Решение № 1397 от 06.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330204397 по описа за 2024 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Й. К. К. от гр.П., ул. **** №**, ет.* ап.** против Наказателно постановление № 10/31.07.2024 г., издадено от Началник на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21 т.10 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/ на основание чл.25 ал.1 от ЗООРПСМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява неговият пълномощник адв. Огн. Н. от АК Пловдив, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.30а ал.2 от ЗООРПСМ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното :

Административнонаказателното производство е образувано за това, че на 28.07.2024 г. за времето от 22:48 ч. до 22:49 ч. в гр.П., в спортен обект 1

„Христо Ботев“, находящ се на бул. ** № ** в гр.П., по време на провеждане на футболна среща от кръг на „Първа професионална лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Локомотив“ Пловдив жалбоподателят като посетител на мероприятието по време на провеждането му, последователно избутва множество лица в различни посоки, като с това предизвиква сбиване на феновете.

За така установеното на жалбоподателя е съставен Акт № 10/31.07.2024 г. за нарушение на чл.21 т.10 от ЗООРПСМ, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възпроизведена същата фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни доказателства – показания на св. С. Д. С., Н. Т. Д., К. Н. М. /частично/ , писмени доказателства – обяснения на нарушителя /частично/, писмени обяснения на полицейски служители, видеозапис, приобщен по реда на чл.29, ал.2 от ЗООРПСМ, заверено копие на Заповед № 8121з-2478/05.03.2021 г.

Разпитан пред съда, съставилият акта С. Д. С. потвърди направените в съставения от него акт констатации и обстоятелствата, при които е било установено нарушението. Според свидетеля на процесната дата се е състояла футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Локомотив“ Пловдив на стадион „Христо Ботев“ в гр.Пловдив. Нарушителят присъствал на същото място като посетител, когото свидетелят видял преди футболната среща, а извършеното нарушение от нарушителя свидетелят бил установил въз основа на видеозапис, предоставен на свидетеля след разпознаване на жалбоподателя от други негови колеги, също полицейски служители, като лице, което осъществява описаната в акта противообществена проява. Описаното в акта според свидетеля било въз основа на видяното от свидетеля от записа и обясненията на негови колеги, които също били разпознали нарушителя от записа.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел е и св. Н. Т. Д., свидетел при съставяне на акта, а според показанията му пред съда присъствал и на процесната дата на футболната среща като служител, който се грижи за поддържане на реда по време на мероприятието. В показанията си този свидетел посочва, че на стадиона по време на футболната среща установил хора от трибуните, които се бият и бутат, а самоличността на лицата, предизвикали това, била установена впоследствие при преглед на записите.

Свидетелят разпознал нарушителя от записа, като пред съда го описва по същите белези, че на записа бил гол до кръста. Видно от съставената от същия свидетел докладна записка свидетелят разпознал жалбоподателя от записа и по високия му ръст, атлетично телосложение, овална форма на лице, ниско подстригана коса .

От показанията на св. К. Н. М. се установява, че също присъствал на мача като стюард. Задачата на този вид участници била да съдействат на органите на реда ако възникнат проблеми по време на провеждане на футболната среща. Свидетелят отрича нарушителят да е извършвал агресивни 2 действия, а това, което видял, било, че нарушителят спирал хора с тяло и с движение да не става спречкване.

Показанията на св.

С. и св.

Д. са последователни, вътрешнонепротиворечиви и се намират в съответствие с останалите доказателства по делото.

В съответствие с показанията на тези двама свидетели са и приложените и приети писмени доказателства- писмени обяснения от К.Ц.К. –инспектор при отдел „Криминална полиция“ в ОД на МВР Пловдив, Н. Т. Д.. Според писмените обяснения на полицейските служители на записите на стадион Христо Ботев, сектор Б служителите забелязали, че привърженик на ПФК Ботев Пловдив предизвиква сбиване чрез избутване на други лица, а нарушителят бил разпознат като Й. К. от гр. П..

В съответствие с писмените обяснения на Коста Цанков Кючуков – инспектор при отдел „Криминална полиция“ в ОД на МВР Пловдив, Н. Т. Д. и показанията на св. С. е и съдържанието на видеозаписа, приобщен по реда на чл.29 ал. 2 от ЗООРПСМ, възпроизведен в хода на съдебното заседание в присъствие на пълномощника на жалбоподателя , от който се установява, че соченият от свидетеля С. и Д. нарушител не се опитвал да спира други лица, за да не става спречкване, а точно обратното - бива спиран от други лица, за да не стане спречкване между него и други футболни фенове.

В хода на воденото административнонаказателно производство са дадени писмени обяснения и от нарушителя, в които не отрича да е бил на посочените в акта дата и място и че по време на второто полувреме напрежението сред посетителите ескалирало, лично той се опитал да се намеси в настъпилото бутане между други посетители, предизвикано от хвърляне на предмети на терена и опита на органите на реда да преустановят това положение, по време на което пострадал и братът на нарушителя, а нарушителят се опитал да го защити и него.

