Решение № 16 от 04.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20211100510115 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на В. В. П. – ищец по гр. дело № 14583/2020 г., на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав срещу решение № 20080818 от 29.03.2021г. по цитираното дело. Първоинстанционното решение се обжалва изцяло.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правил и необоснованост. Въззивникът твърди, че решението на първоинстанционния съд не отразява обективен, аналитичен, законосъобразен и справедлив подход при разрешаването на случая. Поддържа, че районният съд тенденциозно и предубедено е разгледал доказателствата, вкл. и събраните гласни доказателства. Твърди също, че режимът на контакти се спазва, но съдът не отчел, че бащата работи на смени. Въз основа на изложеното въззивницата иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, в което да се определи режим на лични отношения на бащата Б. Л. Р. с малолетното дете Н. Б.Р. в следния смисъл:

- Бащата да вижда и взема детето при себе си от дома на майката В. П. всяка втора и четвърта седмица за времето от 09:00ч. в събота до 19:00ч. в неделя с преспиване;

- Бащата да взема детето всеки вторник и четвъртък от детската ясла, след неговия целодневен престой там, която посещава детето Н. Р.а и да го връща в дома на майката В. П. до 19:00ч. на съответния ден. В случаите, в които в съответните вторник и/или четвъртък, детето не посещава детска градина, то ще бъде взимано от 1 дома на майката, където живее, не по-рано от 16ч. и ще бъде връщано до 19ч. на съответния ден;

- Бащата да вижда и взема детето Н. Р.а при себе си за 20 дни през лятото, които не съвпадат с летния платен годишен отпуск на майката, като тези 20 дни бъдат разделени на две по десет дни, като разликата между тях трябва да бъде не по-малка от 15 дни, а конкретните 10-дневни периоди за лични контакти с бащата се договарят ежегодно с майката, не по-късно от 31 май на съответната година. Когато са налице здравословни причини, свързани с детето, установени с медицински документ от личния лекар или друг медицински специалист, е допустимо тази договореност да не бъде спазена, като по съгласие на майката и допълнителна договореност между родителите може да бъде определен по-дълъг период на отделяне между двата 10дневни периода или тези 20 дни да бъдат отложени за друг сезонен период;

- Бащата да вижда и взема детето при себе си всяка четна година за Коледните празници (24.12-26.12) и всяка нечетна година за Новогодишните празници (30.1201.01), както и всяка четна година за Великденските празници (петък преди празника до понеделник след празника), за времето от 10:00ч. на първия ден до 19:00ч. на последния ден на съответния празник;

- Бащата да вижда и взема детето Н. Р.а при себе си всяка година на рождения си ден /15.01/ за времето от 10:00ч. до 20:00ч.;

- Рожденият ден на детето Н. Р.а да се празнува с двамата родители, а в случай, че двамата нямат съгласие за празника, бащата има право да вижда и да взема детето в деня, следващ рождения му ден за времето от 10:00ч. до 20:00ч. С въззивната жалба въззивницата сочи доказателства. Претендира направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Б. Л. Р. не е представил отговор на въззивната жалба. Не са заявени доказателствени искания от тази страна.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично. В хода на устните състезания въззивницата, чрез упълномощения представител пледира за отмяна на обжалваното решение, тъй като счита настоящият режим за вреден за детето Н. Р.а. Моли да бъде определен нов режим, какъвто е посочен в исковата молба и във въззивната жалба.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си, пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на въззивника, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решение № 20080818 от 29.03.2021г. по гр. дело № 14583/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, съдът е отхвърлил предявения на основание чл. 59, ал. 9 от СК иск от В. В. П. срещу Б. Л. Р., за изменение на режима на лични отношения на бащата с Н. Б.Р., определен с одобрена спогодба по гр. д. № 51662/2018г. на СРС, 80 състав, с протоколно определение от 19.11.2018г., като неоснователен.

Оставил е без уважение исканията на страните за присъждане на разноски.

Пред първата съдебна инстанция е депозиран социален доклад от ДСП-Люлин, в който е изразено становище, че основните грижи за детето Н. Б.Р. се полагат от неговата майка, а детето посещава 35 ДГ „Щастливо детство“. В заключението си социалните служители са изразили мнение, че следва да бъде определен режим на виждане с Н., съобразен с висшия интерес на детето за пълноценно общуване с отсъстващия родител и гарантиращ запазване и съхраняване връзката дете-родител 2

(лист 14-15 от делото).

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите А.С.Д. и В.М.М. – двамата без дела и родство със страните. С показанията си свидетелите установят впечатленията си от общуването на детето Н. с всеки от двамата родители, като не установяват обстоятелства относими към спора и налагащи да се изменят мерките на лични отношения и да се определят нови. По изложените съображения въззивния съд не обсъжда свидетелските показания, като ги счита за неотносими и установяващи факти, които не са спорни между страните (че страните спазват вече установения режим на лични отношения).

Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният състав служебно (с определение № 4866/27.05.2022г. - лист 27 от делото) е допуснал съдебна психологична експертиза (СПЕ). Според приетото във въззивното производство заключение на СПЕ (лист 62-65 от делото), изготвено от вещото лице Х. Й. Й. – психолог и психотерапевт, изцяло кредитирано от съда, като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните, се установява, че детето Н. е отглеждано от двамата си родители през първите години от живота си и това е позволило по естествен начин детето да формира нормална привързаност към майка си и към баща си. От заключението се установява, че раздялата на родителите и свързаните с това промени в живота на детето са го наранили в различна степен, но въпреки това то заявява и показва обич както към майка си, така и към баща си. Тази запазена привързаност на детето Н. е преценена от вещото лице като: „рядко срещана в подобни ситуации и родителите трябва да я оценят и положат усилия да я съхранят и развиват и в бъдеще“. Установява се също, че при детето Н. не се отчита наличие на конфликт на лоялност по отношение на някой от родителите. Емоционалната връзка между детето и родителите е съхранена, но родителското сътрудничество и комуникацията са нарушени, което затруднява безпроблемното отглеждане и възпитание на Н.. Според заключението на експерта родителите имат способности, възможности и желание да отглеждат детето си, като и двамата познават особеностите и предпочитанията му. Притежават добър родителски капацитет и могат да участват активно в неговото отглеждане, а като проблемна област е липсата на директна комуникация между родителите, мнителност и подозрителност.

От заключението на вещото лице се установява, че при детето Н. не се констатира синдром на родителско отчуждение. Детето иска да е заедно с двамата родители. Видно от заключението на вещото лице в полза на детето е майката да не създава пречка и да предостави разширено виждане на бащата с детето.

На поставената от съда задача да предложи подходящ примерен режим на лични отношения за детето Н. Б.Р. с бащата Б. Л. Р., вещото лица дава заключение, че най-удачно е упражняването на родителските права да са на майката, като за бащата да бъде запазен определения режим на разширено виждане.

В открито съдебно заседание от 05.12.2022г. вещото лице конкретизира, че в отговора на пети въпрос е имал предвид да бъде запазен определеният от районния съд с решението режим на разширено виждане на бащата с детето (лист 126 от делото).

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 11.04.2022г. е изслушана въззивницата В. В. П., която е заявила пред въззивния съд, че живее в ж.к.

„Люлин-3“ с родители си в едно жилище и те помагат. С бащата на детето живеят блок до блок. Заявява, че когато детето Н. е с баща си, няма никаква възможност да комуникира с детето, а бащата казва, че след като е взел детето, той отговаря за него.

Счита, че няма съдействие от негова страна във времето, когато детето е при баща си.

3

В същото съдебно заседание е изслушан и ответникът Б. Л. Р., който заявява, че работи в Метрополитен от 14 години, като бригадир, а работното му време е на смени и с осемчасов работен ден. Сам изготвя графика и когато е на работа през нощта, детето Н. никога не е оставало при него. Заявява пред съда, че когато детето е при него, ако поиска да се чуе с майка си, не я препятства. Не отказва никога на детето да общува с майката. Справя се абсолютно сам с грижите за детето Н..

Други относими към спора доказателства не са събрани от въззивната инстанция. Представените с въззивната жалба доказателства не установяват релевантни за спора факти и съдът не ги обсъжда. Приетият във въззивното производство частен документ - сигнал за дете в опасност до ДСП „Люлин“ от 08.10.2021 г., не е относим към спора, тъй като установява влошените отношения между страните, но не и необходимост от изменение на личните отношения на бащата с детето.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден като цяло и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Въззивната жалба е неоснователна.

Въззивницата В. В. П. е обжалвала първоинстанционното решение, с което съдът е отказал да допусне изменение на режима на лични отношения на бащата Б. Л.

Р. с детето Н. Б.Р., определен по гр. д. № 51662/2018г. на СРС, 80 състав, обективиран в решението на съда от 19.11.2018г.

Съгласно нормата на чл. 59, ал. 9 от СК ако обстоятелствата се изменят, с ъ д ъ т по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

Систематичното и логично тълкуване на цитираната приложима норма води до извод, че за да се стигне до изменението и определянето на нови мерки, е необходимо да е установена настъпила промяна (изменение) в обстоятелствата. В случая въззивницата (ищца пред първата инстанция) не твърди такава промяна в обстоятелствата, а че режимът, който двамата родители на детето Н. са предложили на съда в производството по гр. д. № 51662/2018г. на СРС, 80 състав, не е в интерес на детето.

Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право, закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о.), а и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v. SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.