Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 530 от 11.05.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2126/2021
Вид
Решение № 530
Подписан
11.05.2022
В сила
03.06.2022
Състав
Пламен Колев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20211100902126 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.625 ТЗ.

Образувано е по молби по чл.625 от ТЗ от „А.-**" ООД и „И. А.Б.”АД, за постановяване на решение по чл.630 ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника на основание чл.607а ал.1 вр. чл. 608 от ТЗ поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадължено, както следва:

Молителят„А.-**" ООД твърди, че през 2019 и 2019 г. ответникът „С." ЕООД е закупил от „А.-**" ООД стоки, за които са издадени фактури, както следва:

1. Фактура № 5760/19.06.2019 г.54 498, 24 лв. 31.07.2019 г.

2. Фактура № 6013/22.10.2019 г.1380, 96 лв.

31.10.2019 г.

3. Фактура № 6054/07.11.2019 г.104 457, 60 лв.30.03.2020 г.

4. Фактура № 6055/07.11.2019 г.690, 48 лв.

07.11.2019 г.

5. Фактура № 6086/28.11.2019 г.2071, 44 лв.

28.11.2019 г.

6. Фактура № 6106/17.12.2019 г.3952, 92 лв.

17.12.2019 г.

7. Фактура № 6303/25.03.2020 г.4061,84 лв.

20.08.2020 г.

8. Фактура № 6381/23.04.2020 г.2064,00 лв.

31.07.2020 г.

9. Фактура № 6542/23.06.2020 г.804, 00 лв.

31.08.2020 г.

10.Фактура № 6654/21.08.2020 г.2953, 53 лв.

21.08.2020 г.

1

През август 2020 г. „С." ЕООД е върнало част от закупените продукти, за които са издадени фактури №№ 6542/23.06.2020 и 25.03.2020 г., като стойността по тези фактури е частично сторнирана съгласно Фактура № 6657/25.08.2020 г., както следва:

По Фактура № 6542/23.06.2020 г. е сторнирана сумата от 165, 06 лв. с ДДС, като дължимата сума по цитирана фактура възлиза на 638, 94 лв. с ДДС;

По Фактура № 6303/25.03.2020 г. е сторнирана сумата от 329 лв. с ДДС, като дължимата сума по цитираната фактура възлиза на 3732, 84 лв. с ДДС.

Ответникът „С." ЕООД е извършило частично плащане на задължението си по Фактура № 5760/19.06.2019 г., като остатък за плащане по тази фактура е 5588, 24 лв. с ДДС.

След връщането на част от стоките , извършеното от страна на продавача сторниране по две от фактурите, описано по-горе, и направеното от „С." ЕООД частично плащане по Фактура № 5760/19.06.2020 г. общо дължимото от последното дружество на „А.-**" ООД за извършените продажби на стоки възлиза на 127 530, 95 лв. Ответникът обаче не е изпълнил задължението си да плати сумата на падажите, посочени във всяка една фактура. Налице е изрично потвърждение, направено от законния представител на „С." ЕООД, с което последният заявява, че задълженията на дружеството към „А.-**" ООД към 31.12.2020 г. възлизат на 127 530, 95 лв. (сто двадесет и седем хиляди петстотин и тридесет лева и деветдесет и пет стотинки).

Между страните са правени опити за доброволно уреждане на възникналите финансови отношения, във връзка с което на 19.02.2021 г. е подписано споразумение за разсрочено плащане на задълженията по фактурите. Към датата на подписване на споразумението страните констатират, че законната лихва за забава по неизплатените суми е в размер 5 870, 96 лв. Така общият размер на задълженията на „С." ЕООД към „А.-**" ООД (главници и лихви) за продажбите на стоки възлиза на 133 401, 91 лв. (сто тридесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една стотинки), като с подписването на споразумението длъжникът е направил изрично признание за дължимата сума по смисъла на чл. 116 б „а" от ЗЗД (т. 2 от Преамбюла).

В чл. I от Споразумението страните са постигнали съгласие задължението в размер на 133 401, 91 лв. (сто тридесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една стотинки) с ДДС да бъде изплатено на две вноски, както следва:

В срок до 28.06.2021 г. „С." ЕООД се задължава да заплати на „А.-**" ООД сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева);

В срок до 30.11.2021 г. „С." ЕООД се задължава да заплати на „А.-**" ООД сумата от 93 401, 91 лв. (деветдесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една стотинки).

С Уведомително писмо от 24.02.2020 г. „С." ЕООД е уведомило „А.-**" ООД, че в Споразумението е допусната техническа грешка при изписването на сроковете за плащане, като се посочва, че определените в споразумението падажи 28.02.2021 г. и 31.03.2021 г.

2 следва да се четат по следния начин: 28.06.2021 г. и 30.11.2021 г. Кредиторът „А.-**" ООД е приел корекцията и между страните се прилагат именно датите, посочени в уведомителното писмо.

В т. IV от Споразумението страните са предвидили, че при неизпълнението на задължението за плащане от страна на „С." ЕООД, включително и частично по реда и в сроковете по т. I настъпва предсрочна изискуемост на всички вноски, като кредиторът име право да събере дължимите суми по принудителен ред.

Към датата на депозиране на молбата падежът по първата вноска е настъпъл, но плащане от страна на „С." ЕООД не е осъществено, в резултат от което пълният размер на задължението по Споразумението от 19.02.2021 г. е станало предсрочно изискуемо на основание постигната между страните договорка в т. IV.

Счита, че са налице всички предпоставки по чл. 608 ТЗ, за да се приеме, че „С." ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, като материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

Задължението на длъжника „С." ЕООД към „А.-**" ООД е парично, доколкото „А.-**" ООД е доставил в качеството си на продавач различни продукти за растителна защита, органични торове и препарати, но плащане на продажната цена по тези доставки от страна на купувача „С." ЕООД не е извършено.

Към момента на подаване на настоящата молба, задължението на „С." ЕООД към „А.-**" ООД е в общ размер на 133 401, 91 лв. (сто тридесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една стотинки), като изрично признание за това от страна на длъжника се съдържа в подписаното между страните спорезумение от 19.02.2021 г.

На следващо място, вземането на „А.-**" ООД е такова по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ долколкото представлява парично вземане, произтичащо от търговска сделка. Видно, от изложената фактическа обстановка, между страните са сключвани неформални договори на търговска продажба на стоки, които са свързани с упражнява от тях дейност по занятие (чл.

286, ал. 1 от ТЗ).

Задължението е изискуемо. Съгласно подписаното между страните Споразумение от 19.02.2021 г. падежът за плащане на сумата по първата вноска в размер на 40 000 лв. от уговореното разсрочено плащане, е настъпил на 28.06.2021 г., но действия за погасяване на дълга от страна на „С." ЕООД не са предприемани. Поради допуснатото от страна на длъжника частично неизпълнение и на основание чл. IV от Споразумението е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и за втората вноска, която е в размер на 93 401, 91 лв. (деветдесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една стотинки).

Следователно, към датата на депозиране на настоящата молба „А.-**" ООД има изискуемо вземане от „С." ЕООД в размер на 133 401, 91 лв. (деветдесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една стотинки).

Евентуално счита, че „С." ЕООД е свръхзадължено, тъй като ликвидното имущество, с което разполага, не е в състояние да покрие съществуващите му задължения към всички 3 кредитори.

Присъденилият се по реда на чл.629, ал.4 ТЗ молител „И. А.Б.“ АД (Банката) твърди, че е отпуснал на „К.П.“ ЕООД, ЕИК *******, кредит на основание Договор за кредитна линия № ДК- 495-006542-183/10.07.2017 г., Анекс № ДК-А1-495-006542-341 от 04.10.2018 г., Анекс № ДК-А2-495-006542-471 от 08.07.2019 г. и Анекс № ДК-АЗ-495006542-679 от 10.07.2020 г. към него (Договор за кредитна линия). Кредитът включва главница, лихви, такси, комисиони, неустойки и други разноски, с главница в размер от 400 000 (четиристотин хиляди) лева, като годишната лихва върху главницата е в размер на годишен лихвен процент, формиран като сбор от 6-месечен EURIBOR, плюс договорна надбавка в размер на 4,25 (четири цяло и двадесет и пет стотни) процентни пункта, и наказателна надбавка, равна на годишния лихвен процент, увеличен с 10 (десет) процентни пункта. Кредитът е с краен срок за погасяване 31.08.2023 г. Към Договора за кредитна линия са приложими Общите правила и условия за кредитиране на лица, осъществяващи търговска дейност.

Солидарен длъжник по Договора за кредитна линия е ответникът „С.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* представлявано от Д.П.Д.. За обезпечение по Договора за кредитна линия солидарният длъжник, като обезпечител по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), е учредил в полза на Банката залог по реда и условията на ЗДФО върху всички свои вземания, настоящи и бъдещи, по всички сметки в национална и чуждестранна валута при Банката, на които „С.“ ЕООД е титуляр,като са учредени и други обезпечения.

Вземанията на Банката, произтичащи от Договор за кредитна линия № ДК-495- 006542183/10.07.2017 г. и анекси към него към 05.01.2022 г. са в размер на 439 430,98/четиристотин тридесет и девет хиляди четиристотин и тридесет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, ведно с договорните лихви върху главницата до окончателното й изплащане.

Сумата произтича от следните задължения:

Просрочена главница 400 000,00

BGN; Дължима лихви по просрочена главница

- 1083,33 BGN; Просрочени лихви по редовна главница - 3 392,44 BGN; Просрочени лихви по просрочена главница - 26 090,28 BGN; Разноски - 8 864,93 BGN По гореописания Договор за кредитна линия длъжникът „К.П.“ ЕООД и солидарните длъжници са в просрочие с повече от 189 календарни дни. Дължимите по Договора за кредитна линия суми не са погасени и от кредитополучателя или от солидарните длъжници по кредита.

Моли да се открие производство поради неплатежоспособност, евентуално свръх задълженост на дружеството. При липса на средства, моли производтвото да бъде спряно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното споразумение на 19.02.2021 г., между „С." ЕООД и „А.-**" ООД е постигнато съгласие за разсрочено плащане на задължения в общ размер на 4

127 530,95 лв., по фактури: