Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 24338 от 18.10.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 58467/2021
Вид
Разпореждане № 24338
Подписан
18.10.2021
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.19, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24338 гр. София, 18.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно гражданско дело № 20211110158467 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от /фирма/ срещу АЛ. Б. СТ. за сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 3891992 от 06.08.2020 г. ведно със законна лихва от 13.10.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 119,16 лв. за периода от 21.08.2020 г. до 19.02.2021 г., възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 755,84 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 60 лв., мораторна лихва в размер на 82,30 лв. за периода от 22.08.2020 г. до 24.09.2021 г. и 230,24 лв. разноски по делото, а именно: 50 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.

В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициерзаемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки..

В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под 1 същия номер и със същата дата със страни АЛ. Б. СТ. и „/фирма/, действащо чрез „/фирма/.

По силата на последния контракт „/фирма/ поело задължение да обезпечи пред „/фирма/ задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати възнаграждение 770,84 лева, разсрочено на вноски, платими заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „/фирма/ в полза на „/фирма/.

При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на „/фирма/ е „/фирма/. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е гореописаната. Следва да се посочи, че печалбата на /фирма/, от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик „/фирма/.

С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „/фирма/. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „/фирма/, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „/фирма/ кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.

Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.

Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите са уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението, разходите за събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.

С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе 2 неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ап. 2 ЗПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с от /фирма/ срещу АЛ. Б. СТ. В ЧАСТТА за възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 755,84 лв., разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 60 лв., както и за съответната част от претендираните разноски по делото.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по чл.415 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3