Показанията на св. М. и писмените обяснения на нарушителя в тази част се опровергават от останалите събрани доказателства – показания на разпитаните в качеството на свидетели С. и Д., писмени обяснения на К. Ц. К. и Н. Д., както и от съдържанието на видеозаписа, приобщен към материалите по надлежния ред –съставен протокол, подписан от полицейски служител, удостоверил приемането на записа. Следва да се отбележи, че фотоснимките и видеозаписите не са задължителни доказателствени средства в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност по реда на ЗООРПСМ. Същите са предвидени като възможност за заснемане и идентификация на лицата, участващи в спортно хулиганство (чл. 29 ал.1 от ЗООРПСМ) и липсата им не опорочава производството. Поради несъответствието на показанията на св. М. с останалите устни и писмени доказателства по делото, както и съдържанието на записа, съдът не дава вяра на същите в частта относно поведението на нарушителя, а приема, че е налице провокиращо сбиване от страна на нарушителя, вследствие на което е настъпило и масово сбиване на трибуната.

Предвид събраните доказателства на свидетелите С. и Д., на които съдът 3 дава вяра се приема, че описаната в акта за установяване на адм.нарушение и наказателното постановление фактическа обстановка е правилно установена.

Правилно и съответно на установената фактическа обстановка е приложен материалният закон. Съгласно чл. 21 т.10 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в предизвикване или участие в сбивания.

Съставомерен признак от обективната страна е извършването на проява, която има характер на противообществена. За да бъде противообществена, тази проява следва да бъде непристойна. Непристойни са тези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Изпълнителното деяние, с което се осъществява съставът на административното нарушение, се осъществява само под формата на действие. Нарушението е осъществено при една от проявните му форми – предизвикване в сбиване. Извършените действия, следва да не съставляват престъпление по смисъла на чл. 325 НК, т. е. за съставомерността на деянието по чл. 21 ЗООРПСМ, въпреки че са противообществени, действията не следва да нарушават грубо обществения ред и да изразяват явно неуважение на обществото, защото в тези случаи деянието ще има характер на престъпление. Съдът намира, че демонстрираното от жалбоподателя поведение, изразяващо се в предизвикване в сбиване, има противообществен характер и се явява съставомерно по смисъла на чл.21 т.10 от ЗООРПСМ.

Правилно и съответно на нарушението е приложена и съответната за адм. нарушение санкционна разпоредба, предвиждаща налагане на адм. наказание глоба от 1000 лв. до 2000 лв. Обществената опасност на нарушението е оценена от наказващия орган като висока по съображения, че деянието е с широк обществен отзвук и се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като липсват въведени фактически обстоятелства в съдържанието на наказателното постановление, обосноваващи изключителния цинизъм и дързост на извършеното от нарушителя, което поставя в невъзможност съда да прецени правилността на направените от адм. наказващия орган изводи , а именно по какви критерии наказващият орган е счел, че нарушението се отличава с изключителен цинизъм и дързост. По тези съображения съдът намира, че наложеното наказание в максимален размер от 2000 лв. се явява необосновано и като такова следва да се намали до минималния размер, предвиден в закона, а именно 1000 лв.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на адм. нарушение е съставен от компетентни лица, в присъствие на свидетели и е предявен на нарушителя за запознаване, 4 като му е надлежно връчен. По време на съставянето му са били снети и писмени обяснения от нарушителя, които са приложени към административнонаказателната преписка, както и такива от полицейски служители, присъствали на мероприятието и запознали се с приобщения видеозапис. Възражението, релевирано в жалбата, че нарушителят е бил задържан за срок от 24 ч. в по никакъв начин не рефлектира върху правото му на защита при съставяне на акта. Актът за установяване на нарушение не е съставен в отсъствие на нарушителя, а в негово присъствие, предявен му е, надлежно връчен е и му е дадена възможност да даде писмени обяснения.

Видно от представената с жалбата Заповед за задържане, издадена на името на нарушителя, е че същият е задържан на 31.07.2024 г., т.е. след съставяне на акта, като на съставянето на акта нарушителят е присъствал. Това, че същият не е присъствал при издаване на наказателното постановление, не води до ограничаване правото му на защита. Няма законово изискване нарушителят да присъства при издаване на наказателното постановление, има изискване същото да му се връчи, от който момент започва да тече и правото му на обжалване, което също е спазено. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Посочено е в акта, че за съставянето му е послужил 1 бр.СД. Възражението, че нарушителят не бил запознат със съдържанието на записа, също не може да бъде основание да се приеме, че процедурата по съставянето на акта е опорочена. Няма изявление от нарушителя при съставяне на акта, че желае да се запознае със записа, като в акта изрично е посочено, че за съставянето му е послужил този запис. За да се даде възможност на нарушителя да упражни в пълнота правото си на защита, този запис се възпроизведе в съдебно заседание, за което нарушителят беше редовно призован и в присъствие на определения от него пълномощник.