Решение № 125 от 11.04.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 125

Гр. Пловдив, 11.04.2019 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Елена Арнаучкова

Величка Белева с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело № 99 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 607, постановено на 28.11.2018 г. по т.д. 309/2018 г. на Окръжен съд–П., с което е осъдена „П.и.б.“АД-гр.С. да заплати на „Д.“ООД-гр.А.сумата 20 000 евро, част от общия размер на вземането от 100 000 евро, представляващо неустойка по чл. 31 от договор за наем от *********г. за неизпълнение на задължението по чл. 24 от същия договор, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 4 474,56 лв. деловодни разноски.

Жалбоподателят „П.и.б.“АД-гр. *** моли решението да бъде отменено като недопустимо, евентуално неправилно, по съображения, изложени във въззивната жалба от 20.12.2019 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде отхвърлен предявеният срещу б. иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като недопустим, евентуално, като неоснователен. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Д.“ООД-гр. А. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в съдебното заседание на апелативния съд на 27.03.2019 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 92,ал.1,изр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 20 000 евро, част от общо дължимата сума 100 000 евро, представляваща неустойка по чл. 31 от сключения между страните договор за наем от *********г. за неизпълнение на чл. 24 от същия договор, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

П. апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на *********г. между тях е сключен представеният от ищеца в копие с исковата молба договор за наем, съгласно чл.24 от който б. се задължава да подаде молба до ЧСИ К.П.за прекратяване на всякакви изпълнителни действия по отношение на имоти, собственост на „Д-П“ООД и „Д.“ООД, както и да поиска вдигане на всички възбрани, наложени по отношение на имоти, собственост на тези две дружества, която молба следва да се депозира при ЧСИ К.П.в срок до 30 дни след подписване на договора, и съгласно чл. 31 от договора в случай, че б.-наемател не изпълни задълженията си по чл. 24 от договора в предвидения за това срок поради каквито и да било причини, то б. дължи неустойка на наемодателя „Д.“ООД в размер на 100 000 евро. Безспорно е, че с молба от 24.09.2015 г. до ЧСИ К.П. б. е поискала заличаване на възбрани върху три имота, собственост на „Д-П“ООД, която молба е представена в препис от ищеца с исковата молба. Няма също така спор между страните, че в предвидения в чл. 24 от договора срок от страна на б. не е направено искане до ЧСИ за вдигане на наложената възбрана върху един имот на „Д-П“ООД, а именно 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *************по КК на гр.А., а това е направено по-късно, с молба от 4.04.2017 г. от б. до ЧСИ К.П., представена в препис от ответника в съдебното заседание на окръжния съд на 23.10.2018 г., след което ЧСИ К.П.на 5.04.2017 г. е отправил искане за вдигане на възбраната до АВ-СВ-гр.А.и възбраната е била вдигната на 10.04.2017 г., което искане също е представено в копие от ответника в съдебното заседание на окръжния съд на 23.10.2018 г. Видно от представеното от ищеца в копие с исковата молба удостоверение от 3.10.2015 г., издадено от ЧСИ К.П. по идп.д. 1210/2013 г., към тази дата не е постъпвала молба от б. за заличаване на възбраната върху 1/3 ид.ч. от ПИ *************. С уведомително писмо, получено в б. на 8.02.2017 г., представено също от ищеца в копие с исковата молба, дружеството-ищец уведомява б. за дължимостта на неустойката по чл. 31 във вр. с чл. 24 от договора. Ищецът твърди в исковата си молба от 30.04.2018 г., че е налице неизпълнение на клаузата по чл. 24 от договора за наем от *********г., поради което б. му дължи неустойка в размер на 100 000 евро съгласно чл. 31 от договора, и претендира за присъждане на сумата 20 000 евро като част от дължимата сума 100 000 евро. С отговора на исковата молба от 28.05.2018 г. ответникът възразява на първо място, че исковата молба е недопустима, защото искът е заведен от лице, чуждо на правния спор, и затова без надлежна процесуална легитимация, тъй като „Д.“ООД съгласно договора е отдал под наем на б. свой собствен имот с идентификатор ***************** в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***************, и задължението по чл. 24 от договора предвижда неустойка, дължима на наемодателя „Д.“ООД в това му качество, на наемодател, а на **********г. дружеството е прехвърлило своя имот, отдаден под наем, на К.Д.и М.Д., с което е изгубило качеството си на наемодател и, съответно, и качеството си на страна по договорното правоотношение. Претендира затова исковата молба да се приеме за недопустима като предявена от лице, което не притежава правото на иск и не е притежател на материалното право, нуждаещо се от защита посредством съдебен процес. Счита, че титуляр на правото на неустойка е единствено и само „Д.“ООД в качеството си на наемодател и с факта на продажба на собственото си имущество, отдадено под наем с договора за наем, ищецът доброволно се е съгласил да се откаже от всички свои права по договора за наем, в това число и от правото си да бъде обезщетен поради неизпълнение на договорни задължения. Посочва, че към датата на завеждане на исковата молба е налично пълно изпълнение на задълженията на наемателя, което също обосновава липсата на правен интерес за ищеца от воденето на иска. Евентуално, ако искът се приеме за допустим, възразява, че той е неоснователен, защото с чл. 24 от договора е уговорено кумулативно изпълнение на задълженията на наемателя, а именно да бъдат преустановени всякакви принудителни действия спрямо имоти, собственост на посочените дружества, като единствената възбрана, останала незаличена, е наложената върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот на „Д-П“ООД, а останалата част от задълженията, поети от наемателя по чл. 24 от договора за наем, са изпълнени в уговорения между страните срок, и с чл. 31 от договора за наем е уговорена неустойка, която се дължи единствено и само при цялостно неизпълнение на задълженията на наемателя, поради което при наличие на частично неизпълнение на поетите задължения наемодателят няма право да претендира неустойка за неизпълнение. Твърди, че съгласно текста на чл. 31 от договора неустойка се дължи, ако наемателят не изпълни задълженията си по чл. 24 от този договор и от тълкуването на уговорката става ясно, че между страните е постигнато съгласие да бъде санкционирано неизпълнението на всички задължения, поети като кумулативни такива в чл. 24, и че наемодателят ще може да претендира обезщетение единствено и само ако неизпълнението е пълно, но не и ако същото е частично, било в количествено, било в качеството или времево отношение. Твърди, че липсата на изрично предвидена отговорност за частично неизпълнение налага извод, че страните са се споразумели да търсят обезщетение от неизправната страна единствено и само ако е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора за наем. С подадената на 18.06.2018 г. допълнителна искова молба ищецът взима становище за неоснователност на възражението за недопустимост на иска, тъй като по силата на договора за наем възникват облигационни правоотношения, които не се отразяват на правото на собственост, защото той няма вещно-правно действие и след продажбата на въпросния недвижим имот договорът за наем с дружеството не е прекратен и то не е загубило качеството си на наемодател с факта на самата продажба. Относно възражението за неоснователност на иска ищецът счита, че аргументацията му е относима към тълкуването на разпоредбите на наемния договор, като изложените в исковата молба факти и обстоятелства не се оспорват.

С отговора на допълнителната искова молба от 10.07.2018 г. ответникът отново моли исковата претенция да бъде оставена без разглеждане като изцяло недопустима, а ако се приеме да е допустима, тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, като заявява, че поддържа искането за оставяне на иска без разглеждане на посочените съображения в отговора на исковата молба. С писмената защита, представена на 5.11.2018 г., след приключване на съдебното заседание на окръжния съд на 23.10.2018 г., от страна на ответника са заявява и становище, незаявено дотогава по делото, че клаузата за неустойка е нищожна предвид противоречие с добрите нрави. Заявено е, че в случая неустоечната клауза е уговорена изцяло в разрез с добрите нрави и има санкционна функция, която не кореспондира с предмета на договора и реалната воля на страните, защото се касае за търговска сделка, при която се уговаря отдаването под наем на недвижими имоти, респективно, заплащане на наемна цена и останалите уговорки, макар и в самия договор, не кореспондират с основното облигационно правоотношение, дори напротив, поставят едната страна, б. в крайно неблагоприятно положение, съответно облагодетелстват другата страна – наемодател. Освен това е заявено, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, защото наемната цена, която е уговорена, е в значително по-голям размер от уговорената неустойка– дължимата наемна цена е 1 441,92 евро на наемодателя „Д.“ООД, а размерът на неустойката е 100 000 евро, близо стократен размер на този на наема. Посочено е, че за нищожност на дадена клауза съдът е длъжен да следи служебно и без нарочно позоваване от страните, като съдът е длъжен да следи служебно за съответствието на уговорената неустойка с добрите нрави и при констатирано противоречие той трябва да прогласи нейната нищожност на основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че съдържанието на договора от *********г., наименован като договор за наем, не се изчерпва само с постигнатото съгласие по елементите на наемното правоотношение по смисъла на чл. 228 от ЗЗД, а с него страните са уредили отношенията си и по други облигационни правоотношения, като повдигнатият пред съда правен спор е във връзка именно с тези правоотношения, стоящи извън наемното такова. Затова съдът намира за ирелевантни доводите на ответника за това, че след като собствеността върху един от наетите имоти е прехвърлена от наемодателя на трети лица, то ищецът е загубил качеството си на наемодател, респективно на страна по договора. Освен това съдът посочва, че принадлежността на правото на собственост върху отдадена под наем вещ е без правно значение за действителността и съществуването на наемно правоотношение и че приобретателят на недвижим имот не придобива качеството на наемодател по сключен от праводателя му договор за наем. Съдът приема, че не е налице пълно изпълнение на задължението на наемателя по чл. 24 от договора в уговорения между страните срок, защото в рамките на този срок не е подадено искане от взискателя за вдигане на възбраната, наложена върху посочения в исковата молба имот. Съдът преценява, включително въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля Д., че неустойка се дължи и при частично неизпълнение на задължението по чл. 24 от договора. Съдът обсъжда наведеното от ответника едва в писмената защита възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл.