Решение № 17 от 06.04.2026, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Елхово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т.А.В. като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20262310100334 по описа за 2026 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 7, вр. с чл. 12 от Закона за защита срещу домашното насилие. Образувано е по молба депозирана от С. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

Ямбол, ул. ***, като пострадала от акт на домашно насилие, действаща чрез пълномощник адв. М. Х. от АК - Ямбол, против Д. С. У., роден на ********** година, гражданин на Великобритания, с адрес: с.Борисово, обл,Ямбол, ул. ***, за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В молбата се излага, че страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 01.11.2022г. във Великобритания, регистриран в Република България, за който е съставен Акт за сключен граждански брак № ххх от ххххг. в гр. Елхово, както и че от м.февруари 2023г. страните живеят в собствено жилище в с. Борисово, общ. Елхово, обл. Ямбол на ул.

***.

Твърди се, че ответникът през последните три години упражнява по отношение на молителката психическо, емоционално и физическо насилие, както и че през последните месеци интензитета на актовете на домашно насилие се е увеличил. Описват се конкретни събития настъпили на 11.05.2025 г., 23.06.2025 г., 29.07.2025 г., 01.11.2025 г., 25.12.2025 г., 02.01.2026 г., 22.01.2026 г. и 23.01.2026 г. като актове на домашно насилие. Като актове на домашно насилие молителката сочи, че ответникът я е обиждал, отправял е към нея закани и заплахи за физическа саморазправа, имал контролиращо поведение върху нея, изолирал я от близките й, държал се грубо и манипулативно спрямо нея, извършвал действия застрашаващи живота и здравето й, нанасял й удари, блъскал я, упражнявал й психологически натиск.

1

Иска се, съдът да издаде в полза на молителката заповед за защита, като наложи мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3, 4 и 6 от ЗЗДН спрямо молителката, а именно - да задължи ответника Д. С. У. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката; да забрани на Д. С. У. да се приближава до молителката на разстояние по - малко от 200 метра, както и до жилището й, находящо се в с.Борисово, обл.Ямбол, ул.***, до местата й за социални контакти; да бъде забранено на Д. С. У. да контактува с нея по телефон и всички други интернет мрежи за контакти; ответникът Д. С. У. да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се в с.Борисово, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.*** и при наличието на специализирани програми, да бъде задължен да посещава такива, както и мерките за закрила да бъдат наложени за максималния срок, предвиден от закона - 18 месеца.

В съдебно заседание молителката С. Т., се явява лично и с процесуалния си пълномощник - адв. М. Х., вписана в АК - Ямбол, като молбата се поддържа на основанията, изложени в нея, поддържа се и искането за налагане на горепосочените мерки за закрила за максималния срок предвиден в закона. Адв. Х. изразява становище за основателност на молбата. Твърди в производството да е било доказано осъществяването на актове на психическо и физическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от страна на ответника Д. С. У. спрямо молителката С. Т., и извършеното насилие да се характеризира като трайно и системно.

Претендира се и присъждане в полза на молителката на направените от разноски в производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. нея

Ответникът по молбата – Д. С. У., редовно призован не се явява в съдебно заседание. От второто проведено по делото съдебно заседание се представлява от процесуален пълномощник - адв. Ч., вписан в АК – Ямбол. Същият представя доказателства и прави доказателствени искания.

В хода на устните състезания адв.Ч. моли съдът да отхвърли изцяло молба, като неоснователна и недоказана. Счита за недоказани твърденията на молителката за извършено спрямо нея физическо и психическо домашно насилие от страна на доверителя му. Счита, че не следва да бъдат вземани предвид показанията на свидетелката Т.Д. предвид родствената й връзка с молителката и обстоятелственото, че не е пряк очевидец. В случай, че съдът счете, че е било осъществено домашно насилие, се иска налагането на мерки за закрила за по-кратък срок, а не за максималния, като съдът се съобрази и с обстоятелството, че ответника няма друго жилище на територията на република България и при определяне на мерките да се предвиди осигуряването на достъп на ответника до жилището и непълно ограничаване върху ползването на целия имот.

Претендира се и присъждането в полза на ответника на направените от него по делото разноски.

Съдът като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Страните по делото С. Т. и Д. С. У. са съпрузи, сключили граждански брак на 01.11.2022г. във Великобритания. Последното се установява от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № ххх от ххххг., съставен в гр.Елхово.

До 25.01.2026 година съпрузите са живели заедно в с. Борисово, обл.Ямбол, в жилище закупено по време на брака им, представляващо дворно място с построена в същото вилна сграда. Двамата отглеждали четири кучета, като едно от тях, кучето Айви било на молителката. Съпрузите нямат деца.

В период от около 10 месеца преди подаване на молбата, инициираща производството /23.02.2026г./, съпругът - ответникът Д. С. У. станал невъздържан, раздразнителен, агресивен, неконтролируем в поведението си. Започнал да удря съпругата си, да не спи приз нощта, бодърствал, пускал силна музика, станала лесно раздразнителен и гневен, употребявал психотропни вещества. Поведението му предизвиквало страх и безпокойство у молителката.

По време на коледните празници около 25 декември 2025г. молителката била удряна и блъскана от ответника.

