Решение № 20 от 17.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Б. Игн. К., Б. Й. М., Б. Игн. К. и Е. Ст. П. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601295 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 20 от 23.10.2023г. по н.о.х.д. № 325/2023г. на Окръжен съд Перник подсъдимият К. П. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, състоящо се в това, че на 02.04.2022г. по път II - 63 в землището на с. Мещица, общ. Перник, при управляване на моторно превозно средство - л.а. „Ауди А5” с рег.№ ******** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като при избиране на скоростта на движение в конкретния пътен участък е превишил максимално допустимата за пътно превозно средство от категория „В“ скорост на движение извън населено място от 90 км/ч, като се е движел със скорост от 161 км/ч/ и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на С. С. от с. ***, Е. С. от с. ***, С. С. от с. *** и Т. А. от гр. ***, за което на основание чл. 54 НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

Със същата присъда на основание чл. 343г от НК, вр. чл. 343, ал. 3, б “б“, вр. ал. 1 б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимият К. Т. е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 шест години, считано от влизане на присъдата в сила, като при условията на чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимия е бил лишен от право по административен ред с постановление на прокурор.

Съдът е разрешил и съдбата на веществените доказателства, като е постановил л.а. „Ауди А5” и регистрационни табели с № ******** да се върнат на собственика Т. П. Т. от с. ***, а л.а.“Хюндай Атос“ с рег. № ********, пластмасови парчета, лайсна, червеникави ламарини, броня и пластмасово столче - на наследниците на С. К. С.,

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия Т. са възложени направените разноски за експертизи във фазата на досъдебното производство в размер на 4 889,12 лева.

Срокът на отмереното наказание „лишаване от свобода“ и приложението на института на чл. 66 от НК са оспорени от държавното и частното обвинение, а частните обвинители К. С. П., В. А. П., С. А. Г., М. С. А., П. С. А. и С. С. А., действащи чрез повереника им адв. Я. Д. са атакували и размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

В протеста на прокурор от Окръжна П. - Перник се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като определеното наказание е явно несправедливо и не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца. В тази посока се изтъква, че подсъдимият драстично е нарушил правилата за движение, като е управлявал моторното превозно средство със 161 км/ч при максимално разрешена 90 км/ч в инкриминирания пътен участък, с което сам се е поставил в ситуация на практически невъзможна реакция, още повече, че движението е осъществено нощем и по напълно неосветен път. Счита се, че именно това пренебрежение и надменност спрямо правилата за движение е довело до последвалото произшествие и отнемането на четири човешки живота, в това число на 7- годишно дете. Поддържа се, че определеното наказание в хипотезата на чл. 66 от НК не съответства на причинените от подсъдимия ужасни последици, нито ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху него, а още по - малко върху останалите членове на обществото. Иска се на основание чл.337 ал.2 т.1 от НПК присъдата да бъде 2 изменена, като бъде увеличен размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и бъде постановено ефективното му изтърпяване при „общ“ режим.

С въззивна жалба и допълнение към нея, подадени от повереника на частните обвинители К. С. П., В. А. П., С. А. Г., М. С. А., П. С. А. и С. С. А., са ангажирани пространни доводи за явна несправедливост на наложените наказания. Изтъква се, че наложените наказания са недостатъчни за постигане целите на чл. 36 от НК и не съответстват на обществената опасност на деянието и на отегчаващите отговорността обстоятелства. Счита се, че по отношение на подсъдимото лице съдът е подходил крайно снизходително.

Твърди се, че смекчаващите отговорността обстоятелства приключват с чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и извършване на деянието при условията на съпричиняване. От друга страна, подсъдимият управлявал МПС в тъмната част на денонощието по второкласен републикански път, без изградено улично осветление, със скорост 161 км/ч., която не намалил при приближаване на кръстовище, където вероятността от пресичане на траекторията на движение с други МПС-та е най-голяма.

Навежда се, че отегчаващо отговорността обстоятелство е и изключително малкия стаж на подсъдимия като водач на МПС /по-малко от една година/, в който срок същият е бил санкциониран осем пъти за различни нарушения по ЗДвП, в това число и неколкократно за управление на МПС с превишена скорост. Поставя се акцент на наказателно постановление №21 - 1030-007489 от 05.08.2021г., с което само 3 месеца след придобиване на правоспособност като водач на МПС на подс.Т. е отнет контролния талон № 6971962. Намира се, че тези доказателства характеризират подсъдимия като лице, с по-висока обществена опасност, което, независимо от младата си възраст, трайно не зачита правата на останалите участници в движението, административнонаказателната санкция не е постигнала целения от законодателя превъзпитателен ефект, в резултат на което се е стигнало до процесното пътно транспортно произшествие и отнемането на четири човешки живота.

