Решение № 1899 от 30.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1899 гр. Пловдив, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20205330117500 по описа за 2020 година

Съдът е сезиран с искова молба от СТ. ИВ. П. против „Банка ДСК“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване на установено, че ищецът не дължи на „Банка ДСК“ АД сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 146/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив , по повод, на който е образувано изпълнително дело № *** на НК, а именно: сумата от 12 986.50лв. - главница по Договор за кредит Овърдрафт № ** от 14.08.2008г. и сумата от 1730.90 лв.- просрочена лихва по Договор за кредит Овърдрафт № ** от 14.08.2008г., за периода от 14.08.2010 г. до 06.01.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 06.01.2012г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът, на 11.01.2012г. се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК против него, в качеството му на поръчител по Договор за кредит Овърдрафт № ** от 14.08.2008г., сключен между „Банка ДСК“ и кредитополучателя „К- Строй“ ЕООД за горепосочените суми.

Въз основа на изпълнителния лист, с молба от 25.01.2012г. е образувано изпълнително дело № *** на НК, с район на действие Окръжен съд - Пловдив. В хода на вече образуваното изп.дело между ответника – кредитодател и „К- Строй“ ЕООД – кредитополучател били подписани споразумения от дати 18.09.2012г. и 02.10.2013г., по силата на които кредитополучателят се е задължил да изплати задълженията си по договора на вноски. Счита, че с тези действия страните са удължили срока по договора без негово съгласие в качеството му на поръчител и по този начин била отпаднала неговата отговорност. Позовава се на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД. Твърди, че чрез подписаните споразумения и извършените по тях извънсъдебни плащания директно на взискателя „Банка ДСК“ АД, ищецът не можел да встъпи в правата на взискателя спрямо главния длъжник. Позовава се и на изтекла давност след издаване на изп.лист спрямо него в качеството му на поръчител. Твърди се, че последното валидно изпълнително действие по образуваното изп.дело № *** е от дата 05.07.2013г., а именно запор върху трудовото 1 възнаграждение на длъжника. След тази дата в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изп.действия, което довело до настъпване на перемпция по силата на закона - на 05.07.2015г. Давностният срок за вземанията по изп.лист започнал да тече след дата на последно валидно изп.действие – 05.07.2013г., като за главницата бил изтекъл на дата 05.07.2018г., а за лихвата на дата 05.07.2016г. Твърди се, че чрез извършените по изп.дело плащания, както и чрез извършените извънсъдебни плащания от главния длъжник директно на взискателя, задълженията към него били погасени. Моли искът да се уважи.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не става ясно в какво точно се състои искането на ищеца.

Твърди се, че искът е недопустим, тъй като се касае за иск за установяване съществуването на факт с правно значение, какъвто факт е изтичането на давностния срок по отношение на вземането. Цитира се правна литература, касаеща твърденията за недопустимост.

Освен това, оспорва иска и като неоснователен, като се твърди, че ищецът не дължи процесните суми, поради погасяването по давност на вземането на „Банка ДСК“ АД. В молбата за образуване на изп.дело били посочени определени изп.действия, които следвали да се предприемат от ***, като едно от тях е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Вследствие на наложения запор, работодателят е започнал да извършва съответните преводи. Твърди се, че всяко плащане, извършено от него представлява отделно изп.действие, което прекъсва давността и започва да тече нов давностен срок – тригодишен или петгодишен. Позовава се на ТР № 2/2015г. Счита направеното от ищеца възражение за настъпила давност по своята същност да представлява признание за вземането на кредитора - взискател, с което счита иска за изцяло неоснователен. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че на 11.01.2012 г., по ч.гр.д. № 146/2012 г. по описа на ПРС, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД – 11.01.2012 г., е издаден изпълнителен лист, срещу ищеца длъжниците: „К-Строй“ ЕООД, ЕИК 160122853, К.С.В. и СТ. ИВ. П., да заплатят солидарно на кредитора, следните суми: 12 986.50 лева– главница, дължима по Договор за кредит № *** г.; 1730.90 лева – лихва, дължима за периода от 14.08.2010 г. до 06.01.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 06.01.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 294.35 лева за разноски по делото, както и сумата 544.35 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № *** г. по описа на ******, с район на действие Окръжен съд– Пловдив спрямо тримата длъжници: „К – Строй“ ЕООД, К.С.В. и ищеца СТ. ИВ. П..

