Решение № 2468 от 31.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2468 гр. Пловдив, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330112001 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, както и насрещен- по чл. 240 ЗЗД.

Ищецът Л. Д. Д., ЕГН: **********, от град П., ул. „************“ № ***, ет. ***, чрез пълномощник адв. Р. Р., е предявил против „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК:

202376220, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Г. Б. К. и против „Кредит Гаранция” ЕООД, ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление: град София, ул.

„Манастирска” № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Р. К. Я., искове за признаване на установено, че договор за потребителски кредит № ************* г. е нищожен, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а пък договор за предоставяне на поръчителство от 22.11.2021 г. е нищожен, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Наред с това е предявен иск и за връщане на сумата от 300 лева- заплатена от ищеца на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД сума без правно основание за периода 22.11.2021 г.22.12.2022 г., представляваща извършени плащания и погасяване чрез новация в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство.

В условията на евентуалност се предявява иск за осъждане на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да възстанови на ищеца платените от него и погасени чрез новация в периода 22.11.2021 г.- 22.12.2022 г. без основание суми в размер на 300 лева, извършени в 1 изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство.

В исковата молба се твърди, че по реда на ЗПФУР между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ************** г., по силата на който на лицето се предоставила в заем сумата от 1 000 лева, при фиксиран процент на ден- 0, 11 % и ГПР- 48,40 %, за срок от 30 дни. На същия ден бил сключен и друг договор- между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕАД, за поръчителство, по който било дължимо възнаграждение в размер на 267 лева за периода на договора. Ищецът заплатил сумата от 300 лева и рефинансирал задължението по кредита си с нов договор за кредит- № ************ г., сключен с ответника „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД. Твърди се, че договорите за кредит и за гаранция били нищожни. На първо място, фиксираният годишен лихвен процент от 39, 60 % нарушавал добрите нрави и бил в ущърб на потребителя, както и в разрез с изискванията на добросъвестността. Съдебната практика приемала, че макар и да нямало нормативно установен императивен лимит на лихвата, ако същата надвишава трикратния размер на законната лихва, тя противоречи на добрите нрави. Доколкото лихвата била съществен елемент от договора, цялата кредитна сделка била недействителна. На второ място, не били спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, защото в договора не бил посочен точния размер на ГПР, който бил по- висок от обявения такъв от 48, 40 % и по този начин се заблуждавал потребителя. Възнаграждението за поръчителя представлявало разход по кредита, който трябвало да се включи в ГПР. Посочването на ГПР, който не отговарял на действителния по договора, представлявало според Съда на ЕС заблуждаваща търговска практика и с невярната информация недобросъвестно се увреждали интересите на потребителя. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК за точно информиране на потребителя за условията по договора, с което нарушил правата му. От друга страна, договорът за поръчителство също бил нищожен. Поръчителството с третото лице, одобрено от кредитора, представлявало сделка, лишена от правно основание, защото длъжникът бил трето за правоотношението кредитор- поръчител лице, който нямал интерес от това съглашение и не получавал насрещна престация, но дължал възнаграждение за услугата. Отделно от това, задължение на заемодателя било да направи предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, за да го предпази от евентуална свръхзадлъжнялост. Договорът за поръчителство имал акцесорен характер и съществувал само при действителен главен дълг, но кредитната сделка била нищожна. Моли за признаване на установено, че и двата договора са нищожни, както и се иска връщане на платеното за поръчителя. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредит Гаранция” ЕООД, с който се оспорват исковете. Твърди се, че на 22.11.2021 г. между Л. Д. Д. и „Кредит Гаранция” ЕООД бил сключен договор за възлагане на поръчителство, като ответникът поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по договора за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № *************. Поради необезпечаване на кредита, бил сключен договор за поръчителство между ответниците, според който „Кредит 2

Гаранция” ЕАД изпълнил задължението на ищеца по договора за кредит. Договорът за възлагане на поръчителство представлявал договор за услуга по чл. 280 от ЗЗД и за него не бил приложим ЗПК, поради което съображенията в исковата молба за неговата нищожност не се отнасяли за него. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от другия ответник- „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, с който също се оспорват исковете. Посочва се, че между Л. Д. Д. и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД на 22.11.2021 г. бил сключен договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № 50115760, по който лицето условило 1 000 лева за 30 дни, при ГПР- 38, 40 %. На 21.12.2021 г. той платил 300 лева, от които: 267 лева- главница и 33 лева- лихва.

Оспорват се доводите за нищожност на лихвата, по отношение на която нямало въведена по закон горна граница, както при ГПР от 50 пункта. ГПР бил правилно изчислен на база известните разходи на кредитора, като по договора за кредит нямало други разходи.

Договорът отговарял на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, като нямало и предоставяне на информация за заблуждаваща търговска практика, свързана със задължението по чл. 5 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство не представлявал разход по кредита и затова не бил включен в ГПР. Клаузите в договора не били неравноправни, а индивидуално уговорени. Твърди се, че ответникът не бил получавал сума в размер на 50 лева, като не било ясно и как бил формиран размерът на иска. Платената от длъжника сума по договора дори не покривала получената главница, поради което нямало основание за претенция за връщане на суми по кредита. Моли за отхвърляне на исковете. На свой ред също претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но взема писмени становища.

В срока за отговор ответникът „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД предявява и насрещен иск.

Твърди, че между Л. Д. Д. и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД на 22.11.2021 г. бил сключен договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № *********, по който лицето условило 1 000 лева за 30 дни, при ГПР- 38, 40 %. На 21.12.2021 г. той платил 300 лева, от които: 267 лева- главница и 33 лева- лихва. Задълженията по кредита били рефинансирани с друг договор за кредит № ********** г., чиято действителност била оспорена по друго дело- гр. дело № 12003/ 22 г. на ПРС, XVII гр. с-в. Дори и при недействителност на потребителския кредит, на основание чл. 23 от ЗПК, се дължала чистата стойност. В този смисъл се предявява насрещен иск за осъждане на потребителя да заплати на кредитора сумата от 700 лева- част от усвоената главница по договора за потребителски кредит № ************ г., намалена с платената сума от 300 лева по договора, ведно със законната лихва от 14.12.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

Постъпил е отговор на насрещния иск, в който се посочва, че процесният договорът за кредит от 21.11.2021 г. бил погасен чрез плащане в размер на 300 лева на 21.12.2021 г., а остатъкът- чрез рефинансиране с друг договор за кредит от 21.12.2021 г., като по този начин цялото задължение било платено. Насрещният иск бил неоснователен, защото „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД бил получил както сумата по кредита, така още и възнаграждението за 3 поръчител по договора за гаранция. Погасяването чрез рефинансиране с договора от 21.12.2021 г. обаче не било предмет на разглеждане по това дело, нито пък в тази връзка страните били направили някакви твърдения. Моли за отхвърляне на насрещния иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит тип „кеш на ден“ № ********* г. „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, на ищеца е предоставен кредит в размер на сумата от 1 000 лева, за срок от 30 дни, при фиксиран лихвен процент на ден- 0, 11 % и ГПР- 48, 40 %. По договора е предвидено обезпечение- поръчителство на физическо лице, банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора дружество.

С договор за възлагане на поръчителство от 22.11.2021 г. „Кредит Гаранция” ЕАД е поело задължението да отговаря солидарно с ищеца като длъжник по горния договор за кредит, срещу възнаграждение за услугата от 267 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от двата договора- за кредит и за поръчителство.

Приета е и вносна бележка за платена от ищеца към „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД сума в размер на 300 лева.

Сключен е и последващ договор за потребителски кредит тип „кеш на ден“ № ******** г. между „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и ищеца, с който на лицето е предоставен кредит отново в размер на сумата от 1 000 лева, при същите условия- за срок от 30 дни, фиксиран лихвен процент на ден- 0, 11 % и ГПР- 48, 40 % и предвидено обезпечениепоръчителство на физическо лице, банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора дружество.

За този кредит е бил сключен договор за поръчителство от 23.12.2021 г. между „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и „Кредит Гаранция” ЕООД, по който „Кредит Гаранция” ЕАД е поело задължението да отговаря солидарно с ищеца като длъжник по горния договор за кредит № ***********.

Представена е и справка за кредитна задлъжнялост от БНБ- ЦКР на ищеца във връзка със сключените от него договори с ответниците.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Б. Д., според която в ГПР на процесния договор за кредит № *********, като разход била включена само договорната лихва, а при включване на разхода за поръчителство- ГПР ставал 320, 40 %. По кредита била заплатена сумата от 300 лева, от която: главница- 267 лева и договорна лихва- 33 лева.

Прието е и допълнително заключение на съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от друго вещо лице- Д. С., според която погасената по процесния договор за кредит № ******** сума от 1 033 лева (главница- 1 000 лева и лихва- 33 лева), е била погасена по следния начин: с плащане на сумата от 300 лева на 22.12.2021 г., които са погасили главница 4 от 267 лева и лихва от 33 лева, а остатъкът от дължимата главница от 733 лева е погасен чрез рефинансиране на последващия договор за кредит № ***********.

Във връзка със заключението на вещото лице по ССчЕ е допуснато изменение на осъдителните искове- главен и евентуален, като те са предявени за по 300 лева всеки, вместо първоначално предявените такива от по 50 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между Л. Д. Д. и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № ************* г., по който ищецът е усвоил заетата сума. Първият ответник е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.