Решение № 47 от 20.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София , 20.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503101 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№57379/22.06.2020 г., подадена от Г. Д. Ц., чрез адв. Й. Д., против Решение №2610/27.04.2020 г. по гр.д.№4244/2018 г. на СГС, I-15 състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от жалбоподателя против „ЗАД Армеец“АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 22.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 22.02.2016 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуалните правила.

Изводът на съда за липса на достатъчно доказателства за настъпване на процесното ПТП не кореспондира на представеният Констативен протокол за ПТП, както и на приобщените документи от образуваното по случая досъдебно производство, което е прекратено поради липса на съставомерност на деянието, а не поради липса на ПТП.

Съдът приема за недоказано управлението на автомобила с несъобразена скорост, въпреки че по делото са налице изобилни доказателства, че автомобилът е излязъл от пътя се е установил в крайпътното пространство, след като алкохолно повлияният водач е изгубил контрол върху автомобила. От заключението на приетата тройна САТЕ се установява, че при приближаването на лек ляв завой, автомобилът е продължил движението си направо, вместо по кривата на завоя. В случая водачът на автомобила сам се е поставил в невъзможност да овладее автомобила, вследствие на употребения от него алкохол. Налице е виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, като водачът не е съобразил скоростта на движение на автомобила с конкретните пътни условия, в резултат на което е настъпило ПТП, при което са причинени вреди на ищеца. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за тези 1 вреди, поради което предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника се доказват от събраните доказателства. Настоява се за отмяна на обжалвания съдебен акт, и постановяване на ново решение по същество, с което ответникът „ЗАД Армеец“АД да бъде осъден да заплати на ищеца претърпените от него неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане, както и сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., изчислено по реда на Наредба №1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, като жалбоподателят е внесъл дължимата част от държавната такса за въззивната инстанция, съобразно постановеното Разпореждане от 14.05.2018 г. по гр.д.№4244/2018 г. на СГС /на л.19/, с което същият на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, е бил частично освободен от задължението за внасяне на ДТ за размера над 200 лв.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№91533/09.09.2020 г., подаден от „ЗАД Армеец“АД, чрез юрк. В. К., надлежно упълномощена с пълномощно към отговора, в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба.

По делото ищецът не е провел пълно и главно доказване на наличието на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – не се установява скоростта на автомобила да е била несъобразена с пътните условия, тъй като експертизата установява, че кривата на завоя е била технически преодолима и с по-висока от разрешената скорост, а скоростта на автомобила е била сравнително ниска, като същевременно и двете експертизи приемат като причина за ПТП разхерметизирането и загуба на налягане на предна гума по време на движение, което съдебната практика приема за случайно деяние. Не е доказана по несъмнен начин и причинната връзка между процесното ПТП и претърпените от ищеца вреди. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме иска за основателен, се поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца чрез непоставянето на обезопасителен колан, и като се е качил в автомобила, въпреки че му е било известно, че водачът е употребил алкохол. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме иска за основателен, се поддържа и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, съобразно действително претърпените от ищеца болки и страдания. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Оспорва се претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като разноски за адвокатска защита не са сторени, а при условията на евентуалност се поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Възразява се срещу присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

2

На осн. чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По същество на подадената въззивна жалба, съдът намира за установено следното:

По делото страните не спорят, че на 22.02.2016 г., около 04:00 часа, на път III133, около км.8+200м., в землището на гр. Бяла Слатина, е настъпило ПТП, при което е самокатастрофирал застрахования при ответника лек автомобил „Опел Астра“, с рег.

№********, който се е движел с посока на движение от с. Алтимир към гр. Бяла Слатина, като при навлизане в ляв завой, автомобилът е напуснал пътното платно вдясно. Не се спори, че към момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обвързващ ответника.

Пред въззивната инстанция не се поддържа оспорването, че по време на настъпване на процесното ПТП водач на автомобила е бил П. Н. П., а ищецът е пътувал като пътник в автомобила на предната дясна седалка. Не се спори, че ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, фрактура на 4-то ребро вдясно, и контузия на гръден кош. Спорни по делото са механизма на настъпване на ПТП, наличието на противоправно поведение на водача на автомобила, наличието на причинна връзка между настъпилите травматични увреждания на ищеца, и процесното ПТП, действително претърпените от ищеца болки и страдания в причинна връзка с процесното ПТП, размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, чрез непоставяне на обезопасителен колан и като се е съгласил да бъде превозван от водач, който е употребил алкохол.

Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съобразно събраните по делото доказателства на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.07.2017 г. с рег.