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с 2 изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора, съгласно чл.

415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 146/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на предявяване на иска.

С оглед характера на вземанията за дължими суми по договор за кредит и разпоредбата на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се погасяват с изтичане на пет и три годишна давност, съответно за главница и лихва.

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за процесните вземания кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД, се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца и е образувал на 25.01.2012 г. г. изпълнително дело против ищеца и други двама солидарни длъжници при *** А.А..

Съобразно чл. 125 ЗЗД погасителната давност и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече за всеки един от солидарните длъжници поотделно, тъй като прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

Както вече се посочи по-горе, вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, се ползва с известен стабилитет, като не може да се оспорва на основания, които са могли да бъдат релевирани в заповедното производство и в този смисъл подобни доводи са преклудирани.

На първо място, съдът намира за неоснователни, релевираните в подкрепа на иска доводи на ищеца, че тъй като в хода на вече образуваното изп.дело между ответника – кредитодател и „К- Строй“ ЕООД – кредитополучател били подписани споразумения от дати 18.09.2012г. и 02.10.2013г., по силата на които кредитополучателят се е задължил да изплати задълженията си по договора на вноски, то с тези действия страните са удължили срока по договора без негово съгласие в качеството му на поръчител и по този начин била отпаднала неговата отговорност. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.

В тази връзка твърди, че чрез подписаните споразумения и извършените по тях 3 извънсъдебни плащания директно на взискателя - „Банка ДСК“ АД, ищецът не можел да встъпи в правата на взискателя спрямо главния длъжник.

Действително, по делото са приети като писмени доказателства – Споразумение от 18.09.2012 г. и Споразумение от 02.10.2013 г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД и „КСтрой“ ЕООД.

От Споразумението от 18.09.2012 г. се установява, че по силата на същото и във връзка с неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя „К-Строй“ ЕООД за погасяване на кредита, Банката се е снабдила с изпълнителен лист от 11.01.2012 г. и е образувано изп.дело № *** г. по описа на *** А. В споразумението е посочено, че „КСтрой“ ЕООД е внесло сума от 2909.64 лева по кредита в Банката, която сума представлява 15 % от задължението му, като „К-Строй“ ЕООД се е задължило в следващите 13 месеца, да внася ежемесечно вноска от 1100 лева по кредита и една последна погасителна вноска с размер на оставащия дълг за цялостното му погасяване. Посочено, че при неплащане, на която и да е дължима сума по споразумението, Банката прекратява действието му, без да е необходимо да уведомява „К-Строй“ ЕООД, като възобновява изп.дело и предприема всички допустими действия за събиране на вземането си по съдебен път.

От Споразумението от 02.10.2013 г., се установява, че към датата на подписването му, остатъчният размер на задълженията на длъжника възлиза общо на 13 897.21 лева, от които 12 986.50 лева – главница, 400.36 лева – лихва и 510.35 лева – съдебни такси, като „КСтрой“ ЕООД се е задължило да заплаща на кредитора до 25-то число на всеки месец сума в размер на 730 лева, за срок от 20 месеца (до 25.05.2015 г.), като кредиторът се е задължил да депозира молба по изп.дело № *** г. по описа на ****, за спиране на изп.дело и вдигане на запора на поричителя, след внасяне от страна на длъжника на първата вноска по споразумението. Посочено, че при неплащане, на която и да е дължима сума по споразумението, Банката има право да възобнови изп.дело и да предприеме всички допустими действия за събиране на вземането си по съдебен път.