Решение № 16 от 08.03.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. ЛЕВСКИ, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20234410200264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство по постъпила жалба от В. М. Н., ЕГН**********, с пост. адрес: гр.***, против наказателно постановление №23-0293-000889, издадено на 18.09.2023г. от началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ–Левски, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв., на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва издаденото наказателно постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Навежда съображения, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение; че е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е посочено точното място на извършване на нарушението – нито километър на пътя, нито пък номер на дом, пред който е извършено нарушението.

Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

В с.з. се явява жалбоподателят. Представлява се от упълномощен 1 защитник, който поддържа жалбата. Навежда подробни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН на 02.09.2023г. срещу жалбоподателя, затова че на същата дата в 14:38 ч. в с. Българене, ул. Сливница, с посока на движение към гр. Бяла, управлява МПС *** с посочен рег. номер, негова собственост, като на десен завой извършва неправилно изпреварване, с което създава пречка и опасност за насрещно движещите се МПС.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 42, ал.2, т.2 пр.1 от ЗДвП – създава опасност при изпреварване за насрещно ППС при навлизане в пътна лента, предназначена за движението им.

За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият орган е издал на 18.09.2023г. обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв.

Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

Актосъставителят твърди в показанията си, че със свидетеля са изпълнявали служебните си задължения по утвърден график в с. Обнова и пред тях минал лек автомобил *** със заличен заден номер. Включили светлинен сигнал и тръгнали след процесния автомобил, водачът на който започнал да ускорява. Автомобилът бил застигнат в с. Българене. На завоя на центъра на селото водачът направил рязко изпреварване от лявата страна на товарен автомобил, след което минал пред него и поел по уличката, с цел да поеме по земен път, където бил спрян.

Свидетелят, също полицейски служител, сочи в показанията си, че в Българене, на завоя преди центъра водачът - жалбоподател изпреварил отново автомобил, след което свил вдясно и се опитал да мине по черния път, където спрял.

Разпитваният свидетел не е в състояние да уточни какъв автомобил е изпреварил водачът и посочва, че по целия път е имало насрещно движение.

Жалбоподателят е наказан за това, че на десен завой е извършил неправилно изпреварване, с което е създал пречка и опасност за насрещно движещите се МПС. Нарушението е квалифицирано по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, "Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.

При тези факти съдът счита, че доказателствената сила на АУАН е разколебана. При извършената служебна проверка съдът констатира 2 нарушаване на процесуалните правила в рамките на административнонаказателното производство. От една страна в УАУН не са отразени обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и самото нарушение, съобразно установеното в закона – чл. 42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН – мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В АУАН липсват фактически данни относно това как точно жалбоподателят е създал опасност при изпреварване, за насрещното ППС, при навлизане в пътната лента, предназначена за движението му, кой автомобил е изпреварил, не е направено описание на насрещно движещето се МПС; каква е била маркировката, имало ли е поставен знак „забранено изпреварването“. Нито в АУАН, нито в НП са описани тези обстоятелства. Начинът на описание на нарушението в АУАН и НП не дава представа за конкретна опасност.

Санкцията в чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е предвидена именно защото нарушителят с действията си е създал опасност в конкретна ситуация по отношение на конкретни лица, като създадената опасност се отнася до конкретни обстоятелства.

Противоречиви са писмените и гласни доказателства, събрани по делото, относно факта какво точно нарушение е извършил жалбоподателят, което води до невъзможност да се изследват релевантните обстоятелства за преценка отговорността на водача за вмененото му нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Това от своя страна води до неустановеност на факта на твърдяното нарушение.

Тези обстоятелства е следвало да се установят още при съставяне на АУАН и с оглед на пълното описание на нарушението да бъдат посочени в него.

Поради изложеното съдът приема, че актосъставителят не е отразил в акта и НП пълно и точно самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Като не е отразил правилно и в пълнота нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От установените в хода на съдебното следствие факти съдът не може да изведе правния извод, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено във вина, поради което жалбоподателят не следва да носи административнонаказателна отговорност, а наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане разноските по делото на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

3

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0293-000889, издадено на 18.09.2023г. от началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с което на В.

М. Н., ЕГН **********, с пост. адрес: гр.*** е наложено административно наказание глоба в размер на сто и петдесет лева на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР- Плевен да заплати на адв. Р. Р. за осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4