Решение № 3980 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3980 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110107879 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против В. Н. П. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 191,99 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, 32,44 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.01.2020 г. до 11.10.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 29,01 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и 6,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 58398/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата В. П., в качеството й на ползвател, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че имотът е придобит от лицата В.М. П. и Н. В. П., а впоследствие и през процесния период от ответницата, която се явява техен законен наследник. Излага, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като В. П. не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на 1 прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.

Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същата не е погасила в срок дължимите суми, както следва: сумата 191,99 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 32,44 лева - лихва за забава за периода от 15.01.2020 г. до 11.10.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, 29,01 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 6,10 лева - лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 58398/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение то длъжника. С тези доводи [фирма] обосновава интереса си от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.

Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата В. Н. П. оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че още през 1997 г. всички отоплителни тела в имота са демонтирани, в т.ч. и щранг-лирата в помещение баня. Не е налице консумация и за битово горещо водоснабдяване. Поддържа, че по проект тръбите, водещи към отоплителните тела, са вкопани в стените и няма вертикални такива вътре в самите помещения. Заявява, че с изрично решение на Общото събрание на ЕС П. е освободена от услугите, предлагани от топлофикационното дружество. Твърди, че отоплителните тела в общите части на процесната сграда – площадки, стълбища, коридори, общи помещения, също са демонтирани – още през 1998 г. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични вземания от ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че възражението срещу заповедта за изпълнение е депозирано от длъжника в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия и за дяловото й разпределение предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно 2 доказване: възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна на право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Между страните не се спори, че през периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г. ответницата В. Н. П. е била ползвател на процесния недвижим имот с адрес: [адрес], за който при ищцовото дружество е открита партида с абонатен № ***, доколкото проведеното оспорване от ответната страна касае реалното ползване на топлинна енергия в имота.

Същевременно, в проведеното на 09.10.2023 г. открито съдебно заседание ответницата заявява, че имотът е собственост на нейния племенник, а тя има право на ползването му до края на живота си, поради което и заплаща данъчните задължения за имота.

Това правнорелевантно обстоятелство следва и от събраните по делото писмени доказателства, които сочат, че с Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ (Закон за плановото изграждане на населените места) от 08.05.1969 г. по описа на I нотариус при Софийски народен съд третите за процеса лица В.М. П. и Н. В. П. са признати за собственици на следния недвижим имот: апартамент (жилище) № 43, находящо се в жилищен комплекс „Г.М.“, [адрес], състоящо се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура от 70,85 кв. м., заедно със зимно помещение и 1,82 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, където е построена – въз основа на покупка от лицата на имота от Софийски градски народен съвет – СУ „Строителство“.

От приетото по делото Удостоверение с изх. № РСЛ23-ТД-26-****/13.07.2023 г. за съпруг и родствени връзки, издадено от С.о., район С. се изяснява, че лицата В.М. П. и Н. В.

3

П. са починали, съответно на 18.05.2005 г. и на 27.01.1970 г., като същите са родители на ответницата по делото В. Н. П..

Изяснява се също, че с договор за дарение на недвижим имот от 12.10.2017 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том III, рег. № ***, дело № 478/2017 г. по описа на нотариус М.И. с рег. № *** на НК и с район на действие РС – София ответницата В. П., като дарител, дарява на третото за процеса лице – на племенника си Н. П. П., като дарен, а последният приема дарението на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на гр. София – жилище (апартамент) № 43, находящ се в [адрес], заедно със зимнично помещение и с 1,82 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Съгласно клаузите на договора дарителят В. П. си запазва правото на ползване върху имота – пожизнено и безвъзмездно.

Данните, следващи от приобщеното към доказателствената съвкупност по делото писмо от С.о., район С. от 19.03.2011 г. сочат, че с протоколно решение № 13 от 25.02.1992 г. на Столичния общински съвет бул. „Л.“ е преименуван на бул. „Ц. ш.“.

По делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.

Ето защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. процесният имот е бил в изключителна собственост на третото за процеса лице Н. П. П., чийто права произтичат от транслативния характер на договора за дарение от 12.10.2017 г.