Решение № 23 от 05.02.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Монтана, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630101662 по описа за 2024 година

Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. чл. 558, ал.7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът Г. Ф. с адрес: гр.София, ул.,,Г И‘‘ №2 е предявил против Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,И‘‘ № 2, вх.В, ет.1, ап.3 положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува следното вземане на ищеца към ответника: 1 513,19 лв., представляващо изплатеното от Г.

ФОНД обезщетение за имуществени вреди по щета № 22110068/09.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски.

По щета № 22110068/09.03.2022 г. Г. ФОНД изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 513,59 лв. за увреден л.а.,,Ленд Роувър‘‘, рег. № EG-480-QK на територията на Монтана, формирани, както следва: 1 509,90 лв.- обезщетение за имуществени вреди и такса за обработка на Френския гаранционен фонд и 3,69 лв. ликвидационни разноски.

Виновен за процесното ПТП бил отв. Г. Р. Р., управлявал л.а. ,,ГАЗ66‘‘ с №М8821ВА, без действаща ЗЗ,,ГОА‘‘ към датата на ПТП, видно от справка на ИЦ към ГФ.

На 17.03.2022 г. по претенция № 22110068/09.30.2022 г. ищецът на осн. чл. 557, ал.1, т.2,,б‘‘а от Кодекса за застраховане изплатил/възстановил сумата в общ размер от 1 513,59 лв. на Френския гаранционен фонд на ДженралиФранция по щетата.

1

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна чрез назначения от съда особен процесуален представител е постъпил писмен отговор. Искът се оспорва в цялост.

На първо място искът се оспорва като процесуално недопустим. Нямало данни за причинени вреди на чуждо имущество от страна на ответника Г. Р. Р..

Алтернативно искът се оспорва и като неоснователен и недоказан, тъй като от събраните по делото писмени доказателства не се установяват твърдените в исковата молба факти и обстоятелства и съпричастността на ответника Р. в настъпване на вредите.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството.

Разгледан по същество, съдът намира иска за изцяло неоснователен.

Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Доказателствата по делото са изцяло писмени.

По делото са приети следните писмени доказателства: Протокол за ПТП № 1404381/21.09.2020 г., в който е посочено, че ,,участник 1‘‘- Г. Р. Р. управлявайки на територията на обл.Монтана т.а. ,,Газ 66‘‘ с рег. № М 8821 ВА предприел маневра на заден ход, след което предприема завой наляво, без да подаде сигнал с пътепоказател или ръка и блъска управляван от участник № 2- ,,Ленд Ровър‘‘ рег.№ EG -480-QK, който се движи в същата посока. В Протокола е вписано и, че участник № 1 е упрвлявал МПС без валидно сключена застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘, причинявайки материални щети.

На Г. Р. Р. бил съставен АУАН и издадено НП № 20-0294002811/14.10.2020 г. по чл. 185 от ЗДвП, чл. 179, ал.6, ал.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, чл. 185 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1 от Пр.3 ЗДвП.

О. Г. ФОНД бил съставен доклад по щета за имуществени вреди, като на осн. чл. 557, ал.1, т.2 от КЗ е определено да се изплати на ,,FAGO’’ Франция обезщетение в размер на 1 509,90 лв. Към документа са приложени документи на френски език без превод на български.

До ищеца била изпратена регресна покана относно претенция на Г. ФОНД към него за сумата от 1 513,59 лв.

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД ,,всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму‘‘. Фактическият състав на деликтната отговорност е кумулативна съвкупност от следните елементи: противоправно деяние, извършено виновно, вреда, пряка и непосредствена причинноследствена връзка между деянието и настъпилата вреда. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не бе безспорно установено, че е налице 2 непозволено увреждане, извършено от ответника спрямо имуществото на увреденото лице .

Единственото писмено доказателство по делото относно твърденият в исковата молба механизъм на ПТП е Протокол за ПТП № 1404381/21.09.2020 г. Това доказателство не е достатъчно, за да се установи единствено от него механизма на ПТП, причината за настъпване на щетите и техния вид и размер.

Това е така, тъй като макар и официален документ по чл. 179, ал.1 от ГПК, служителят на МВР, който е съставил протокола на първо място не е бил пряк очевидец на ПТП, на следващо място той няма характеристиката на експерт.

Протоколът за ПТП има обвързваща съда материална доказателствена сила единствено относно пряко възприетите от служителя факти и обстоятелства като: дата и място на произшествието; разположение на МПС след ПТП; видими вреди по МПС след инцидента и/или пострадали лица. Изготвеният от ищеца ,,доклад по щета‘‘ ведно със съпровождащи документи също не установява по безспорен начин вид, стойност и причина за материалните щети, тъй като е документ, изхождащ от заинтересована страна и няма обвързваща съда доказателствена сила.

За да бъдат по безспорен начин установени авторството на деянието, настъпилите вреди, виновността на дееца и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди в процеса следваше от ищцовата страна във вр. с носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал.1 от ГПК да бъде заявено искане за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, като експертът в своето заключение да отговори на тези въпроси. Такова искане не бе направено, а съдът счита, че служебно допускане на такава експертиза от страна на съда би било нарушаване на принципа за равенство на страните и състезателното начало в процеса.

Мотивиран от гореизложеното настоящият съд намира, че предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от Г. ФОНД с адрес: гр.София, ул.,,Г И‘‘ №2 против Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,И‘‘ № 2, вх.В, ет.1, ап.3 положителен установителен иск по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 558, ал.7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за признаване за установено, че съществува следното вземане на Г. ФОНД към Г. РУМЕНОВ Р.: 1 513,19 лв., представляващо изплатеното от Г. ФОНД обезщетение за имуществени вреди по щета № 22110068/09.03.2022 г., ведно със 3 законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съдМонтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4