№248р-11405/27.07.2017 г. /на л.6/ се установява, че на 22.02.2016 г. около 4:00 ч. на път III-133, около км.8+200м. /с. Алтамир – с.Търнава/, е настъпило ПТП с участието на МПС с рег.№********, марка „Опел Астра“, с водач П. Н. П., който е напуснал местопроизшествието, поради което не е бил проверен за наличие на алкохол в кръвта.

По автомобила са били констатирани видими щети, изразяващи се в: липсваща предна броня, счупени два броя фара, спукано предно стъкло, спукан радиатор, ляво странично огледало, спукани два броя предни гуми, деформиран преден капак.

Пострадал при произшествието е Г. Д. Ц., на 49 г., с вписана в протокола диагноза: фрактура на три ребра. Обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП са в процес на изясняване, като по случая е било образувано ДП №142/2016 г. по описа на РУ – Б.

Слатина.

От Епикриза от Хирургично отделение на МБАЛ „Христо Ботев“ – гр. Враца от ИЗ №2762/2016 г. /на л.7/ за хоспитализация на Г. Д. Ц. в периода от 23.02.2016 г. в 19:18 ч. до 26.02.2016 г. се установява, че ищецът е постъпил с оплаквания, че 3 дни по-рано бил паднал от височина 3 м., при което ударил дясна гръдна половина, където има болки, без дихателна недостатъчност, след което, при пътуването към ЦСМП 3 претърпял ПТП, при което си ударил главата и нямал ясен спомен за случилото се.

Обективно е установено пострадалият да е бил в задоволително общо състояние, с ясно съзнание, контактен, адекватен, без данни за отпадна неврологична симптоматика, с повърхностни охлузвания по лицето, силна палпаторна болка в дясна гръдна половина, където е констатирано леко отслабено дишане. Проведена е медикаментозна и инфузионна терапия. Отразено е, че по време на престоя общомозъчната симптоматика е отшумяла и не е имало прояви на отпадна неврологична симптоматика.

От приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска експертиза вх.

№65 545/20.05.2019 г. /на л.72/ се установява, че в приложената по делото медицинска документация са налице данни, че на 22.02.2016 г., в резултат от ПТП, ищецът Г. Д. Ц., тогава на 50 г., е претърпял следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; охлузвания по главата; контузия на гръдния кош; счупване на 4-то ребро вдясно по средната аксиларна /мишнична/ линия. Експертизата счита, че ако изобщо е имало ЧМТ, то тя е била лекостепенна, тъй като няма обективни данни от първия преглед на ищеца, извършен в гр. Бяла Слатина непосредствено след увреждането, а при последващата хоспитализация пострадалият е бил с ясно съзнание, контактен, адекватен, с еднакви зеници, без неврологична симптоматика. Експертизата приема, че така установените от медицинската документация травматични увреди съответстват да се получени по механизма на ПТП, в резултат от внезапно нанесени удари в областта на главата и гръдния кош от твърди тъпи предмети от интериора на автомобилното купе, и по-точно от удар на гръдния кош в арматурното табло, и на главата – в предното панорамно стъкло. Общомозъчната симптоматика е отзвучала в рамките на периода на хоспитализацията /до 26.02.2016 г./, охлузванията на лицето са зараснали за срок от 10-12 дни, симптомите на мозъчно сътресение са отзвучали за около 3 седмици, счупеното 4-то ребро е зараснало за срок до 25 дни, а с проведената дихателна гимнастика лечението за всички увреждания е приключило за срок до 2 месеца. През лечебния и възстановителния период пострадалият е търпял болки и страдания, като най-интензивни са били те непосредствено след увреждането, и през първите 2-3 седмици. През останалата част от възстановителния период ищецът е търпял периодично явяващи се болки при обща преумора, както и при студено и влажно време, в които случаи е бил принуден да ползва обезболяващи и седативни средства. Настъпило е пълно възстановяване от травматичните увреди, няма медицински данни ищецът да е получил трайни последици или усложнения от получените травматични увреждания. Оплакванията на ищеца от дихателна недостатъчност след приключване на възстановителния период се дължат на придружаващите му заболявания „хроничен бронхит“ и „хипертонично сърце“, и нямат връзка с процесното ПТП. Установените травматични увреждания при ищеца биха могли да се получат и от височинна травма, но с оглед събраните от експертизата допълнителни анамнестични данни, както и от установения механизъм на ПТП, и отразените в огледния протокол пластични деформации на автомобила, експертизата намира, че травматичните увреди са настъпили в резултат именно на процесното ПТП.