понятие не са легално дефинирани в закона, те са морални норми и поначало нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се приравнява по последици на нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Конкретно при възмездните сделки накърняването на добрите нрави е налице при нарушаване на изискванията за еквивалентност на престациите.

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона ( чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, не се ограничава само до нейното формално съдържание, а следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация.