Определение № 347 от 10.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Кюстендил, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500272 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. и Л. К.и, чрез адв. Н. Н., срещу Определение № 252/26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1654/2024 г. по описа на ДРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за допълване на Решение № 450/28.08.2025 г., в частта по предявената трета претенция от ищеца, касаеща законната лихва за забава в размер на 15,75 % годишно върху неплатената главница от 8 726 лв. дължима от 14.07.2011 г. до окончателното погасяване на задължението.

Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Считат, че след като ищецът е отправил искане за присъждане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 15,75 % годишно, дължимо от датата на постъпване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, съдът е следвало да се произнесе и по него, независимо от това, че не е надлежно докладвано. На следващо място, становището на ищеца срещу депозираната от тях молба по чл. 250 ГПК, по която е постановено обжалваното определение, не им е изпратено за отговор, което считат за процесуално нарушение. Навеждат се и други, но неотносими оплаквания.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. Г. К., в който се излага становище за неоснователност на жалбата, доколкото съдът се е произнесъл по целия спорен предмет.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

1

275, ал. 1 ГПК, от лица, имащи правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ДРС е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу Б. и Л. К.и, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми:

1. 8 726 лв. – главница по сключен договор за кредит Експресо № 689481/02.12.2005 г.;

2. 878,55 лв. – договорна лихва за периода от 30.07.2007 г. до 12.07.2011 г., 3. ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 15,75 % годишно върху неплатената част, дължимо от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.07.2011 г. до окончателното погасяване на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който изразяват становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове. Излагат съображения.

С Определение № 1/02.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1654/2024 г. по описа на ДРС, е изготвен доклад по чл. 140 ГПК, в който е посочено, че са предявени два иска, както следва:

1. 8 726 лв. – главница по сключен договор за кредит Експресо № 689481/02.12.2005 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.07.2011 г., до окончателното изплащане на вземането и

2. 878,55 лв. – договорна лихва за периода от 30.07.2007 г. до 12.07.2011 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.07.2011 г. по ч. гр. д. № 1959/2011 г.

Следователно заявеното от ищеца трето искане е отразено от първоинстанционния съд в доклада по делото, който в проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание е приет за окончателен, без възражения от страните в този смисъл.

С Решение № 450/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1654/2024 г. по описа на ДРС, е уважена претенцията за главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.07.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, а тази за договорна лихва е отхвърлена. С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за разноски.

Последвала е молба за изменение на решението в частта за разноските от ответниците, която е оставена без разглеждане с Определение № 1208/22.10.2025 г., поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК.

2

С молба вх. № 15306/15.12.2025 г. ответниците са поискали от съда да им издаде обратен изпълнителен лист по изложените в нея аргументи, която е оставена без уважение с Определение № 355/19.03.2026 г., доколкото съдебното решение не е влязло в сила.

Недоволни от постановеното решение, определение по чл. 248 ГПК и това по чл. 245, ал. 3 ГПК, ответниците подават въззивна жалба вх. № 10995/25.09.2025 г., частна жалба вх. № 13458/12.11.2025 г. и частна жалба вх.

№ 5965/22.04.2026 г., които са администрирани от ДРС и изпратени на КнОС.

Последният с Определение № 124/23.02.2026 г., постановено по в. гр. д.

№ 578/2025 г., е констатирал, че във въззивната жалба е инкорпорирана молба по чл. 250 ГПК за липса на произнасяне по искането за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответниците за обезщетение за забавено плащане в размер на 15,75 % годишно върху неплатената главница в размер на 8 726 лв., дължимо от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.07.2011 г. до окончателното погасяване на задължението. Това е наложило връщане на делото на ДРС за произнасяне по искането за допълване на решението.

С оглед задължителните указания на въззивния съд, ДРС се е произнесъл с Определение № 252/26.02.2026 г., с което е оставил без уважение молбата на ответниците за допълване на решението в посочения от тях смисъл. Това определение е предмет на обжалване понастоящем, като причината да се гледа в настоящото производство отделно от това по останалите жалби е посочена в Разпореждане № 289/02.07.2026 г., постановено по в. гр. д. № 578/2025 г.

Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. За да бъде реализирано това процесуално право, освен че трябва да е заявено в законоустановения срок, следва да е налице пропуск от страна на съда да се произнесе по част от спорния предмет. В конкретния случай това искане е заявено в срок, но не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, видно от диспозитивната част на Решение № 450/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1654/2024 г. по описа на ДРС, вкл. относно претенцията за законна лихва върху главницата. В тази връзка следва да се посочи, че макар и да има самостоятелно материалноправно съществуване, претенцията за законната лихва, претендирана от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или исковата молба в съда, няма характер на самостоятелен иск.

Тя има акцесорен характер, като нейното възникване, съществуване и прекратяване е обусловено от наличието или липсата на главно вземане, което се установява с влязло в сила решение. По тези причини не е вярно твърдението на жалбоподателите, че съдът не е докладвал тази претенция в определението си по чл. 140 ГПК. Напротив, същата изрично е посочена в т. 1, като след докладването на предявения иск за главница, е посочено, че се 3 претендира ведно със законната лихва за забава. Впоследствие това е отразено и в диспозитива на решението, като след уважаването на иска за главницата същата е присъдена, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.07.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

Възражението, че е допуснато процесуално нарушение, доколкото съдът не е предоставил възможност на жалбоподателите да вземат отношение по изразеното становище от ищеца на подадената от тях молба по чл. 250 ГПК е неоснователно. ГПК не предвижда такова изискване.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Разноски за настоящото производство не следва да бъдат присъждани с оглед неговия несамостоятелен характер.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3837/18.03.2026г. на Б.

Р. К. и Л. Б. К., двамата чрез адв. Н. Н., срещу Определение № 252/26.02.2026г., постановено по гр. д. № 1654/2024г. по описа на ДРС, IV състав, ГО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4