Решение № 374 от 28.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330106903 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът К. В. В. е предявил против „Юробанк България“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за потребителски кредит № **********/12.12.2019 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищецът твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит № **********/12.12.2019 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, по силата на който в негова полза е предоставена сумата от 12 000 лв. срещу насрещното му задължение да върне сумата от 19 501, 80 лв. Сочи, че в договора е установен годишен лихвен процент от 13, 84 % и годишен процент на разходите от 16, 59 %, като са предвидени задължения за заплащане на такса ангажимент от 420 лв. и застрахователна премия от 2 786, 40 лв. Твърди, че съгласно Стандартния европейски формуляр таксата ангажимент се приспада от главницата, като потребителят получава сумата от 11 580 лв. Счита, че застраховката представлява задължително условие за усвояване на заемната сума, доколкото застрахователната премия се превежда директно на застрахователя. Твърди, че ответника е правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, поради което насочва исковата претенция срещу „Юробанк България“ АД. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посочения в договора годишен процент на разходите не е верен, което води до липса на посочване на годишен процент на разходите, както и до нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на ЗПК. Твърди, че установените в договора 1 такса и застрахователна премия увеличават разходите по кредита и е следвало да бъдат включени при определяне на годишния процент на разходите. Сочи, че застрахователната премия е включена в отпуснатия кредит и върху тях се начислява лихва. Позовава се на разпоредбите на Директива 1008/48/ЕО като счита, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ще е налице не само, когато в договора не е посочен годишен процент на разходите, а и в случаите, в които формално е налице посочване на годишен процент на разходите, който не е пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови данни. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва представителната власт на подписалия исковата молба процесуален представител, доколкото по делото не е представено пълномощно. Излага съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че годишния процент на разходите не е верен, доколкото в него не са включени предвидените в договора задължения за заплащане на такса ангажимент и застрахователна премия. Поддържа, че таксата ангажимент е включена в годишния процент на разходите по кредита.

Твърди, че застрахователната премия следва да бъде включена в годишния процент на разходите единствено в случаите, в които сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Сочи, че в случая това условие не е налице, доколкото в Стандартния европейски формуляр изрично е посочено, че за отпускане на предложения заем или усвояването му при посочените условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит. Твърди, че доколкото потребителят е бил запознат, че застраховката е допълнително предлагана незадължителна услуга, присъединяването му към застрахователната програма е в резултат на информиран избор. В този смисъл се позовава на съдебна практика. Оспорва твърденията на ищеца, че застрахователната премия е заплатена от кредитора за сметка на ищеца. Сочи, че цитираната от ищеца съдебна практика е неотносима, доколкото касае кредити, сключени с други дружества, а не с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България. Твърди, че от страна на кредитора не е отпускан кредит за покупка на застраховка, което е видно от условията на договора, като от главницата не е удържана застрахователна премия. Поддържа, че целта на таксата ангажимент е да покрие административни разходи на кредитора за предоставяне на допълнителна услуга – фиксиран лихвен процент, който гарантира непроменлив размер на погасителните вноски и сигурност на плащанията. Твърди, че потребителят е бил предварително уведомен за наличието на таксата, което е видно от представения към исковата молба Стандартен европейски формуляр. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК. По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на договора за потребителски кредит, а именно – на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и установяването му в противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между ищецът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България е сключен Договор за потребителски кредит № **********/12.12.2019 г., при размер на главницата от 12 000 лв., такса ангажимент от 420 лв. и застрахователна премия от 2 786, 40 лв., както и че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на застрахователна премия.

От договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **********/12.12.2019 г., сключен между ищеца К. В. В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 12 000 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 19 501, 80 лв. на 60 равни месечни погасителни вноски от по 352, 03 лв., с падеж на първата вноска на 15.01.2020 г. и на последната вноска – 15.12.2024 г. Установено е задължение за заплащане на такса ангажимент от 420 лв. и застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер от 2 786, 40 лв. В договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент от 13, 48 % и годишен процент на разходите от 16, 59 %. В договорът за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима погасителна вноска и нейния размер.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр, в който са обективирани условията на договора. Посочено е, че размерът на кредита е от 12 000 лв., при дължима такса ангажимент от 420 лв. и нетна сума за получаване от длъжника от 11 580 лв. В графа „Условия за усвояване на кредита“ е посочено, че след одобряване на заявление и подписване на договор за кредит – по посочената от клиента банкова сметка, като застрахователната премия се заплаща директно на застрахователя. Посочено е, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлагани условия не се изисква задължително сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит или на договор за допълнителни 3 услуги.

Със споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 07.05.2020 г. страните са договорили отсрочване на вноските с № 4, 5 и 6 съгласно нов погасителен план. Прието е, че лихвата, начислена съгласно договора и непогасена за гратисния период е добавена на равни части към вноските в погасителния план, като е уговорено, че общата сума за плащане се променя от 19 501, 80 лв. на 19 903, 08 лв. От приложения към споразумението погасителен план се установява, че е договорен размер на погасителната вноска от 332, 07 лв., с краен срок за погасяване на кредита на 15.03.2025 г.

Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия – „Условия по договора“, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник. В чл. 1 от Общите условия е посочено, че договорът за заем влиза в сила с полагането на подписите на заемателя и на оторизиран представител на заемодателя, при получаване на сумата на заема по банковата сметка на и предоставена от кредитополучателя. В Общите условия е установено, че длъжникът заплаща и такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, която такса се заплаща към момента на усвояване на кредита и се удържа от общия размер на кредита. Установено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ подлежи на заплащане на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, която сума подлежи на връщане на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.

Представен е застрахователен сертификат № **********, издаден от „Кардиф Животозастраховане – Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ в полза на застрахования потребител – К. В. В. и подписан от последния, по предоставен застрахователен пакет „Защита на плащанията“.

При осъществена служебна справка по партидата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – клон България, ЕИК 204915054, съдът установи, че считано от 04.12.2023 г. ищецът е заличен търговец и като негов правоприемник е вписан „Юробанк България“ АД. Това обстоятелство е вписано и по партидата на „Юробанк България“ АД в Търговския регистър.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез 4 извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.