Решение № 1363 от 09.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕК. Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501659 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК 836034051; против решение № 1489/03,04,2023 г., постановено по гр. д. № 16266/2022 г. на РС Пловдив, 11 гр. състав В ЧАСТТА с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********; сумата от 48,71 лв., представляваща платена при начална липса на основание договорна лихва по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска – 10,11,2022 г., до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, и на това основание иска същото да бъде отменено и вместо това – да се отхвърли предявения иск.

Ответницикът по жалбата А. Д. Д., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и искат потвърждаване на решението.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД. Предявени от А. Д. Д., ЕГН **********; против „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК 836034051.

1

Твърди се, че между страните е сключен договор за кредит, който е нищожен поради противоречие със закона. Въз основа на същия недължимо ( при начална липса на основание) е заплатена лихва в размер на 50 лв., с която ответникът неоснователно се обогатил. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляваща получена при начална липса на основание договорна лихва по договор за потребителски кредит № *** г.

Ответникът оспорва исковете, твърди, че договорът между страните е валиден и получената въз основа на същия лихва е дължимо заплатена.

С обжалваното решение РС е приел иска за основателен до размер от 48,71 лв. и е присъдил посочената сума на ищеца. В тази част решението е се обжалва. В останалата, с която за разликата над посочената сума до пълната претендирана от 50 лв. искът е отхвърлен, решението е влязло в сила.

При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт. По отношение правилността на решението проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материално-правни норми, относими към спорното правоотношение. При изпълнение задълженията си въззивният съд не констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

Пред настоящата инстанция не се спори, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № *** г. Със същия ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 500 лв. за срок от 180 дни, а ищецът се е задължил да го върне на шест вноски от по 92,80 лв., , при „лихвен процент 40 %“х и ГПР в размер на 49,02 %

Не се спори, установява се и от представена пред РС справка, че задълженията на кредитополучателя са изпълнени, като същият е заплатил на ответното дружество 500 лв. – главница и 4871 лв. – договорна лихва.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

На първо място – не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за посочване лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран на 40 %, но липсва разпоредба за условията за прилагането му и уточнение за базата, върху която се начислява 2 лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Неясно остава как се разпределя лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване, не е конкретизиран общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва, нито и съотношението й с главницата по кредита, което обстоятелство прави невъзможна проверката относно това как е изчислен лихвеният процент, какви са условията за прилагането му и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40 %.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за посочване по какъв начин е формиран ГПР. При фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и при липса на уговорки относно дължими допълнителни разноски и такси по заема, с договора се предвижда годишен процент на разходите в размер на 49,02 %, като неясно остава на какво се дължи констатираната разлика, нито какви разходи са включени в оскъпяването на кредита.

Установените нарушения на законовите изисквания обуславят извод за нищожност на процесния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Следователно заплатената от ищеца договорна лихва в размер на 48,71 лв. е платена при начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да я върне.

РС е достигнал до същите изводи по съображения, които настоящата инстанция напълно споделя и, на основание чл. 272 от ГПК, препраща км тях.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На процесуалния представител на въззиваемия следва да се присъди възнаграждение за осъществената по реда на чл. 38 от ЗА безплатна правна помощ, което следва да се определи в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. – 400 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1489/03,04,2023 г., постановено по гр. д. № 16266/2022 г. на РС Пловдив, 11 гр. състав В ЧАСТТА с която „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК 836034051; е осъдено да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********; сумата от 48,71 лв., представляваща платена при начална липса на основание договорна лихва по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със 3 законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска – 10,11,2022 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК 836034051; да заплати на адвокат К. Й. К., АК Пловдив, адрес: гр. ***; сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща възнаграждение по чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4