Поддържа се, че съдът е положил недостатъчни усилия да изследва обстойно всички утежняващи отговорността обстоятелства. Счита се, че няма баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а установеното по делото не е достатъчно да оневини подсъдимия. Иска се присъдата да бъде изменена, като бъде увеличен размера на наказанието „лишаване от свобода“ към средния, предвиден в закона за това престъпление, изпълнението на което 3 да не бъде отлагано по чл. 66 от НК. Отправя се и претенция да бъде удължен срока на наказанието „лишаването от право да управлява МПС.

Във въззивната жалба и допълнение към нея от частният обвинител К. М.

К., чрез повереника й адв. Д. Д. са изложени аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. Счита се, че в конкретния случай наказанието неправилно е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, близо до неговия минимум, предвид броя на починалите лица, множество предходни наказания на подсъдимия за системни нарушения на правилата за движение по пътищата и то за малкия му стаж /по - малко от една година/ като водач на МПС, както и предвид избирането на скорост на движение в тъмната част на денонощието, почти два пъти по-висока от максимално разрешената. Оспорва се и значението, което първата инстанция е отдала, при индивидуализиране на наказанието и при прилагане на условното осъждане, на установеното съпричиняване на престъпния резултат от страна на водача на другото МПС, предвид конкретно установения механизъм на ПТП, характера и степента на допуснатите от двамата водачи конкретни нарушения, както и предвид обстоятелството, че в периода, в който пострадалият С. С. е бил правоспособен водач, не е имал каквито и да било нарушения по ЗДвП. Иска се изменение на първоинстанционната присъда, увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ около или малко под средния размер, което да бъде изтърпяно при „лек“ режим.

По цитираните сезиращи документи е образувано въззивно производство, приключило с решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена.

С решение № 478 от 08.10.2024г. по н.д. №683/2024г. ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира, че присъдата на Окръжен съд - Перник е неправилна поради несъответствие на наложеното наказание на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Моли протестът и въззивните жалби да бъдат уважени по мотивите и съображенията, подробно изложени в тях.

Повереникът на частните обвинители К. С. П., В. А. П., С. А. Г., М. С. А., 4

С. С. А. и Д. Р. П., действаща като майка и законен представител на П. П. А. и С. П. А. - адв. Я. Д. в хода на съдебните прения се позовава на указанията на ВКС, дадени с решението за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, като извежда две най - важни според него есенции: незаконосъобразно отмерване тежестта на извършените от подсъдимия Т. нарушения по ЗДвП и неотчитане на обстоятелството, че в резултат на процесното ПТП са загинали четирима души, което надхвърля квалифициращия съставомерен признак „причиняване на телесни повреди или смърт на повече от едно лице”. Настоява тези обстоятелства да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимия при определяне на наказанието му. Изтъква, че нарушенията на ЗДвП от подсъдимия, за които по делото е приложена справка картон на водача, са извършени за по-малко от 1 година като водач, на колкото възлиза и стажът му като шофьор. Посочва, че нарушенията са шест на брой, като две от тях са за превишена скорост и са извършени в рамките на един месец - м. ноември 2021г. При настъпване на процесното ПТП подсъдимият отново се е движел с превишена скорост от 161 км/ч при максимално допустима скорост от 90 км/ч в съответния пътен участък - кръстовище от второкласен път, свързващ малки населени места, в тъмната част на денонощието по неосветен път, при което вероятността от настъпване на ПТП е изключително висока. Извежда липсата на превъзпитателен ефект върху подсъдимия от наложените наказания по административен ред. Поддържа, че причиняването на смърт на четирима души, стои извън съставомерния квалифициращ признак и е следвало да бъде отчетено като отегчаващо отговорността на подсъдимия. Навежда още, че съдът неколкократно е наблегнал на младата възраст на подсъдимия, но пропуснал да съобрази, че загиналите лица са на млада възраст - 29г., 34г., 39г., както и малолетно лице - на 7г., които е следвало да отдадат своя принос към обществото и на които тази възможност е била отнета. Пледира при определяне на наказанието и изтърпяването му, съдът да отчете и обстоятелството, че в резултат на изключително високата скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, МПС, в което са се возили загиналите четирима души, е било отместено на повече от 40 метра назад и се е възпламенило, а всички пътниците в него са загинали мигновено и телата им са били обезобразени. Моли съдът да определи наказание „лишаване от свобода” към средния предвиден в закона размер поради това, че 5 отегчаващите вината обстоятелства имат превес пред смекчаващите такива, да постанови ефективното му изтърпяване с цел постигане на превъзпитателен ефект върху дееца и реализиране на генералната превенция, както и да увеличи размера на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС”.

Частните обвинители К. С. П., В. А. П., М. С. А. и С. С. А. заявяват, че поддържат доводите на повереника.

Частните обвинители С. А. Г. и Д. Р. П., действаща като майка и законен представител на малолетните си деца П. П. А. и С. П. А., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред въззивната инстанция.

Частният обвинител К. М. К. и повереникът й адв. Д. Д. са редовно призовани, но не се явяват. Позицията им е обективирана в писмена молба, в която заявяват, че поддържат изцяло депозираната въззивна жалба и допълненията към нея.