На 02.01.2026г. около 2:00 сутринта молителката спяла. Ответникът я събудил, пречел й да спи, след това отишъл до леглото при нея и започнал да натиска главата й. Тя успяла да стане, но в момента, в който се опитвала да излезе от стаята, ответника започнал да посяга да я удря с юмруци и я наплюл в лицето. След това й взел телефона и я нападнал физически. Тя успяла да побегне навън, но след това ответника я заплашил, че ако не се върне, ще пусне кучето й Айви навън, за да се загуби. За да не изпълни заканите си молителката се върнала.

На 22.01.2026 г., около 17:00 ч., молителката и ответника били в гр. Ямбол на паркинга на супермаркет Лидъл. С. Т. помолила ответника да й помогне да сложат покупките в колата. Първоначално той я е игнорирал, но след това слязъл от автомобила и започнал грубо да хвърля чантите в багажника, когато молителката го помолила да не прави така, той се ядосал. Молителката се опитала да вземе една от чантите и той я ударил. След това С. Т. го попитала защо смята, че е нормално да вдига ръка срещу нея, той отказал да отговори и натиснал лицето й силно към прозореца на вратата на автомобила и я заплюл в лицето. На връщане към дома им ответникът, за да изплаши молителката шофирал необичайно бързо.

На 23.01.2026г. молителката и ответникът отишли в гр. Ямбол. Около 14.20 часа ответникът поискал да паркира на място където паркирането не било позволено, молителката му казала да не паркира там и предложила да намерят друго място за паркиране. След като около минута търсили място за паркиране ответникът започнал да крещи на молителката и да я обвинява, че създава проблеми и че е виновна, че не може да намери място за паркиране. Изплашена от поведението му С. Т. му казала „само не ме удряй“, след това ответникът се вбесил още повече и започнал да й крещи да слиза от 3 колата докато бил в движение, след това изведнъж спрял автомобила на средата на пътното платно, излязъл от автомобила и оставил молителката сама в него, създавайки предпоставки за възникване на транспортно произшествие.

На 25.01.2026 година молителката била изключително изплашена да остане със съпруга си, тъй като последният викал и заплашвал, че ще пусне кучетата. С. Т. се обадила на баба си - св. Т.Д. и я помолила да отиде да спи при нея, защото се страхувала от Д. С. У..

На 25.01.2026 година вечерта, след обаждането на молителката, свидетелката Димова отишла в с. Борисово и взела внучката си при себе си в с.Баня, община Карлово. С.

Т. останала при баба си няколко седмици. След пристигането си в с. Баня С. Т. била много неспокойна, изплашена, сънували кошмари свързани със съпруга й, преживяла три паник атаки.

След заминаването на С. Т., ответникът започнала непрестанно да я търси по телефона и да й изпраща съобщения, които я притеснявали. С. Т. съобщила на ответника, че желае да прекратят брака си, но той не бил съгласен.

Д. С. У. и С. Т. не се водят на диспансерно наблюдение за психични заболявания, видно от постъпилите медицински бележки, издадени от д.р М.Р. - психиатър в гр. Елхово.

От представена рецепта от 05.03.2026 година, издадена от д-р Л.Д., за която на съда е служебно известно, че е психиатър с месторабота ПО при МБАЛ Свети Пантелеймон гр.Ямбол, е видно, че на ответника са били предписани два медикамента.

От приетите към доказателствата справки за съдимост на Д. С. У. и на С. Т. се установява, че същите не са осъждани.

Видно от писмо УРИ № 261Р-4110/06.03.2026 година на РУ - Елхово, след извършена справка в централната система за документооборота не са били установени регистрирани преписки по постъпили жалби и сигнали с твърдения за осъществено домашно насилие над С. Т. от страна на Д. С. У..

Данни за упражнени актове на домашно насилие над молителката в периода от около началото на 2025 година до 25.01.2026 година, се съдържат и в показанията на св.

Т.Д., баба по майчина линия на молителката.

Показанията на св. Димова, макар и дадени от лице, намиращо се в роднински отношения с молителката /баба на молителката / преценени от съда с оглед на всички други данни по делото, независимо от възможната тяхна заинтересованост, се кредитират от съда, поради кореспонденцията им с останалите доказателства по делото и липсата на доказателства които да ги опровергават. Показанията на свидетелката са логични, последователни и непротиворечиви на останалите събрани по делото доказателства.

Към молбата си като изискване за допустимост, молителката С. Т., е приложила Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която е декларирала, че съпругът й Д. С. У. е извършил актове на домашно насилие спрямо нея.

Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че биват извършени най 4 често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си в съда. Именно поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при липса на други доказателства декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 от ЗЗДН/. По своето естество декларацията е изходящ от молителя частен писмен документ, т.е. може да бъде оспорвана единствено неговата автентичност, а достоверността и истинността му подлежат на доказване в съдебното производство. В настоящия случай, данните съдържащи се в представената от молителката С. Т., декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се подкрепят от други доказателства по делото. Това са показанията на свидетелката Димова, кредитирани от съда по съображенията изложени по – горе, а така също и от приобщените писмени доказателства.

От така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно фактите, наведени в обстоятелствената част на молбата и петитума на същата, предявеното искане съдът квалифицира като такова с правно основание чл.8, т.1 вр. с чл.4, ал.1, вр.с чл.3, т.1 от Закона за защита от домашното насилие. Същото се преценя от съда за допустимо, като отговарящо на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗЗДН - молбата е подадена в законоустановения тримесечен срок от актовете на домашното насилие и на чл.9, ал.3 от същия закон - към молбата на молителката е приложена изискуемата декларация за извършеното насилие. Страните по делото са съпрузи.