Решение № 9515 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9515 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. М. като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20211110164600 по описа за 2021 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу М. М. и Р. П. кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2242,93 лв. - представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр. София, Изгрев, ул. „Елемаг“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 5,6, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.11.2021г. до окончателното ѝ изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 340,54 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2242,93 лв. в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 17,76 лв. – представляващо 1/2 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, Изгрев, ул. „Елемаг“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 5,6, за периода 01.04.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.11.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,19 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 17,76 лв. за периода 31.05.2019 г. – 15.10.2021 г.

Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно отношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението за доставяне на топлинна 1 енергия, а ответника не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.

В срока за подаване на писмен отговор, особеният представител на ответника М. М. е оспорил исковете с твърдения, че в имота на ответника топлинна енергия не е била доставяна, съответно не е била консумирана. Оспорва се качеството „потребител“ на ответника. Въведено е възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва се дължимостта на акцесорните претенции.

Ответникът Р. П., чрез назначения от съда особен представител, оспорва предявените искове. Въвежда възражение за недължимост на задълженията, възникнали преди 12.11.2018 г. Оспорва се твърдението, че ответницата е собственик/ползвател на процесния имот, съответно размерът на припадащата се част. Твърди се, че ответницата не е била уведомявана за дължимите суми, както и че между ответницата и ищеца не е възникнало валидно правоотношение досежно доставка и продажба на топлинна енергия. В отговора се съдържат подробно посочени съображения за наличието на неравноправни клаузи в ОУ.

Оспорва се претенцията за лихви, както и начинът, по който се формира цялостното задължение. Оспорват се представените от ищеца доказателства, правят се доказателствени искания.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Спорно между страните е обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за 2 отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищецът доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответниците имат качеството на „потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата молба имот. Указано му е било на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези обстоятелства.

От представен по делото Нотариален акт № 21 от 01.04.2010г. е видно, че собственик на процесните имоти е М. Матеевосян. Без значение е дали собствеността е била придобита по време на брака му с Р. П. и кое право – българското или арменското се прилага относно имуществените отношения между съпрузите. Това е така, тъй като единствено М.

Матеевосян е бил през процесния период в облигационно правоотношение с топлопреносното дружество, видно от декларация, подадена на 10.01.2012г. Факта, че единствено ответника М. Матеевосян е титуляр на партидата по порцесния абонатен номер се установява и от всички други представени по делото документи – справки, фактури и отчети. В практиката по този тип дела безпротиворечиво се приема, че претендираните суми се дължат от титуляра на партидата, независимо кои са собствениците на топлоснабдения имот. Същото се извежда и от цитираното по-горе ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК. Ето защо исковете срещу Р. П. следва да бъдат отхвърлени.

От друга страна е доказано, че за процесния период ответникът М. Матеевосян има качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, Изгрев, ул. „Елемаг“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 5,6. Това е така, тъй като с подаването, съответно приемането на заявление-декларация до топлопреносното дружество, между заявителя и търговеца възниква облигационно отношение.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2002г., публикувани във вестник „Новинар”, бр. от 23.05.2002г., от 2005г. - публикувани „Пари”, бр. от 23.12.2005г., 2008г. – в. „Дневник”, о чл.69 от ОУ от 2014г. в сила от 12.03.2014г., ОУ от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват.

Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба 3 попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31 т.2 от ОУ от 2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./ и Наредба ЕРД 04-1 от 12.03.2020г./Обн. на 20.03.2020г./. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на 4 топломерите в отделните имоти.

Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както и на водомерите, ежегодно, като и периодично е извършвана и подмяната им с нови.