Разпореждане № 1091 от 11.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1091 гр. Благоевград, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно гражданско дело № 20261200501141 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 20630/24.08.2026г., подадена от Г. Д. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, чрез адвокат П. В. П., Адвокатска колегия — Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, ул. „*** 43Б, ет.

2, с съдебен адрес: град Благоевград, ул. „***“ № 43Б, ет. 2 срещу Решение № 595/12.08.2026г., постановено по гр.д. № 1223/2026г. по описа на PC Благоевград, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Д.

Л., ЕГН **********, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Благоевград, ЕИК 811047831, представлявано от управителя М.И.П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца Г. Д. Л., извършено със Заповед №ЛС-06-19/24.03.2026г., и за отмяна като незаконосъобразни на Заповед №ЛС-06-19/24.03.2026г. и Заповед №ЛС-01 39/24.03.2026г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Благоевград; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител на КИП и А“, с код по НКПД: 1219-6019, в ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД; за осъждане на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград да заплати на ищеца Г.

Д. Л. обезщетение в размер на 2074.42 евро за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода от 25.03.2026г. до 06.04.2026г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че атакуваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, на 1 съдопроизводствените правила и при необоснованост.

Изразени са подробни становища, че по делото са събрани писмени и гласни доказателств, от съвкупния анализ на които се твърди, че се налага извод за незаконосъобразност на уволнението на ищеца, извършено от ответника с процесната заповед (обратно на приетото от страна на състава на PC). Поддържа се, че изводите на Районния съд и по фактическите установявания и по приложимия материален закон са неправилни.

Твърди се, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че „вмененото на ищеца нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин“ като на посочените в заповедта дати ищецът е закъснял за работа с повече от един час. Поддържа се и че ищецът не е извършил, нито от обективна, нито от субективна страна, вменените му нарушения на трудовата дисциплина, при което изводите на състава на БлРС в обратна посока са напълно неоснователни и неправилни.

Сочи се, че е налице неправилно установена от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка, като се излагат установената според въззивника фактическа обстановка. Сочи се, че дори и формално да е налице закъснение - то същото не осъществява признаците на дисциплинарно нарушение по КТ, тъй като от страна на работодателя е налице, както знание, така и разрешение за това.

Изложени са подробни съображения от въззивника, че вменените на ищеца нарушения не са безспорно установени. Твърди се, че изводите на съда за доказаност на нарушенията по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са неправилни.

Изложени са и доводи, че в настоящия казус не е налице неизпълнение на основното задължение на работника да осъществява трудовите си функции, тъй като във времевите периоди /включително след полагане на грижите за близък родственик на ищеца, същият фактически е осъществявал задълженията си по трудовия договор, извън сградата на ВиК, обхождайки обектите. Нещо повече, изключително често ищецът не е ползвал регламентираните почивки за останалите служители, пътувал е извън населеното място, в което се намира административната сграда на ВиК Благоевград, оставал е „на работа след 17:00ч“, включително и в почивни и празнични дни, на практика е работил след „установеното от работодателя време вечер — отново на практика преизпълнявайки възложената ми трудова дейност.

Поддържа се и че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и по следните съображения. Твърди се, че е налице неправилно приложение на разпоредбата на чл. 187 и чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ.

Сочи се, че от фактическото изложение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не става ясно, описаното нарушение кой от съставите на чл. 190 от КТ осъществява и дали се касае до нарушение почл.190 ал.1 т.1от КТ или за такова по чл.190 ал.1 т. 3 от КТ.

2

Търди са допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на наведени доводи още с исковата молба.

Твърди се, че са неправилни изводите на състава на PC, че ищецът не е доказал по делото, при условията на пълно и главно доказване нито едно от твърденията си, а именно, че „има разрешение от работодателя да закъснява, за да полага грижи за болен роднина“, както и че „закъснява за работа, защото изпълнява служебни задължения извън сградата на дружеството, свързан с обход на обектите, включени в АСУК“.

Твърди се още, че дори и действително да се окаже, че на посочените дати е налице закъснение, то същото е със знанието и разрешението на работодателя. Нарушение на трудовата дисциплина може да бъде само това закъснение, което е без знанието и/или без съгласието на работодателя.

Твърди се във въззивната жалба, че са неправилни изводите на първоинстанционния състав по приложение на разпоредбата на чл. 189 от КТ и е налице неправилно приложение на посочената правна норма. Сочи се, че са неправилни и необосновани доводите на PC, че „наложеното наказание е съразмерно на тежестта на дисциплинарното нарушение“.

Поддържа се още, че е налице несъответствие между вмененото нарушение и наложеното за същото наказание.

Твърди се, че заповедта за уволнение е немотивирана, като като е приел обратното първоинстанционния състав на съда е постановил неправилен съдебен акт.

