Определение № 1769 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1769 гр. София, 11.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501669 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба с вх.

№269968/23.03.2023 г. по описа на СГС, наречена „искане за допълнение и изменение на решение“, подадена от М. М. С.. С нея е поискано изменение и допълване на Решение № 260397 от 01.03.2023 г., постановено по гр. д. № 994/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 18 състав, в частта, в която съдът е прекратил като недопустимо производството по иска с правно основание чл.124. ал.4 ГПГ за установяване, че справката за съдимост на ищеца М. М. С., с ЕГН **********, от 29.01.2020г., издадена от Районен съд- гр. Стара Загора, е документ с невярно съдържание. В жалбата се твърди, че установителният иск е допуснат от СГС за разглеждане, проведени са две заседания по делото... и изведнъж с Решение № 260397/01.03.23 г. по гр. дело № 994/21 г. по описа на СГС съдът съвсем незаконно го е обявил за недопустим. Твърди, че не може допуснато за разглеждане от съда нещо (в случая установителен иск по чл. 124, ал. 2 от ГПК) да бъде обявено впоследствие за недопустимо. Моли съда да се „държи сериозно“ и да се произнесете по установителния иск по същество. Твърди се, че искът е допуснат за разглеждане и съдът е длъжен да го разгледате по същество и да „излезе с решение по него“. Жалбоподателят заявява, че чака изменение и допълване на решение № 260397/01.03.23 г. по гр. дело № 994/21 1 г. по описа на СГС в частта му по чл. 124, ал. 4 от ГПК.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна по неяРайонен съд-Стара Загора със съобщение, изпратено на 29.03.2023 г. и получено на 10.04.2023 г. В срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Съдът след като съобрази доводите, изложени в искането за допълване и изменение на постановеното решение (частна жалба) и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Решение № 260397 от 01.03.2023 г., постановено по гр. д. № 994/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 18 състав, съдът е прекратил като недопустимо производството по иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, с който е поискано да бъде установено, че справката за съдимост от 29.01.2020 г. , издадена от Районен съд- гр. Стара Загора на ищеца М. М. С., с ЕГН **********, е документ с невярно съдържание и е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от М. М. С. срещу Районен съдгр. Стара Загора, с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на издаден от ответника документ с невярно съдържание - справка за съдимост на ищеца от 29.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. За да прекрати производството по иска с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, съдът е приел, че справката за съдимост, представляваща официален свидетелстващ документ, се издава за служебна цел на органите и учрежденията, посочени в чл.33, ал.5 от Наредба № 8/2008г., между които са и съд, прокуратура и разследващи органи. Приел е, че съдържанието на този акт не подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на АПК, нито по съдебен ред по реда на ГПК и не може да бъде годен предмет на иск по чл.124, ал.4 ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК съдържанието на документ може да се оспори по административен ред, но не и пред съд. Съдът е заключил, че ищецът е можел да оспори съдържанието на документа пред органа, за чиято служебна цел е издаден- съда в съответното наказателно производство, като в 2 конкретния случай в хода на процеса не е обосновал и правния си интерес от самостоятелен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, тъй като в исковата молба е твърдял, че процесната невярна справка е била приложена по водено срещу него наказателно производство, като така му е нанесла вреди, а впоследствие в съдебно заседание са изложени твърдения, че същата справка му пречи да кандидатства за съдебен заседател в Районен съд- Стара Загора, което е правно недопустимо, тъй като процесната справка е издадена за служебни цели по конкретно наказателно дело и няма за цел да бъде използвана в процедурата по раздел II ЗСВ.

От правна страна:

На първо място досежно доводите на жалбоподателя, че съдът е допуснал разглеждането на иска с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК и едва с решението си е прекратил производството по делото, САС намира следното:

От подаване на исковата молба до постановяване на съдебното решение, правораздавателният орган има задължение да следи за допустимостта на процесуалните действия на страните, в това число и при подаване на исковата молба и нейната допустимост. В процесния случай съдът е осъществил задължението си във всяко положение на делото да следи за допустимостта на процеса, като е сторил преценка за недопустимост на иска с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК едва с решението, с оглед заявеното от ищеца в последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2023 г. и молбата му от 25.01.2023 г., че издадената от ответника справка за съдимост му е попречила да участва в конкурс за съдебни заседатели към ОССтара Загора. За наличието или липсата на правен интерес у страната от предявяване на установителния иск по чл.124, ал.4 от ГПК, съдът може да направи извод от изложените в хода на процеса на твърдения. С оглед на това, настоящата инстанция намира, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, а напротив, изпълнил е свое процесуално задължение, осигуряващо постановяването на допустим съдебен акт.

По отношение доводите на жалбоподателя, досежно правилността на обжалваното определение, съдът намира, че същите са основателни по 3 следните съображения:

Видно от съдържанието на исковата молба е, че ищецът е посочил, че на 29.01.2020 г. РС-Стара Загора е издал за него справка за съдимост, която да послужи пред Прокуратурата по гр.д.№15731.2019 г. по описа на СГС, след което РС-Стара Загора е продължило да издава справки, които не отразяват, според ищеца, действителното правно положение и са с невярно съдържание, поради което е поискано документите да бъдат обявени за неистински. С допълнителна молба е посочил, че има интерес от заведения установителен иск, тъй като желае да бъде представяна вярна информация за него , а именно, че е неосъждан. В становище от 30.09.2021 г., подадена чрез особения представител на ищеца, е посочено, че от данните по делото се установява, че процесната справка е послужила за нуждите на висящи граждански и накателни дела, в които участва ищецът, поради което следва да се приеме,ч е са налице възникнали между страните правоотношения, чието съдържание и последици се определят от извода за истинност на документа.

Посочено е, че документ със същото съдържание е издаван многократно, поради което е необходимо да се установи, че същият е с невярно съдържание. В заключение е посочено, че справката за съдимост, за която се твърди да е с невярното съдържание, е в причинно-следствена връзка с твърдените претърпени от ищеца неимуществени вреди. При условията на евентуалност е поискано от съда, в случай че счете иска по чл.124, ал.4 от ГПК за недопустим, то да бъде разгледан иск за обезвреда на причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно действиеиздаване на документ с невярно съдържание.

При така изложеното, настоящият състав намира, че въпреки нееднозначните искания на ищеца, отправени към съда и заявени в хода на производството, с оглед твърденията, изложени в исковата молба и петитума, следва да се приеме, че е предявен иск по чл.124, ал.4 от ГПК за установяване на неистинност на справка за съдимост, издадена на 29.01.2020 г. от РС-Стара Загора. В Определението от 11.10.2021 г. съдът правилно е докладвал предявените искове и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. Правилно е посочил, че страната твърди, че вследствие на издадената справка от 29.01.2020 г. е претърпяла неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Срещу така изготвения доклад не са постъпили възражения от страните. Съгласно правната теория и практика, условие за 4 допустимост на установителния иск, както впрочем и на всеки друг иск, е наличието на правен интерес у ищеца, което е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за надлежното му предявяване, за наличието на която съдът следи служебно. В настоящия случай се оспорва истинността на справка за съдимост, издадена от РС –Стара Загора на 29.01.2020 г. При всеки районен съд има бюро за съдимост (чл. 77, ал. 3 от Закона за съдебната власт), което събира, съхранява данни и обменя информация за съдимост на лицата, родени в района на съда, които са осъдени от български съдилища или са осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда н а НПК, както и за лицата, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а НК (чл. 2 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост). Регистрирането на осъдените лица в бюрата за съдимост се извършва чрез бюлетини за съдимост и бюлетини за наложени административни наказания по чл. 78а НК на хартиен носител и в електронен архив, които се съставят служебно на хартиен носител - картон по образец за всяко осъдено лице на наказание по чл. 37 НК в седемдневен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието (чл. 5, ал.

1, чл. 6 и чл. 8 от цитираната наредба) и имат съдържанието, посочено в чл. 7, респ. в чл. 26 от Наредба № 8 . Въз основа на данните в бюлетините за съдимост, бюрата за съдимост издават свидетелства за съдимост (по искане на заинтересовани лица) и справки за съдимост (за служебна цел на органите, посочени в чл. 33, ал. 5 от Наредба № 8 ). Справката за съдимост се издава при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост и удостоверява наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 от Наказателния кодекс (НК) , като тя се издава за служебна цел на лицата и органите, посочени в чл.33, ал. 5 от Наредбата, сред които съд, прокуратура и разследващи органи. Съгласно практиката на административните съдилища, справката и свидетелството за съдимост, с оглед съдържанието им, не са административен акт, а официален свидетелстващ документ, който удостоверява факти, свързани с наказателното право, а именно - дали е налице осъждане на лицето. Отново в практиката на административните съдилища се приема, че в Наредба №8/2008 г. е налице пропуск в 5 регламентацията на условията и реда за защита срещу такива документи. В Решение № 6226 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7677/2012 г., III о. е прието, че свидетелството за съдимост, (а по аналогия и справката за съдимост, доколкото и двете са официален удостоверителен документнастояща инстанция) не може да бъде атакувано по административен ред поради липса на по-горестоящ административен орган, поради което в този случай неверността на съдържанието му следва предварително да бъде установена с влязло в сила решение в отделно съдебно производство - било в установително исково производство по общия исков ред по ГПК (в какъвто смисъл е преобладаващата практика на ВАС относно приложното поле на чл.

128, ал. 1, т. 8 АПК), било в производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК (в какъвто смисъл са Определение по адм. д. № 14079/2011 г ., ВАС, II отделение и Определение № 12666/15.10.2012 г. по адм. д. № 10256/2012 г. по описа на ВАС, II отделение). В Определение № 3048 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д.