Решение № 3248 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3248 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330100949 по описа за 2024 година

Предявени са обктивносъединени искове по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „ВЕЦ Мадан 2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Средногорци, обл. Смолян, общ. Мадан, ЕИК 175018700 против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Централен“, ул. Христо Г.Данов №37 за заплащане, на сумата от 15 000 лв., явяваща се част от сумата от 558564,29 лв. на произведена от ищеца и доставена на ответника електрическа енергия; както и 15 000 лв. - част от сумата о т 87192,60 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 21.02.2016 г. до 21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното заплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВЕЦ „Средногорци 2000“, в който се произвежда ел. енергия с инсталирана мощност до 10 МВт. Същата се продава на ответното дружество по договор от 31.03.2003 г. Заявява се, че продажната цена се определя от КЕВР. В периода 16.12.2015 г. до 31.01.2019 г. ответника изкупувал енергията при цена от 112,48 лв. за МВтч., която съответства на решение № Ц- 5/20.02.2015г. на КЕВР, което въвежда ограничителен критерий за определяне на

1 преференциални цени от 01.04.2011 г. в съществуващите ВЕЦ по §3, ал.1 т.1 ПЗР на ЗВАЕИБ от 112,48 лв. без ДДС. Твърди се, че посоченото решение е отменено от АС София град с решение от 15.06.2017 г. по адм. д. № 2596/2015 г., потвърдено с решение от 12.11.2018г. по адм. дело № 12851/2017г. на ВАС .

Заявява, че изкупуването на ел енергията в посочения период следва да се извърши при цена от 213,09 лв. за МВтч, която съответства на определената такава от КЕВР решение на № Ц-010/30.03.2011г. за този вид производство, въпреки, че същото било отменено през 2013 г. с решение от 13.02.2013 г. по адм.д. № 5492/2011г. на ВАС решение. Заявява, че разликата между фактурираните и действително дължимите цени на продадената ел. енергия в периода е 558 564,29 лв. Същата не е заплатена и се дължи обезщетение за забавата за периода от 21.02.2016г. до 21.02.2019 г., както възлиза на 87192,60 лв.

В срока за отговор ответникът „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД не отрича наличието на договорни отношения, изкупуване на ел енергията в периода и фактурирането и по заявената цена. Не се оспорва и настъпилите промени в регулирането на цената и отмяната на решенията на КЕВР, който е единствения компетентен орган за определяне на цената. Заявява, че е налце ново решение на КЕВР от 03.04.2019 г. с което, считано от 01.04.2011 г. цената на ел. енергията произвеждана от електроцентрали като притежваната от ищеца е определена отново на 112,48 лв.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От представените писмени доказателства договор от 31.03.2003 г.; фактури(лист 77-116 от т. д. 149/2019 г. на ПОС) е видно, че на 31.03.2003 г. ищеца е поел задължение да произведе, достави и продаде на ответника електрическа енергия от собствена централа МВЕЦ „Средногорци 2000“, ответника да я изкупи при цени и условия определени от КЕВР с решение от 08.01.2001 г. В периода 16.12.2015 г. до 31.01.2019 г. ответника изкупувал ежемесечно енергията при цена от 112,48 лв. за МВтч., като закупеното количество възлиза на 4 899 917.52 кВтч и е фактурирано на обща стойност от 712 353.48 лв. с ДДС от 20 %.

От представените писмени доказателства решения на КЕВР № Ц2 010/30.03.2011 г.; № Ц-5/20.02.2005 г. Решения на ВАС № 2126/13.02.2013 г.;

№ 16953/17.12.2013 г.; № 13785/12.11.2018 г.; решение на АСС-град № 4039/15.06.2017 г.; се установява, че през 2011 г. с решение на КЕВР е била определена преференциална цена на електроенергията произведена от ВЕЦ нисконапорен, руслов с инсталационна мощност от 200 кВт до 10000кВт213,09 лв./МВтч., а за ВЕЦ с инсталационна мощност под 10МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г.-112,48 лв./МВтч. Определената цена от 112,48 лв./МВтч. е действала до 17.12.2013 г., когато с влязло в сила решение на ВАС е било отменено решението на КЕВР в тази ме част. През 2015 г. с ново решение на КЕВР определената с предходното решение цена от 112,48 лв./МВтч за произведена от ВЕЦ с инсталационна мощност под 10МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г. ел енергия отново е била определена като преференциална. Тази промяна действала до 12.11.2018 г., когато била отменена с влязло в сила решение на ВАС.

От изготвеното заключение по извършената КСЕ видно, че ВЕЦ „Средногорци 2000“ е от категорията на посочените в т. 2 от решението на КЕВР № Ц-010/30.03.2011 г.- нисконапорен, руслов с инсталационна мощност от 200 кВт до 10000кВт.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищеца произвежда електроенергия чрез ВЕЦ „Средногорци 2000“ и е доставял такава на ответника в периода 16.12.2015 г. до 31.01.2019 г. въз основа на сключен между тях договор от 2003 г., при цена от 112,48 лв. за МВтч., като закупеното количество възлиза на 4 899 917.52 кВтч и е фактурирано на обща стойност от 712 353.48 лв. с ДДС от 20 %. Няма спор, че страните са договорили цената на изкупуване да бъде съответна на определената такава от решение на КЕВР.

Спора между страните се състои в приложимата част от решенията на КЕВР в периода на доставката относно определената преференциална цена за вида на производството на електроенергията и категорията на производителя.

С оглед изготвеното заключение по извършената КСЕ в техническата и част, което се кредитира изцяло като компетентно извършено, съдът намира, че ВЕЦ „Средногорци 2000“, отговаря на определението за нисконапорен, руслов с инсталационна мощност от 200 кВт до 10000кВт. Съобразно с това и 3 констатацията на съда, че с решение на КЕВР № Ц-010/30.03.2011 г. е определена преференциална цена за изкупуване на електроенергия от такъв производител в размер от 213,09 лв./МВтч. то настоящия състав счита, че за доставената на ответното дружество електроенергия в процесния период същото е следвало да заплаща по-висока цена от фактурираната такава от 112,48 лв. за МВтч., а именно 213,09 лв./МВтч. без ДДС. Това сочи неизпълнение на задължението му да заплаща договорената между страните цена на доставката и основателност на притенцията на ищеца за притендиране разликата между заплатената и дължимата главница. По отношение размера на същата съдът намира че отразените данни в съставените счетоводни документи и справки за доставено количество електроенергия в периода от 4 899 917.52 кВтч позволяват изчисляване на цената на същата при единична стойност от 213,09 лв./МВтч. и дължим ДДС от 20 %. Ето защо съдът намира, че дължимата цена при математическо изчисление възлиза на 1 252 948.10 лв. с ДДС. Тъй като по делото не се спори, че е заплатена цена от 712 353.48 лв. с ДДС, то е налице дължима разлика от 540 594.62 лв. с ДДС, която подлежи на заплащане на ищеца. Притендираната от него частична сума от 15000 лв. попада в рамките на установената, което сочи основателност на предявения иск за нея и налага уважаването му изцяло.

Предвид изводите на съда за дължимост на притендираната главница, при липса на твърдения и установени факти за заплащането и, съдът намира че е налице основание за заплащане на обезщетение за забава за периода от падежа на задължението до окончателното му плащане в размер на законна лихва. Тъй като от ищеца се притендира мораторна лихва за периода от 21.02.2016 г. до 21.02.2019 г., то съдът намира, че искането му е допустимо и следва да се уважи изцяло защото притендирания размер от 15000 лв. попада в рамките на установеното общо задължение от 87192,60 лв. за това вземане.

Съобразно изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и доказателства в размер от 1200 лв. за държавна такса, 250 лв. за възнаграждение на вещи лица и 1400 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящето производство.

На ответника разноски не се дължат.

По изложените съображения, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Централен“, ул.

Христо Г.Данов №37 да заплаит на „ВЕЦ Мадан 2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Средногорци, обл. Смолян, общ. Мадан, ЕИК 175018700 сумата от 15 000 (петнадесет хиляди ) лв., част от 558 564,29 лв. – цена на произведена от ищеца и доставена на ответника електрическа енергия; както и 15 000 (петнадесет хиляди ) лв. - част от сумата от 87192,60 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 21.02.2016 г. до 21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното заплащане, както и сумата от 2850 (две хиляди осемстотин и петдесет) лева за разноски за настоящето производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПОС.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5