Решение № 401 от 29.07.2021, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 527/2021
- Вид
- Решение № 401
- Подписан
- 29.07.2021
- В сила
- 02.09.2021
- Състав
- НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.226 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.1 т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.1 т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.10Б · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 401 гр. Разград , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100527 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.224, ал.1, чл.226, ал.2 и чл.226, ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
Депозирана е искова молба от ЦВ. Г. М., с която са предявени обективно съединени искове срещу Капански ансамбъл Разград за заплащане на сумите:
3756,96 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 г. по 42 календарни дни ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и сумата 92,88 лв. обезщетение за забава върху сумата за периода 12.12.2020 г. – 10.03.2021 г.;
2 817,72 лв. обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода 28.11.2020 г. – 10.03.2021 г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба;
3 033,42 лв. пропуснати ползи от изплащане на парично обезщетение за общо заболяване за периода 21.05.2020 г. – 07.09.2020 г. поради прекъсването на осигуряването, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, както и сумата 155,04 лв. обезщетение за забава за периода 08.09.2020 г. – 10.03.2021 г.
За установяване, че периода 18.05.2020 г. – 12.12.2020 г. следва да се счита за осигурителен и трудов стаж.
В исковата молба твърди, че е работила по трудово правоотношение като „балерина“ с брутно месечно трудово възнаграждение от 939,24 лв. по трудово правоотношение за неопределено вре, че това трудово правоотношение е било прекратено от ответната страна с едномесечно предизвестие на осн. чл.328, ал.1 т.10Б, че на 07.12.2020 г. чрез ЧСИ й е 1 връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 12.12.2020 г., че през 2019 г. е ползвала отпускът за 2018 г. за 2019 и 2020 г. не е ползвала такъв, а е имала право на 42 дни отпуск годишно, че трудовата книжка не е била оформена и предадена на ищцата непосредствено след връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не е могла да започне своевременно работа. Също така сочи, че от 15.05.2020 г. е било прекъснато осигуряването на ищцата, поради което е постановен отказ от НОИ за изплащане на парично обезщетение за общо заболяване.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск твърди, че ищцата е ползвала отпуска за 2019 г. в размер на 42 дни, а за неизползвания за 2020 г. е получила обезщетение за 28 дни в размер на 1228,80 лв. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за задържане на трудовата книжка, сочи, че книжката на ищцата е върната при пенсионирането и същата не е представила нова книжка, за да бъдат нанесени нововъзникналите обстоятелства. Счита, че не дължи обезщетение за пропуснати ползи, тъй като осигурителни вноски на ищцата не са внасяни поради това, че същата не е полагала труд. Конкретно сочи, че в присъствените форми и констативния протокол са отбелязани отсъствия на ищцата, поради което с нарочна заповед на директора на ансамбъла е определил тези дни като самоотлъчка, като тези дни са продължили и след периода на представените болнични – след 08.09.2020 г. до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение. По същата причина счита, че това време не следва да се признава за трудов и осигурителен стаж. Претендира и за направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата е работила по трудово правоотношение за неопределено време като балерина по трудов договор №01/03.01.2017 г. за пълно ненормирано работно време от 8 часа при основно месечно възнаграждение от 467 лв. и допълнителни възнаграждения в размер на 25% за професионален опит и 255 лв. за ръководител на СТФ Лудогорска младост и подпомагане художествено-творческата работа на ДТА „Лудогорска младост“. В трудовия договор е посочено, че служителят има право на основен и допълнителен платен годишен отпуск общо от 42 дена. Трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие от работодателя, приложено към трудовото досие, като основание за това е посочен чл.328, ал.1, т.10Б от КТ /л.26/. Предизвестието е връчено чрез ЧСИ на 12.11.2020 г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение /л.27/ е връчена чрез ЧСИ на 15.12.2020 г.
Според отразеното в заповедта, процесното трудово правоотношение на ищцата е прекратено на 12.12.2020 г. със същата заповед е разпоредено на работника да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
За времето от 21.05 до 07.09.2020 г. ищцата е била в отпуск по болест /л.13-15/С решение на ЛКК /л.12/ е потвърден болничния лист на ищцата с №Е20198226572.
С разпореждане от 13.07.2020 г. /л.21/, 28.07.2020 г./л.20/ и о т 26.08.2020 г. /л.18 /, от 2
10.09.2020 г. /л.19 / ТП на НОИ Разград отказва изплащането на парично обезщетение за общо заболяване на ищцата. По повод жалба на ищцата ТП на НОИ Разград са извършили проверка и са установили /л.17/, че към датата на настъпване на временна нетрудоспособност - 21.05.2020 г. ищцата не е била осигурена за този риск, тъй като осигуряването е прекъснато. На това основание е отказано заплащане на обезщетение.
Изрично е записано, че контролните органи не са констатирали нарушения на осигурителното законодателство.
По повод сигнал от ищцата /л.42/, проверка е извършена и от Д“Инспекция по труда“ Разград. В писмо /л.43 и сл./ същите посочват, че разпоредбите относно от заплащането на трудовото възнаграждение са спазени от ответника, а останалите, сочени от ищцата нарушения – за заплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност са в компетентността на ТП на НОИ. Тази проверка е била предмет на допълнителна проверка, която според писмо, подписано от Главния секретар на ИА“Главна инспекция по труда“ /л.44 и 45/ е установила, че действията на Д“Инспекция по труда“ Разград са били законосъобразни.
Във връзка с установяването на обстоятелството дали ищцата се е явила на работа на 18, 19 и 20.5.2020 г. е представена таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м.май 2020 г. /л.124/, в която е записано, че на 18,19 и 20 май 2020 г., а именно 3 работни дни е била в самоотлъчка. Тези таблици са водени от Пл.С. въз основа на издадени заповеди от работодателя /л.125,126/.
Във фишовете за заплати през м.април 2020 г. /л.9/ е отразено, че ищцата е била 8 дни на работа и 12 дни платен годишен отпуск и й е начислено трудово възнаграждение от 939,24 лв. Преди това – за месеците януари, февруари и март като платен годишен отпуск са отразени съответно 1 ден /л.133/ и 9 дни/л.135/ или общо ползвани 18 дни отпуск.
За част от м.май /л.137/ - 6 дни са отразени като болничен без заплащане и 3 дни отсъствие от работа, а за м. юни, юли, август във фишовете за заплати е отразено „болничен без заплащане“ /л.138, 139, 140/. За м. септември – 16 дни отсъствие от работа и 4 дни болничен без заплащане /л.141/, за м.октомври /л.142/ - 22 дни отсъствие от работа, за м.ноември – 21 дни отсъствие от работа /л.143/ и за м.декември /л.144/ - 9 дни отсъствие от работа. В последния фиш е записана и сумата 1 228 лв. обезщетение по чл.224 от КТ , като не е отразено за колко дни се отнася това обезщетение.
Според справка от НАП /л.50/ по отношение на ищцата са внесени осигуровки за 22 дни за м. януари 2020 г., 20 дни за м. февруари, 21 дни за м. март, 20 дни за м. април и 15 дни за м. май.
В трудовото досие на ищцата в заповед №29/03.01.2019 г. е отразено, че същата има оставащи дни платен годишен отпуск – 42 дни за 2019 г. и 14 дни за 2018 г. Ползвала е отпуск на 14.06.2019 г. , в периода 02.07.2019 г. – 26.07.2019 г. /19 дни – 13 дни за 2018 г. и 6 3 дни за 2019 г./, на 07. и 08.10.2019 г. /2 дни, респ. остатък от 34 дни/, от 18.12 до 20.12.2019 г. / 3 дни – остатък 31 дни/, от 23.12. до 30.12.2019 г. /3 дни, остатък 28 дни/, на 17.01.2020 г.
/1 ден, остатък 27 дни/, 02.08.2019 г. – 09.08.2019 г. /6 дни, остатък 21 дни за 2019 г. и 42 дни за 2020 г./, от 19.03.2020 г. до 16.04.2020 г. – 21 дни за 2019 г. /остатък 42 дни за 2020 г./ Според показанията на свид.Г., танцьор в Капанския ансамбъл, свид.С. водела присъствената книга, а когато някой от танцьорите закъснявал, той съобщавал това на свидетелката, за да отбележи присъствие. Признава, че като ръководител на танцовия състав той е следвало да съобщи на танцьорите графика за работа. За този график той уведомил сина на ищцата, който работел в същият танцов състав. Според свидетеля, той самият е организирал стачка срещу директора и по този повод танцьорите били пред сградата на Общинския културен център, но не си спомня ищцата да е била там. Този свидетел според представения протокол /л.127/ е присъствал на оперативка на 15.05.2021 г., на която е бил определен графика за работа на различните групи от ансамбъла. Този график е обявен със заповед от 15.05.2020 г. /л.129/, чрез разлепянето й на таблата в коридора и танцовата зала /л.130/ . Според показанията на свид.С., в дните 18,19 и 20 май от танцовия състав на ансамбъла на работа са били единствено П.З. и Д.А., като в последния ден за два часа имали официален протест. И свидетелите И.а и П. извършвали проверки за присъствие в периода 18-20 май 2020 г. По повод на това отсъствие и в кръга на служебните си задължения свидетелката написала докладна записка то ръководителя на ансамбъла, а той наредил същите да бъдат записани в самоотлъчка. Според нея не е имало хора, които не са били на работа, за които впоследствие да е било отразено, че са присъствали, но е имало такива, за които впоследствие е разпоредено излизане в отпуск – платен или неплатен. Според свид.И.а, касиер-счетоводител в ансамбъла, ищцата не е била на работа в периода 18-20.05., а заедно с група балетисти била пред сградата на общинския културен център, а след това излязла в отпуск по болест, поради което не получила писмото с покана да даде обяснения за отсъствието си. Според свид.И.а свид.Г.Г. е следвало да съобщи на ищцата графика за работа, а според свид.П. всички танцьори са присъствали на срещу с новия директор на 13.05.2021 г. в зрителната зала на Общинския културен център и на тази среща било обявено, че от 18.05.2021 г. ще бъдат на работа. Според същата свидетелка в последващ разговор Г.Г. казал, че е уведомил ищцата за графика. Съответно за периода на отсъствието на ищцата не са били внасяни осигуровки. Свид.П. като зам.директор на ансамбъла е знаяла за протеста, организиран за 20.05.2021 г. и на този ден видяла ищцата на този протест. По отношение на трудовата книжка, според свид.П. през 2016 г. ищцата поискала да й бъде прекратено трудовото правоотношение, за да упражни правото си на пенсия. При прекратяването на трудовото правоотношение си получила трудовата книжка от свидетелката, за да я представи в ТП на НОИ, а след това била назначена отново по трудово правоотношение, но не представила трудова книжка. При един от разговорите на новия директор с ищцата по повод съдбата на трудовото правоотношение, той поканил ищцата да представи трудовата си книжка, за да бъдат вписани новите обстоятелства. И свид.И.И. в показанията си съобщава, че част от служителите не били съгласни с назначаването на К.В.
4 за директор. Същият си спомня, че на протеста пред сградата на Общинския културен център на 18,19 и 20 май 2020 г. е присъствала и ищцата.
Към трудовото досие на ищцата са приложени докладна записка от 20.05.2020 г. от свид.
Пл.С. за това, че ищцата не се е явявала на работа на 18,19 и 20 май 2020 г., писмо, с което са искани обяснения от ищцата по повод неявяването й на работа, констативен протокол от 29.05.2020 г., в който е констатирано неявяването на ищцата , както и заповед №65/29.05.2020 г., с която е разпоредено да не се начисляват и заплащат трудови възнаграждения на служителите, които не са се явили на работа, като по отношение на ищцата това се отнася за 18,19 и 20.05.2020 г. В нова докладна записка – от 30.09.2020 г. свид.С. е посочила, че ищцата не се е явила на работа от 08.09.2020 г., а отпускът по болест е изтекъл на 07.09.2020 г. Това обстоятелство е посочено и в писмените обяснения на П.З. – ръководител на танцовия състав, в констативен протокол от 30.09.2020 г. В нови докладни записки е посочено и неявяването й на работа за периода 01.10.2020 г. – 26.10.2020 г. и след това – до 30.10.2020 г. и в периода 02.11.2020 г. – 25.11.2020 г. и до 30.11.2020 г. , 01.12. – 11.12.2020 г. За тези периоди са издадени съответните заповеди за неначисляване на трудово възнаграждение на ищцата.