Решение № 3204 от 17.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3204 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330119209 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 109 ал. 1, изречение второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Ищецът УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от *** **** **** *** К. Д., чрез пълномощник адв. В. Б., е предявил против И. А. П., ЕГН: **********, от гр.

П., ул. „П. ш.” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5190/ 31.07.2023 г., по частно гр. дело № 11071/ 2023 г. на ПРС, III бр. с-в, сума в размер на 3 750 лева- цена на предоставена медицинска помощ, оказана по време на болничния му престой, за периода 18.11.2022 г.- 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 28.04.2023 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че на **** г. ответникът постъпил в УМБАЛ „Св.

Георги” ЕАД- гр. Пловдив, Отделение по спешна медицина, с оплаквания за нараняване на *** **** след падане. Тъй като състоянието му не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, той бил насочен към стационарно болнично лечение в Клиника по ортопедия и травматология. Същият бил хоспитализиран в клиниката на 18.11.2022 г. в 15.15 часа, с приемна диагноза „**** ***“. Към момента на постъпването в болницата, както и при изписването си, лицето било с прекъснати здравноосигурителни права, които не били възстановени за болничния престой. На пациента се оказала болнична помощ по КП/№ *** 1

„************“. По случая била съставена история на заболяването, а при приключване на лечението- епикриза, отразяваща извършените медицински дейности (процедури и изследвания). Тъй като ответникът в периода на болничното лечение не бил осигурен по смисъла на ЗЗО и не бил възстановил правата си на осигурено лице до изписването си, на основание чл. 109 ал. 1 от ЗЗО, следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, възлизаща в размер на 3 750 лева, определена съгласно действалия към онзи момент ценоразпис в болничното заведение. Нормата на чл. 52 от ЗЗО предвиждала, че стойността на предоставената медицинска помощ се заплаща по цени на лечебното заведение, като ценоразписът бил общодостъпен. До лицето била изпратена покана за доброволно изпълнение, като пратката била върната с отбелязване „непотърсена“. За събиране на вземането се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 11071/ 2023 г. на ПРС, III бр. с-в и се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за уважаване на иска. Представя допълнително и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството особен представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не били представени доказателства за ценоразписа на ищеца, утвърден по съответния ред, като липсвали и доказателства за това, че към момента на изписването си ответникът още бил с прекъснати здравноосигурителни права. Не ставало ясно от материалите по делото дали пациентът бил изпълнил изискванията оказаната му медицинска помощ да бъде платена по ДСП. При спешно състояние не се изисквало лицето да е здравно осигурено.

Според утвърденото в медицинските стандарти състоянието на ответника било спешно и именно в тази връзка той бил насочен към хоспитализация. Предвид спешното му състояние, разходите за лечението му следвало да се поемат от държавния бюджет. Моли за отхвърляне на иска. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание чрез особения си представител поддържа отговора. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № 5190/ 31.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 11071/ 2023 г. на ПРС, III бр. с-в, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 3 750 лева- цена на предоставена медицинска помощ, оказана по време на болничния му престой, за периода 18.11.2022 г.- 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 28.04.2023 г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева- за държавна такса.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в законния едномесечен срок е предявен настоящият иск, който е допустим и следва да се разгледа по същество.

2

Представена е медицинска документация за лечението на ответника- направление за хоспитализация, история на заболяването, декларация за уведомление за стойността на лечението, резултати от клинична лаборатория- 5 броя, фиш за изследване, резултати от образно- диагностично изследване- 2 броя, кардиограма, оперативен протокол, епикризаКОТ.

От ДСП- П. е получен отказ от изплащане на лечението на пациента, поради неотговаряне на изискванията на ПМС № 17/ 2007 г.

Представен е и ценоразпис на платените услуги, предоставяни от ищеца и заповед за утвърждаването им, като са посочени изрично цените на конкретно извършените спрямо ответника дейности и услуги, заедно със сметка за пациент.

Видно от справка от ТД на НАП- П., ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничния си престой.

До ответника е изпратена покана за доброволно плащане на сумата за лечение, като писмото е върнато в цялост, като непотърсено.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

От приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е постъпил като пациент в спешно отделение на ищцовото лечебно заведение, но след преглед е насочен към хоспитализация, защото е било преценено, че състоянието му не е можело да бъде успешно овладяно в спешен кабинет. Пациентът е подписал декларация за информирано съгласие, с което се е запознал с условията, при които НЗОК плаща извършените медицински дейности по оказаната здравна помощ, а наред с това е информиран и за ценоразписа на предоставяните услуги от болницата. Още повече, че в случая лицето се е възползвало от възможността ДСП да възстанови стойността на лечението, но му е отказано, поради неотговаряне на специалните изисквания за това.

По случая е съставена необходимата медицинска документация, като същата е издадена от компетентни длъжностни лица в кръга на техните служебни задължения, поради което това представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства. От историята на заболяването е видно какво е било състоянието на пациента при приемането му, по време на болничния престой, както и проведеното му лечение. Същото е продължило за времето 18.11.2022 г.- 25.11.2022 г., като лечението е приключило със завършване на алгоритъма на клиничната пътека. За периода на лечението, видно от справката от ТД на НАП, лицето е било с прекъснати здравно- осигурителни права. Пациентът не е възстановил правата си на здравно осигурено лице до напускане на болницата, поради което на основание чл. 109 ал. 1, изречение второ от ЗЗО следва сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Тази стойност съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗО следва да се плати по цени на лечебното заведение, чийто цени са посочени в ценоразписа на болницата. Не съществува нормативно задължение от лечебното заведение да се уведомява пациентът, че е с 3 прекъснати здравно осигурителни права, защото той трябва сам да следи за своя осигурителен статус. Всеки гражданин е длъжен да заплаща здравноосигурителните си вноски, за да ползва безплатна медицинска помощ, като от неизпълнението на това си задължение той не може да черпи права.

Според действащото законодателство разходите за оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата. В този смисъл са разпоредбите на чл. 99 от Закона за здравето („Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния“) и на чл. 7 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г. („Разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата“). При това положение, спешната медицинска помощ е безплатна само, ако пациентът не е приет за лечение в болнично заведение и доколкото в настоящия случай ответникът е бил хоспитализиран именно поради невъзможността здравословното му състояние да бъде преодоляно в спешен кабинет на болницата, той следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. За да ползва обаче безплатно медицинско обслужване, той трябва да е заплатил здравноосигурителните си вноски, а след като по делото се установява противното, лицето дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ.

Както вече се посочи по- горе, заплащането на предоставените от ищеца услуги става по ценоразписа на лечебното заведение, който е общодостъпен- публикуван е в интернет страницата на болницата и е приет като писмено доказателство по делото, като с подписване на декларацията за информирано съгласие пациентът е запознат със стойността на медицинските услуги там. Видно от представената сметка на пациент, за ответника са били извършени медицински услуги на обща стойност от 3 750 лева, включваща операцията на крайника, като сумата съвпада със стойността по ценоразписа на болницата. До адреса на ответника е била изпратена изрична писмена покана за доброволно изпълнение, като плащане е липсвало, с което лечебното заведение надлежно е уведомило пациента за дължимите суми. От изложеното следва, че така предявената претенция се явява доказана както по основание, така и по размер, поради което тя следва да се уважи изцяло.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вземане вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер.

Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- внесени държавна такса в размер на 75 лева, такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 675 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 450 лева, поради което те следва 4 да се възложат в тежест на ответника. На особения представител на ответника се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото, в размер на внесения за него депозит, което ще му бъде изплатено с РКО.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5190/ 31.07.2023 г., издадена по частно гр. дело № 11071/ 2023 г. на ПРС, III бр. с-в, И. А. П., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „П. ш.е” № ***, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от *** *** *** К. Д., сумата в размер на 3 750 (три хиляди седемстотин и петдесет) лева- цена на предоставена медицинска помощ, оказана по време на болничния му престой, за периода 18.11.2022 г.- 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 28.07.2023 г. до окончателното й погасяване.