В случая се твърди нарушение на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ, което е самостоятелно основание за отмяна като незаконосъобразни процесните заповеди, което допуснатото нарушение не е отчетено от страна на съдебния състав на съда.

Поддържа се, че са неправилни изводите на състава на PC, че на ищеца са изискани обяснения, както и че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на законоустановените срокове за това.

Твърди се и допуснато от страна на състава на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е налице произнасяне по всички наведени от ищеца доводи, като самостоятелни основания за оспорване на уволнението.

Оплакванията са и че решението на PC е неправилно и в частта му относно произнасяне по исковете при правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда, като се твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на така посочените искове.

Предвид изложеното се иска да се отмени като неправилно обжалваното първоинстанционно решение и вместо него се постанови ново, с което да се уважат предявените искове като основателни и доказани.

Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски за 3 двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 09.06.2026г. и в предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа, че атакуваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно - постановено при стриктно спазване на материалния закон, съдопроизводствените правила и при пълно съответствие между събрания доказателствен материал и изведените фактически и правни изводи.

Поддържа се, че районният съд е провел обективно, всестранно и задълбочено съдебно дирене, като е обсъдил всеки един от доводите на страните и е изградил крайните си изводи въз основа на категорични и безпротиворечиви писмени и гласни доказателства.

Поддържа се, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба, според което Районният съд неправилно е приел, че нарушението на трудовата дисциплина е безспорно доказано. Изложени са доводи, че твърдението на въззивника, че „такова нарушение въобще не е извършено“, влиза в пряк разрез със събраните писмени доказателства и гласните доказателствени средства.

Твърди се, че по делото се установи по безспорен начин, че в дружеството-работодател работното време за заеманата от ищеца длъжност „Ръководител на КИП и А“ е с нормална продължителност от 8 часа с установено начало в 08:00 ч. и край в 17:00 ч., съгласно чл. 6 и чл. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР). Мястото на работа на служителя е позиционирано в административната сграда на „ВиК“ ЕООД в гр.

Благоевград, ул. „***“ № 3, което се установява от неоспорената длъжностна характеристика. Посочените факти не са оспорени от въззивника.

Изложени са доводи, че районният съд правилно е приложил материалния и процесуалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС, приемайки, че изведените на хартиен носител данни от електронната система за контрол на достъпа представляват възпроизведени електронни документи по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и чл. 184, ал. 1 от ГПК.

В отговора на въззивната жалба са изложени и доводи за неоснователността на доводите за „разрешение“ от работодателя и грижи за болен родител.

Твърди се и че са недоказани твърденията за изпълнение на служебни функции извън сградата (обходи на обекти от АСУК).

В отговора на въззивната жалба се оспормат като неоснователни оплакванията в нея за несъразмерност на наложената най-тежка дисциплинарна санкция. Твърди се, че при налагане на наказанието работодателят е отчел в пълнота всички законови критерии по чл. 189, ал. 1 от КТ - тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и 4 цялостното поведение на служителя. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на трайната практика на ВКС, според която:

1.

Повтаряемостта и многократността на нарушенията сами по себе си сочат за значително и устойчиво виновно неизпълнение на трудовите задължения, което разрушава доверието между работодателя и служителя;

2.

Заемането на ръководна длъжност („Ръководител на КИП и А“) изисква по-висока степен на лоялност, отговорност и личен пример, докато в случая демонстративните закъснения са давали крайно негативен и демотивиращ пример на подчинените служители;

3.

Нарушенията са довели до реални смущения в работния процес системно са били забавяни месечните отчети за присъствената форма и графиците, необходими на отдел „Човешки ресурси“ за изготвяне на работните заплати, а подчинените на ищеца служители не са могли да го открият с дни, за да им разпише молби за отпуск;

4.

Налице е пълна липса на самокритичност у служителя, който въпреки многократните предходни разговори и изискани обяснения от управителя без налагане на наказания, е продължил да не зачита установения ред, заявявайки пред колеги, че управителят не може да му нарежда кога да идва и да си отива.

Твърди се, че посочените обстоятелства са доказани със свидетелските показания.

Оспорва се твърдението на въззивника, че заповедта не е мотивирана, като се поддържа, че Заповедта съдържа абсолютно всички задължителни реквизити по чл. 195, ал. 1 от КТ.

Твърди се в отговора, че напълно превратно въззивникът твърди, че от него не били искани обяснения и че срокът бил твърде кратък. Изложени са твърдения, че разпоредбата на чл. 193 КТ е спазена.

Сочи се още, че въззивникът не е доказал, че се е ползвал с предварителна закрила по реда на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 333, ал. 3 КТ към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение.